Решение № 5353 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16416/2009 г.

Решение № 5353 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16416/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Велико Търново (ОДМВР - гр. Велико Търново) срещу решение № 526 от 20.11.2009 г. по адм. дело № 161/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е обявена за нищожна наложената от длъжностно лице - служител при посочената областна дирекция принудителна административна мярка "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач" - лек автомобил "Фолксваген Пасат" с ДК № Р 54-63 РХ, наложена на 05.02.2009 г. по отношение на Ивайло Асенов Йорданов. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а алтернативно се правят доводи за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Ивайло Асенов Йорданов не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, а като извърши преценка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа доводите в касационната жалба, намира същата за основателна по същество. За да обяви за нищожен обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел въз основа на доказателствата по делото, че жалбоподателят е обжалвал устно разпореждане за налагане на ПАМ на полицейски служител от ОДМВР - гр. Велико Търново, издадено в хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), относно който случай законът не изисква писмена форма за валидност на акта. Счел е, че по делото няма доказателства за материалната компетентност на разпитания като свидетел длъжностно лице - полицейски инспектор началник на група "Пътен контрол" при РУ на МВР - гр. Велико Търново Николай Радославов Иванов (предвид данните по делото, че разпореждането е издадено от полицай със същата фамилия), както и на някой от подчинените му служители да налага мерки на административна принуда от посочения вид. Съдът е приел за недоказано твърдението на директора на ОДМВР - гр. Велико Търново, че ПАМ е наложена не от полицейски служител, а от служител на общинското дружество "Организация на движението паркинги и гаражи" ЕООД (ОДПГ - гр. Велико Търново). Счел е, че от уредбата в чл. 25 - 27 от Наредба № 1 за обществения ред на Общински съвет - гр. Велико Търново и приложена по делото заповед на кмета на общината от 2001 г., определящи правомощията на цитираното общинско дружество, то може да се дефинира като "служба за контрол" по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, във връзка с чл. 167, ал. 2, т. 1 и § 11 ПЗР ЗДвП, определена от кмета на общината за контрол в населените места за спазване на правилата за паркиране на пътни превозни средства (ППС) и ръководителят му е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК, комуто могат да бъдат делегирани правомощия да издава административни актове в рамките на така дефинираната компетентност от Наредбата. Съдът е приел, видно от данните по делото, че служителите от посоченото дружество нямат правомощия по чл. 168, ал. 1 ЗДвП, а им са предоставени единствено задължения за фактическото изпълнение на издадените разпореждания за прилагане на ПАМ от административните органи - ръководители на служби по контрол или длъжностни лица по смисъла на цитираната норма. Счетено е, че компетентността за репатриране на ППС съгласно цитираната разпоредба следва да бъде изрично възложена от министъра на вътрешните работи на съответните длъжностни лица от подчинените му служби за контрол по ЗДвП и без такова изрично възлагане, офицерите и сержантите от МВР не притежават правомощието да възлагат посочените ПАМ. При отсъствието на доказателства за оправомощаване съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП на служителя, издал разпореждането за преместването на ППС в конкретния случай, съдът е приел, че е налице порок обуславящ нищожността на обжалвания административен акт, а именно налице е основанието по чл. 146, т. 1 АПК - липса на компетентност. Решението е недопустимо, т. к. като страна ответник по делото е конституиран административен орган без пасивна процесуална легитимация - директорът на ОДМВР - гр. Велико Търново. От събраните по делото писмени и гласни доказателства - констативен протокол № 137/05.02.2009 г., съставен от Михаил Михайлов, служител на ОДПГ - гр. Велико Търново, показанията на същия, и на свидетеля Николай Иванов (полицейски инспектор, посочен от свидетеля Михайлов като издал обжалваното устно разпореждане), приложения по делото препис от дневник, воден от ОДЧ на РУ на МВР - гр. Велико Търново, от датата на издаване на разпореждането, не може да се установи самоличността на полицейския служител, издал разпореждането за прилагане на ПАМ. По смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП административен орган е ръководителят или длъжностно лице от службите за контрол, в случая според твърденията на ответника по касационна жалба и съставителя на констативния протокол - служител от ОДМВР - гр. Велико Търново. Идентифицирането на самоличността на постановилото ПАМ длъжностно лице в това му качество е предпоставка за решаването на спора по същество, т. к. по този начин се установява пасивно легитимираният административен орган, постановил обжалвания административен акт. Пасивната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на делото с оглед действието на субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт. В основното писмено доказателство по делото - цитираният по-горе констативен протокол е посочена само фамилията на постановилия разпореждането - "Иванов" от КАТ. Единствено съставителят на протокола свидетелят Михайлов в показанията си сочи поименно като издател на разпореждането Николай Радославов Иванов, но показанията му категорично не съвпадат с тези на последния, както и с косвените данни от записа в цитирания полицейски дневник за датата на издаването на разпореждането - 05.02.2009 г., които навеждат на извод, че Николай Иванов е бил дежурен в полицейското управление, а не е присъствал на мястото на констатиране на нарушението, поради което не е могъл да издаде същото непосредствено и лично да отрази това в констативния протокол. Противоречието в събраните по делото доказателства, които не позволяват да се установи длъжностното лице, издало разпореждането, както и способът, по който това е станало - на мястото на установяване на нарушението или дистанционно при подаване на сигнала от служителя на ОДПГ - гр. Велико Търново Михаил Михайлов или от друго лице, препятстват проверката за валидност и законосъобразност на обжалваното разпореждане. Безспорно е по делото, че конституираният като ответник по спора от административния съд директор на ОДМВР - гр. Велико Търново не е издател на обжалваното разпореждане, поради което не е надлежна страна в конкретния административен спор. Същият не може да бъде конституиран като ответник в качеството на представляващ юридическото лице - ОДМВР - гр. Велико Търново, нито да представлява издателя на акта по закон по смисъла на гражданското право, т. к. в административния процес е недопустима подмяната на издателя на акта с друг, в т. ч. и с йерархически горестоящия. Това е така предвид забраната за изземване на компетентност в административното правоприлагане, защото надлежното упражняване на предоставените със закона правомощия представлява гаранция за законосъобразността на индивидуалните административни актове и за съблюдаване на законността в действията на администрацията като принцип. При установения факт на издадено устно разпореждане за преместване на ППС от служител на полицията предвид съвпадащите доказателства по делото относно трайна и последователна практика за фактическото изпълнение на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП от служителите на ОДПГ - гр. Велико Търново само при издадено разпореждане от органите на полицията, съдът е следвало да установи самоличността на длъжностното лице - автор на акта, като укаже на жалбоподателя да представи доказателства, както и при необходимост служебно да събере такива, и да го конституира като ответник по спора. Предвид горното, налице е касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за конституирането и при участието на надлежния ответник по спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,