Решение № 6391 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2919/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.160, ал. 7 ДОПК. "АРХИ" ООД, гр. София, чрез адвокат Ц. Маринова обжалва решение 1398/14.01.2025 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело 9933/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22221123007568-091-001/26.06.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в оспорената част с решение 1219/03.09.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София. С ревизионния акт са установени задължения за ДДС за данъчен период м.02.2019 г. в размер на 2 901.08 лева и лихви от 1 648.63 лева и за данъчен период м.11.2019 г. в размер на 6 260.42 лева и лихви от 3075.93 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон и принципите за обективност и служебно начало по чл. 3 и 5 от ДОПК. Касаторът поддържа, че не е дължима корекция на ползвания данъчен кредит за получени доставки на стоки и услуги във връзка с изграждането на самостоятелни обекти в сграда, находяща в гр. София, [улица], предмет на последващи освободени доставки по чл. 45, ал. 3 ЗДДС, поради приложимост на изключенията, предвидени в чл. 80, ал.1, т.2 и 4 ЗДДС. Подробни аргументи в подкрепа на касационните основания, са изложени в представени по делото писмени бележки. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, чрез юрк. Т. Дечева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт Р-22221123007568-091-001/26.06.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, в която не е отменен с решение 1219/03.09.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София и на АРХИ ООД, гр. София са установени задължения за ДДС за данъчен период м.02.2019 г. в размер на 2 901.08 лева и лихви от 1 648.63 лева и за данъчен период м.11.2019 г. в размер на 6 260.42 лева и лихви от 3075.93 лева. Задълженията са резултат от извършена корекция на ползван данъчен кредит на основание чл. 79, ал.2 ЗДДС, чрез прилагане на формулата по чл. 79, ал. 3, т.1 ЗДДС. С обжалваното съдебно решение, съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че АРХИ ООД е изградило и въвело в експлоатация сграда, находяща се в гр. София, [улица] удостоверение за въвеждане в експлоатация 2 от 07.01.2007 г. През м.02.2019 г. и м.11.2019 г. дружеството е продало самостоятелни обекти от сградата, съответно офис 2, ателие 5 и гараж 5. Към датата на продажбата са изтекли повече от 60 месеца от въвеждането й в експлоатация на 07.01.2007 г., поради което сградата не е нова по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. АРХИ ООД е декларирало продажбите от м.02 и 11.2019 г. като освободени доставки на основание чл. 45, ал. 3 ЗДДС. При тези факти първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за приложение на чл. 79, ал. 2 ЗДДС и не е налице нито едно от изключенията на чл. 80 ЗДДС. Отсъствието на хипотезата на чл. 80, ал.1, т. 4 ЗДДС съдът е приел за очевидно, тъй като от приложното й поле изрично са изключени недвижимите имоти. Относно хипотезата по чл. 80, ал.1, т. 2 ЗДДС съдът е посочил, че уредбата на чл. 45, ал. 3 и 7 ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.), която предвижда, че доставката на сгради или части от тях, които не са нови, е освободена доставка, като доставчикът може да избере тази доставка да е облагаема, действително е различна от действащия до 31.12.2006 г. закон, който е определял тези доставки като облагаеми. Тази констатация, според съда не е достатъчна да се приеме, че е налице промяна в данъчния режим на доставките, за които ревизираното лице използва стоките и услугите. В случая промяната не е абсолютна и зависи от волята на доставчика - доставката може да бъде освободена, но може да бъде и облагаема. Според съда, щом е избрал доставката да не е облагаема, доставчикът следва да приложи чл. 79, ал. 2 ЗДДС. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на решение на Съда на ЕС по дело С-108/99, т. 33, според което принципът на данъчен неутралитет не означава, че данъчно задълженото лице, което има възможност да избира между две сделки с различен данъчен режим, може да избере едната и да претендира/да се възползва за/от последиците на другата, както претендира ревизираното дружество. По отношение размера на дължимия ДДС, съдът е приел, че правилно е приложена формулата на чл. 79, ал. 3, т.1 ЗДДС въз основа на установените при ревизията обективни данни за себестойността на имотите, от които са изключени разходите за персонал. Решението е правилно като краен резултат. Спорът е относно корекция на ползван данъчен кредит за получени доставки на стоки и услуги за изграждането на части от сграда (офис 2, ателие 5 и гараж 5), въведена в експлоатация през 2007 г., самостоятелни обекти, от която са продадени през м.02 и 11.2019 г. и декларирани като освободени доставки на основание чл. 45, ал. 3 ЗДДС. Не е спорно по делото, че за получените стоки и услуги за изграждането на сградата, дружеството е ползвало данъчен кредит. В чл. 79, ал. 2 ЗДДС е предвидено, че регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Съгласно чл. 79, ал. 3, т.1 ЗДДС за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по следната формула за недвижимите имоти, за които при придобиването или изграждането е приспаднат изцяло данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит: ДД = НДДС х 1/20 х БГ. Съгласно т. 46 от решение на Съда на ЕС от 12 септември 2024 година по дело C-243/23, механизмът на корекция, предвиден в Директивата за ДДС, който е неразделна част от режима на приспадане, има за цел да увеличи точността на приспаданията, по начин, осигуряващ данъчен неутралитет, така че правото на приспадане за осъществените на предходния етап сделки да се запазва само доколкото същите служат за извършването на облагаеми с този данък доставки (решение от 9 юли 2020 г., Finanzamt Bad Neuenahr-Ahrweiler, C-374/19, EU:C:2020:546, т. 20). При установените по делото факти, правилно съдът е приел, че са изпълнени основанията по чл. 79, ал. 2 ЗДДС за корекция на данъчния кредит за доставките на стоки и услуги, получени във връзка с изграждането на офис 2, ателие 5 и гараж 5, към момента на продажбата им, като освободени от ДДС доставки на основание чл. 45, ал. 3 ЗДДС. Не са налице и изключенията по чл. 80, ал.1, т.2 и 4 ЗДДС, при които корекция не се извършва. Нормата на чл. 80, ал.1, т.2 ЗДДС предвижда, че корекции по чл. 79 ЗДДС не се извършват ако данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон. При действието на отменения ЗДДС (в сила до 31.12.2006 г.) доставките на сгради, които не са нови, са били облагаеми, а по действащия ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) доставките са освободени. На основание чл. 45, ал. 7 ЗДДС право на доставчика е да избере, тези доставки да бъдат облагаеми. Тази законодателна промяна не засяга разглеждания случай, тъй като сградата, находяща се в гр. София, [улица] изградена и въведена в експлоатация през 2007 г. Твърдението на касатора, че сградата е придобита през 2006 г. е в противоречие с доказателствата по делото за въвеждането й в експлоатация на 07.01.2007 г. Цитираната в касационната жалба съдебна практика и приложените съдебни решения на Върховния административен съд се отнасят до корекция на данъчен кредит за придобиване и изграждане на сгради, които не са нови преди 01.01.2007 г., представляващи облагаеми доставки при действието на отменения ЗДДС, към момента на последващата им продажба, която представлява освободена доставка по смисъла на чл. 45, ал. 3 ЗДДС, поради което не са относими към предмета на спора. В разглеждания случай данъчно задълженото лице претендира, че не дължи корекция на данъчния кредит ползван за изграждането на сграда, въведена в експлоатация през 2007 г., самостоятелни обекти, от която е продало след повече от 60 месеца от въвеждането й в експлоатация. В този случай изключението по чл. 80, ал.1 ,т. 2 ЗДДС не е приложимо ( арг. от решение 6214/27.05.2020 г. на ВАС, по адм. дело 2822/2020 г.). Не е приложимо и ограничението на корекциите, предвидено в чл. 80, ал.1, т. 4 ЗДДС. Според тази норма корекции по чл. 79, 79а и 79б от ЗДДС не се извършват за различни от недвижими имоти стоки или услуги, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит по б. "а", или от началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато не е упражнено право на данъчен кредит по б. "б". В случая корекцията е на приспаднат данъчен кредит за доставки на стоки и услуги за изграждането на сграда, които са или биха били дълготрайни активи съгласно чл.79, ал. 3 ЗДДС и за които срокът на корекция е по-дълъг, с оглед продължителността на икономическия живот на сградата. Този срок е съобразен във формулата, посочена в чл. 79, ал.3, т.1 ЗДДС. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че размерът на ползвания данъчен кредит не може да бъде установен, предвид изтичането на сроковете по ЗСч за съхранение на счетоводните документи. След като дружеството не оспорва фактът, че е ползвало данъчен кредит за изграждането на сградата, то правилно данъчният кредит е определен в размера на ДДС върху разходите, включени в себестойността на офис 2, ателие 5 и гараж 5, без разходите за труд, върху които не се начислява ДДС. Като е достигнал до аналогични правни изводи и е приел, че корекцията на ползвания данъчен кредит е законосъобразна, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация на основание чл.161, ал.1 ДОПК. Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в наредбата на Висшия адвокатски съвет. Поради това и възражението на касатора за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение в размер на 1 650 лева, е основателно. С оглед фактическа и правна сложност на делото пред касационната инстанция, обжалвания материален интерес и обема на осъщественото процесуално представителство, възнаграждението следва да бъде определено в размер на 500 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,