Решение № 9940 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5392/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Фитогард 2003 ЕООД против решение 416 от 06.04.2023г., постановено по адм. д. 1333/2022 г. по описа на Административен съд София-област /АССО/, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Държавен фонд "Земеделие" за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1390,64 лв и за неимуществени вреди в размер на 2500 лв, причинени от закъсняло заплащане на заявки по схема Училищен плод. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, поради липса на мотиви и нарушение на материалния закон. Изтъква, че съдът не съобразил приключването на административното производство с изплащането на поисканата финансова помощ. Счита, че изложените от съда мотиви не кореспондират на действителната фактическа обстановка. Моли съдебното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което ответникът да бъде осъден по предявените искове с правно основание по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. АССО е сезиран с искова молба от Фитогард 2003 ЕООД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от отменено Уведомително писмо за отхвърляне на заявки за плащане с рег. 01-2600/2559 от 19.06.2020г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ и от забавянето в резултат на това писмо на финансовата помощ по подадените заявки. С исковата молба е предявен и иск от управителя на дружеството С. Кръстева за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение, нервност и високо кръвно налягане, с цена на иска 2500 лв. Пред АССО е установено, че с решение 961 от 04.10.2021 г по адм.дело 644/2021г. на същия съд, оставено в сила с решение 3117/04.04.2022г. по адм.д. 11761/2021г. на Върховния административен съд е отменено Уведомително писмо за отхвърляне на заявки за плащане с рег.01 -2600/2559 ОТ 19.06.2020г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. На 14.07.2022г. административният орган е изплатил дължимите суми по заявките. От правна страна съдът е приел, че липсата на финансиране сама по себе си не обуславя и наличието на причинна връзка между незаконосъобразния акт и твърдяните вреди. Счел е, че такава причинна връзка между отменения акт и вредите липсва, тъй като преписката е върната на административния орган, без да са дадени задължителни указания за срока, в който същият следва да извърши плащането. По отношение на иска за обезщетяване на неимуществени вреди други съображения не са изложени. Със съдебното решение са отхвърлени исковете на Фитогард 2003 ЕООД, включително иск за неимуществени вреди. Решението е недопустимо в частта, в която е отхвърлен иск на Фитогард 2003 ЕООД за обезщетение за неимуществени вреди и неправилно в останалата част. Видно е от исковата молба, че неимуществени вреди се претендират не от юридическото лице Фитогард 2003 ЕООД, а от физическото лице С. Кръстева управител на дружеството. Въпреки че в разпореждане 138 от 18.01.2023г. АССО изрично е разграничил иска на дружеството за имуществени вреди от този на управителя на дружеството за неимуществени вреди, като ищец по делото е конституирано само дружеството, съответно със съдебното решение е отхвърлен иск за неимуществени вреди на дружеството. Такъв иск обаче от Фитогард 2003 ЕООД не е предявяван, което налага обезсилване на съдебното решение в частта за неимуществените вреди и връщане на делото на друг състав на АССО за произнасяне по действително предявения иск, след надлежно конституиране на страните и отстраняване нередовностите на исковата молба на С. Кръстева срещу ДФЗ. В останалата част решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила липса на мотиви по съществените за спора въпроси, без които мотиви е невъзможна проверката за правилно приложение на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът дължи излагане на мотиви по отношение на всеки един елемент, необходим за възникване отговорността на държавата по чл.1 ЗОДОВ, а именно наличие или липса на отменен незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие при бездействие, възникване на вреда, причинна връзка между незаконосъобразното поведение и вредата. Такова пълно мотивиране в обжалваното решение липсва, а мотивите относно липса на причинна връзка са неправилни. Неправилно АССО се позовава на мотивите на Решение 5576 от 08.06.2022г. на ВАС по адм.д. 2676/2022г., тъй като фактическата обстановка, във връзка с която е постановено посоченото решение, се различава от тази по настоящия спор. В случая след отмяната на уведомителното писмо по заявките на Фитогард 2003 ЕООД са извършени плащания. Това означава, че административното производство е приключило с влязъл в сила индивидуален административен акт изразено с действие волеизявление на административния орган по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК. По силата на този индивидуален административен акт спорните материални права в административното производство, а именно правата да се получи поисканото финансиране по заявките, са не само признати, но и удовлетворени чрез извършеното плащане. В случая е налице не само отмяна на незаконосъобразен административен акт от съда, като предпоставка за допустимост на иска с правно основание чл.1 ЗОДОВ. Налице и е допълнително развитие на административното правоотношение след връщане на преписката от съда за ново произнасяне, при което спорното материално право на подпомагане е признато и удовлетворено от административния орган. Както е посочено в исковата молба, искът за обезщетение се основава не само на незаконосъобразността на отмененото уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФЗ, но и на бездействието на същия орган да удовлетвори заявките в предвидения от чл.19, ал.4 от Наредбата за реда и условията за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци, на мляко и млечни продукти в учебните заведения. Това бездействие не е обсъдено от съда. В тази връзка неправилно АССО се фокусира върху обстоятелството, че със съдебното решение не е даден срок на административния орган за произнасяне. От значение в случая е даденият в закона срок за произнасяне на административния орган, от кой момент тече той, има ли забава на административния орган за изплащане на финансовата помощ по заявките. По тези въпроси АССО не е формирал мотиви, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Липсват мотиви и по въпроса води ли забавянето на плащането до възникване на вреди за касатора, в какво се изразяват тези вреди, за какъв период се дължат и в какъв размер. Касационната инстанция не може да формира фактически изводи вместо първоинстанционния съд, нито да излага за първи път правни мотиви по въпроси, които не са обсъдени в обжалваното решение. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане в съответната част, при което съдът следва да изложи мотиви по фактите и правото, както е посочено в настоящото решение. Разноските следва да се присъдят съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от това и на основание чл. 221, ал.3 и чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение