Решение № 10231 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4309/2009 г.

ВАСI отделение31.07.2009 г.докладчик т Светлозара Анчева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 12/06.01.2009 г., постановено по адм. дело № 1627/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10231 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4309/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на Добромир Атанасов Добрев от гр. Варна срещу решение № 12/06.01.2009 г., постановено по адм. дело № 1627/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 73/07.04.2005 г., издаден от ръководител екип при ТДД - гр. Добрич, потвърден с решение № 552/28.07.2005 г. на регионалния данъчен директор в гр. Варна за установени данъчни задължения - данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. в размер на 23 066, 80 лв. и лихви за забава в размер на 8 697 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че е доказал произхода на средствата, които е давал в заем, но съдът превратно е тълкувал доказателствата по делото и неговите обяснения, че е давал заеми от своите лични спестявания от дейността му по отглеждане на пчелни семейства през периода 1992 г. - 1997 г. Твърди също така, че не е имал задължение като земеделски производител до 1995 г. да води счетоводна отчетност, нито пък да заплаща данъци. Неправилно също така съдът е приел, че не е получавал трудови доходи, за които е представил доказателства. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на данъчния ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като се касае за несъответствие на имуществено-финансовото състояние на касатора и получените приходи, които са недекларирани, поради което правилно му е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в законния срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Добромир Добрев срещу ДРА № 73/07.04.2005 г за определени данъчни задължения - данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. в размер на 23 066, 80 лв. и лихви за забава в размер на 8 697 лв., Варненският окръжен съд е приел, че не е доказано, че жалбоподателят е имал парични средства, които да дава в заем. Според съда съгласно чл. 18, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) при констатиране, че имуществото на данъчно задълженото лице по цени на придобиване надхвърля размера на декларираните доходи за предходни данъчни години, данъчният орган има право да коригира данъчната основа и да определи данъка, като прилага съответните разпоредби на чл. 109 ДПК (отм.). В тази връзка съдът е обсъдил и чл. 109, ал. 5 ДПК (отм.), че извън случаите по ал. 1, когато имущественото и финансовото състояние на данъчните субекти за съответния данъчен период не съответства на декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на съответния капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност, данъчният орган след анализ на ал. 2 облага недекларираната печалба и доходи по реда на съответния закон. Установено е според съд, че жалбоподателят не е подавал данъчни декларации и не е декларирал доходи от дейността си на земеделски производител, какъвто твърди че е. С оглед даваните от жалбоподателя заеми за периода от 18.05.2001 г. до 01.11.2001 г. и през месец декември 2001 г. в общ размер от 130 000 лв., съдът от събраните по делото доказателства, включително и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е направил извод, че е налице несъответствие между декларираните и/или получени приходи, доходи, източници от стопанска дейност, като е прието, че законосъобразно данъчните органи за недекларираните доходи в размер на 65 000 лв. са му определили данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и съответните лихви за забава. Установено е и от съда, че няма движение на остатъци по банковите сметки на жалбоподателя и макар, че същия е представил 4 бр. спестовни книжки, не доказва, че те са били декларирани по реда на ЗДОД (отм.). За заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че вещото лице е дало средния добив на пчелен мед по статистически данни, както и за производството на бели тикви, но жалбоподателят не е декларирал доходи от пчеларство и растителна продукция съгласно § 8 от ЗДОД (отм.) - редакция, приложима до 26.06.1995 г. Обжалваното решение е правилно. Ревизията е извършена по реда на чл. 109, ал. 1, т. 7 ДПК (отм.), като данъчният орган се е позовал и на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.). Относно изследването на въпроса за наличие на парични средства, които да отпусне на заемателите си касаторът е дал обяснения, че даваните в заем пари са от негови спестявания, както и от дейността му на пчелар и растениевъд за период 1992 г. - 1997 г., а също и от трудови доходи. Наистина в § 8 от ПЗР на ЗДОД (отм.) е предвидено, че доходите на селскостопанските производители от пчеларство и от растителна продукция се освобождават от облагане с данък за общия доход за първите 5 години от влизане в сила на ЗСПЗЗ (считано от 05.03.1991 г.). Това означава, че на първо място лицето трябва да докаже, че има възстановена земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ и след това, че осъществява една от посочените в § 8 дейности, за да може да се ползва от тази правна норма и предвидената в нея данъчна преференция. Освен това освобождаването от облагане с данък, не означава недеклариране. Законодателят безспорно е въвел една преференция за производителите на посочените продукти, но не е изключил декларирането на доходите (приходите) от такава продукция. Това означава, че недекларирането на доходите от посочената продукция не може да доведе до прилагане на въведеното в закона данъчно облекчение, поради което правилно съдът е приел, че не е доказано, че касаторът е имал доходи (приходи от посочената дейност и от реализиране на продукция. В този смисъл правилно съдът е отразил в мотивите на решението си, че няма никакви доказателства по делото за реализация на сочената от касатора продукция на пазара, за да се установи наличието на законни доходи, които впоследствие той е могъл да отдава част от тях в заем на трети лица. Затова без значение са констатациите на вещото лице, което е определило средния добив, съответно и цена по статистически данни. Относно наличието на средства на касатора, за да може да даде в заем на посочените лица (включително и на дружеството "Делта Агро" АД, в което касаторът е бил акционер), не е доказано по делото, че тези средства са от спестявания на касатора. По делото наистина са представени 4 бр. спестовни книжки, но от тях не може да се установи, че към 2001 г., когато са сключвани договорите за заем касаторът е притежавал достатъчно свободни парични средства, които да отдаде в заем на своите заемополучатели. Относно трудовите доходи, по делото е установено и чрез съдебно-счетоводната експертиза, че е получавал такива от "Делта Агро" АД, но в никакъв случай не се доказва, че размерът е им такъв, че касаторът да може да отпусне в заем посочените в договора средства. Налице е наистина едно несъответствие между финансово-икономическото състояние на касатора и неговите доходи) приходи, поради недоказване, че е притежавал такива, за да може да отпусне в заем от тях на други лица. Не е установено по категоричен начин, че Пенка и Добри Желеви са предоставили безвъзмездно за ползване на свои земеделски земи, находящи се в землището на с. Кардам именно на внука си Добромир Добрев и че от обработването им е получавал продукция, която е продавал и съответно от нея е получавал доходи. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,