Решение № 13974 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8618/2011 г.

Решение № 13974 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8618/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Петър Боянов Христов, подадена чрез процесуалния му представител, адв. К. Върбанова, срещу решение № 14422 от 26.11.2010 г. по адм. д. № 6485/2010 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлената подадената от него жалба за нищожност на заповед № К-3785 от 26.09.2006 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Излага касационни основания за неправилност на решението. Счита за неправилен извода на съда, че оспореният административен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, с доводи, че на същото основание със заповед № К-4161/26.10.1999 г., преди издаване на атакуваната заповед, е прекратено служебното му правоотношение, поради което основанието посочено в оспорената заповед е невярно. Ответникът не е взел становище. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Петчленен състав - Втора колегия, намира жалбата за процесуално допустима подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба за нищожност на оспорения акт, съдът е приел, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетения по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган- министърът на вътрешните работи, постановена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити и не е налице тежко нарушение на изискванията на чл. 146 АПК като основание за прогласяване на нищожност на акта. Предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя не са нарушени до степен нищожност. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че в случая не се касае за издаване на заповед при пълна липса на правно основание или в грубо нарушение и незачитане на правовия ред в страната. Заповедта е издадена на основание предвидено в закона и правилното приложение на закона е въпрос който е могъл да бъде предмет на обсъждане при оспорване на законосъобразността на заповедта в срока по чл. 149 АПК, който срок е пропуснат поради което жалбоподателят неоснователно твърди нищожност с цел да обоснове защитната си теза. Няма спор, че през 2006 г. с оспорената пред съда заповед е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, който отново е постъпил на работа, след като със заповед № К-4161/26.10.1999 г. служебното му правоотношение е било прекратено. Със заповед № К-4870/26.10.2000 г. жалбоподателят е назначен за държавен служител - гражданско лице в МВР, след което отново е прекратено служебното правоотношение. Дали в оспорената пред съда заповед е посочено правилното правно основание за прекратяване на служебното правоотношение е въпрос на законосъобразност на заповедта, която не е предмет на производството пред тричленния състав. Не се твърди от жалбоподателя, че липсва всякакво фактическо и правно основание за прекратяване на служебното му правоотношение през 2006 г., а че посоченото правно основание в оспорената пред съда заповед е невярно, твърдените от жалбоподателя пороци е възможно да се съдържат в предишния издаден акт. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия