Решение № 6 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 329/2015 г.

Решение № 6 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 329/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 476/24.11.2014 г., постановено по адм. дело № 541/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е обявен за нищожен негов Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/. Развиват се доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Мариета Иванова Колева, редовно призована, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по подадена от Мариета Колева жалба против АУПДВ № 02-040-6500/330 от 28.05.2014 г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". С него е установено публично държавно вземане, съставляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2008, 2009, 2010 в размер на 9178.09 лв., на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. С обжалваното решение, административният съд е обявил нищожността на оспорения пред него АУПДВ, като издаден от некомпетентен орган. Приел е, че компетентен да издава актове издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания в областта на подпомагането на земеделските производители, по силата на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ е изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие". За да може този административен орган да предоставя временно и частично част от своите правомощия на друго длъжностно лице или орган, това предоставяне, трябва да е допуснато от закона. В случая законът, конкретно чл. 20а от ЗПЗП не предвижда такава възможност. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като правният извод за нищожност на АУПДВ поради липса на компетентност на издалия го орган противоречи на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че към датата на издаване на обжалвания пред него АУПДВ липсва законово предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира правомощията си по установяване на публични държавни вземания на свой заместник. Такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, съгласно която, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Тази законова разпоредба, към която препраща чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП предвижда възможност за такава делегация. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че заместник изпълнителният директор на ДФЗ е притежавал материалната компетентност да издаде обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане. Налице е законовата възможност, предвидена в чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" да делегира своите правомощия по установяване на публични държавни вземания по ЗПЗП на други лица от структурата на Разплащателна агенция, което същият е сторил по законоустановения ред със своя заповед № 0З-РД/2866 от 12.11.2013 г. Първоинстанционният съд е изложил възприета от него фактическа обстановка по делото, но предмет на съдебната проверка в решението е единствено компетентността на издалия акта орган, в противоречие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК. Липсват мотиви относно всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, а именно, дали оспореният административен акт е издаден при спазване на установената от закона форма, в съответствие с приложимия материален и процесуален закон, и съобразен ли е с целта на закона. По изложените съображения съдебното решение, с което е обявен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон. В нарушение на изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК в обжалваното решение липсват мотиви относно приложението на закона към приетото като фактическа обстановка, при което настоящата инстанция не може да разгледа спора по същество. Решаването на спора по същество в случая от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,