Решение № 8653 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 135/2024 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от Общински съвет Димитровград, срещу решение 945/30.11.2023 г. постановено по адм. дело 370/2023 г. по описа на Административен съд Хасково. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания визирани в чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на сторените от З. разноски. Ответникът П. Т. З. чрез адв. Б. Бойчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Релевира доводи, че не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд - Хасково е образувано по жалба на З., срещу точка 2 на решение 1000/23.03.2023 г. по протокол 43/23.03.2023 г. на Общински съвет Димитровград, с която се приема нова точка 3, в частта на подточки 2, 3, 4, 7 и 8. Съдът е приел, че е сезиран с жалбата от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт. Съдът е обсъдил, че решение 1000/23.03.2023 г. по Протокол 43/23.03.2023 г. на Общински съвет Димитровград е прието от компетентен орган с оглед предоставените му правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), в предвидената за това писмена форма и при спазване на изискването за мнозинство. Решаващият съд е сметнал, че се отнася несъмнено за общ административен акт, като процедурата по вземане и гласуването му е спазена, но същото е прието при съществено нарушение на административно производствените правила. С оглед представените по делото доказателства, съдът е приел, че изискванията на чл. 69, ал. 2 във вр. с чл. 66 от АПК не са спазени, видно от представените доказателства, докладна записката на кмета на община Димитровград, с която е предложено вземане на процесното решение, е публикувана на 16.03.2023 г. на интернет страницата на общината, а заседанието на ОбС Димитровград, на което е взето решението, е проведено на 23.03.2023 г., т.е. не е спазен нормативно установен минимален срок за участие на заинтересованите лица в производството, който е не по-кратък от 1 месец. Първоинстанционния съд е приел, че последното е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен поради наличието на порока по чл. 146, т. 3 АПК. По този начин според съда е нарушено правото на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общия административен акт. Така мотивиран с обжалваното съдебно решение, АС Хасково е отменил атакуваната част от решението на Общински съвет Димитровград. Решението е недопустимо. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в съдебноадминистративното производство, който е основан на прякото и непосредствено въздействие на атакувания акт в правната сфера на съответния субект. Понятието "правен интерес" е процесуалноправно и е средство за защита на засегнати права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес. Правният интерес трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати съществуващи субективни права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, създават се нови или се разширяват съществуващи правни задължения или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда задължения, както и в хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. За допустимостта на оспорването е задължително актът правно да уврежда адресатите, засягайки пряко и непосредствено правната им сфера, а не само да създава евентуална (и поради това несигурна) възможност за това. Действително съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е допусната обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат, или могат да бъдат засегнати, права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Според решение 21 от 26 октомври 1995 г. по к.д. 18/1995 г. на Конституционния съд на РБ задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова "засягане" е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени. Решаващ е правният ефект на административния акт, дали и доколко с него се засягат права и интереси на жалбоподателя. Правният интерес е процесуалноправно понятие, тъй като се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни интереси. Затова съдебната практика и теория винаги са били трайни в разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на определение постановено по адм. д. 6395/2019 г. по описа на ВАС, но процесният случай не е идентичен. С точка 2 на решение 1000/23.03.2023 г. по Протокол 43/23.03.2023 г. на Общински съвет Димитровград, се приема нова точка 3, със следното съдържание: Дава съгласие средствата от реализирания от преходния остатък от 2022 г. от наличните по сметка на община Димитровград месечни обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, в размер на 970 978 лв., да се разходват за следните дейности, свързани с управление на отпадъците на територията на община Димитровград. За З. липсва пряк интерес. Именно със съгласието средствата от реализирания от преходния остатък от 2022 г. от наличните по сметка на община Димитровград месечни обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, в размер на 970 978 лв., да се разходват за следните дейности, свързани с управление на отпадъците на територията на община Димитровград не се засягат пряко правата на жалбоподателя. В случая жалбоподателят П. З. не е страна в административното правоотношение по издаване на решение 1000/23.03.2023 г. по протокол 43/23.03.2023 г. на Общински съвет Димитровград. Той не е и адресат на частично оспорения административен акт. Правото на жалба е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на правния спор със сила на присъдено нещо и при липсата на спорно административно правоотношение между страните, липсва и материално право, защитимо със средствата на административния процес. Поради това З. не разполага с активна процесуална легитимация да оспори законосъобразността на процесния общ административен акт. Правният интерес възниква тогава, когато актът има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на субективните права и законни интереси на съответните лица. Установяването на интереса има значение за активната процесуална легитимация на страните и сезирането на съда от надлежна страна в производството. За наличието на правен интерес съдът следи служебно. Предвид изложеното, като е приел за допустима жалбата на лице без правен интерес и е разгледал спора, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Вместо него, по същество, подадената от П. Т. З. жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по адм. дело 370/2023 г. по описа на Административен съд Хасково да бъде прекратено. При този изход на спора, в полза на касатора разноски не следва да бъдат присъждани. По делото е представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие в който е посочено договорено възнаграждение платимо по банков път, но данни за плащането не са налице. В полза на ответника по касацията разноски не се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение