Решение № 60232 от 1.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3986/2020 г.

Решение № 60232 от 1.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3986/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. П. Б. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. В. М. -Т. от Адвокатско дружество Доковска, Атанасов и съдружници срещу решение № 11939/28.8.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 150/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 12 състав, с което е обезсилено решение № 4149/7.6.2019 г. по гр. дело № 13492/13 г. на СГС, 1-11 състав в обжалваната му част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Р. П. Б. срещу Министъра на правосъдието и Агенцията по вписванията искове за солидарното им осъждане да му заплатят сумата 25 001 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водени срещу него дисциплинарни производства, ведно с лихви и разноски. Със същото решение е обезсилено определение № 26681/13.11.2019 г. по гр. дело № 13492/13 г. на СГС, 1-11 състав, с което съдът се е произнесъл по разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. С въззивното решение производството по гр. дело № 150/2020 г. на САС, ГК, 12 състав е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на Административен съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с процесалния закон и следва да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба Министерство на правосъдието представя писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв. В. Д., с който по същество не оспорва жалбата. В открито съдебно заседание излага доводи за неправилност на изводите на въззивния съд. Ответникът по касационната жалба Агенция по вписванията не взема становище по същата. Третото лице-помагач на страната на ответника Агенция по вписванията - С. Н. Н. не взема становище по касационната жалба. С обжалваното въззивно решение САС е обезсилил като недопустими решението на СГС и постановеното от него определение по реда на чл. 248 ГПК, поради неподсъдност на исковете. Прекратил е производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд - София-град. Приел е, че заповедта на министъра на правосъдието, с което на ищеца-съдия по вписванията е наложено наказание "забележка" /впоследствие отменено с решение на ВАС/ представлява административна дейност. Предявените искове, с които Б. претендира обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на проведеното дисциплинарно производство и лихва за забава са квалифицирани като такива по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ поради което на основание чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК са подсъдни на Административен съд - София-град. С определение № 286 от 14.4.21 г., постановено по гр. дело № 3986/20 г., ВКС, Четвърто ГО е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос: кой е компетентен да разгледа исковете за неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действия на министъра на правосъдието, в качеството му на работодател на съдиите по вписванията. По отговора на поставения въпрос. Правният статут на съдиите но вписванията е уреден в глава XIII от Закона за съдебната власт. Съгласно разпоредбата на чл. 281 те се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Трудовото правоотношение възниква със сключване на трудовия договор между съдията по вписванията и работодателя-министерство на правосъдието, представлявано от министъра и се прекратява от него. Касае за трудово правоотношение, със специфично съдържание, определено от специалния закон, а въпросите, по които няма специална уредба се регулират от кодекса на труда, съгласно чл. 293 ЗСВ. Заповедите на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание не представляват индивидуални административни актове. Самата дейност по издаването им по своя характер не е административна, нито пък е при или по повод административна дейност, а е с характер на дейност в рамките трудовото правоотношение. Редът по АПК за разглеждане на спора е неприложим, тъй като съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК на административните съдилища са подведомствени делата по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжности лица, като претенцията се разглежда по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1 от ЗОДОВ. Исковете, с които се претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действия на министъра на правосъдието, в качеството му на работодател на съдиите по вписванията не попадат в хипотезите на съдебно-административно производство по АПК или по специален закон и не може да се причисли към нито една от категориите дела по чл. 128, ал. 1 и ал. 2 АПК, подведомствени на административните съдилища.. Следователно компетентен да се произнесе по същите е гражданският съд. По оплакванията в касационната жалба. С оглед отговора на поставения въпрос същите са основателни. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ "Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност". Тоест, за да е налице хипотезата на тази разпоредба, следва на първо място да се твърдят причинени вреди – имуществени или неимуществени, същите да се твърди, че са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия, на трето място незаконосъобразните актове, действия или бездействия следва да са издадени/извършени от органи и длъжностни лица на администрацията – държавата или общините, и на последно място, да са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. според чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете се разглеждат по реда, установен от АПК. Разглежданият случай не попада в хипотезата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. С заявените от ищеца фактически обстоятелства, наведени в исковата молба и формулирания петитум, определящи вида и обема на търсената с иска защита се касае за претенции за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 49, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Същите следва да се разгледат от общия граждански съд реда на ГПК. Дали заповедта на налагане на дисциплинарно наказание от министъра е акт, от който са произтекли претендираните от ищеца вреди, съответно какъв е характера на дейността по неговото издаване са все въпроси по основателността на предявения иск за присъждане на обезщетение по чл. 49 ЗЗД в полза на ищеца. Не се твърди Б. да е претърпял вреди от действията на министъра на правосъдието в качеството му на административен орган, както и да е бил в материално административно правоотношение с него. Със сила на присъдено нещо се ползват диспозитива на съдебното решение, с което е отменено дисциплинарното наказание от ВАС, а не и мотивите, с които министъра на правосъдието е посочен като действащ в качеството си административен орган, поради което настоящият съд е свободен да направи изводи в противната посока. С оглед гореизложеното въззивното решение, с което се обезсилват първоинстанционното такова, както и постановеното определение по чл. 248 ГПК следва да бъдат отменени, а делото върнато на САС за произнасяне по същество по исковете, с които съдът е сезиран. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение