Решение № 12274 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14382/2015 г.

Решение № 12274 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14382/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от О. А. А., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 6220 от 20.10.2014 г. постановено по адм. дело № 1534 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно. Излага, че съдът неправилно е приел, че е спазена процедурата по Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община (НПОЧУОТСО/Наредбата) за принудително преместване на автомобила. Не е установено по безспорен начин, че върху автомобила е бил поставен стикер по чл. 23, ал. 1 от Наредбата. От приложения снимков материал е видно, че върху предното стъкло на автомобила е залепено нещо, но не може да се направи еднозначен извод, че това е въпросният стикер, тъй като снимката не е направена от достатъчно близко разстояние. Не е установено автомобилът да отговаря на някое от условията по § 2, т. 32 от Допълнителните разпоредби (ДР) към Наредбата, за да се приеме, че същият е излязъл от употреба. Поради това по отношение на него неправилно е била приложена процедурата за принудително преместване. Решението се основава на погрешни изводи и неправилна преценка на доказателствената съвкупност. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Ответникът - Кметът на район "Красно село" - С. община, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на О. А. А. срещу заповед № РД 2400-377 от 22.10.2014 г. на кмета на район "Красно село". За да постанови решението си, съдът е приел за установено от фактическа страна, че административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало със съставянето на констативен протокол № 0002906 от 22.01.2014 г. за техническото състояние на излязло от употреба МПС от длъжностни лица при СО - Р. К. село. В документа е отразено, че лек автомобил марка "Митсубиши" с ДК С 5946 СА е бил паркиран на бул. "Н. М.", пред Трамвайното депо - терен, който е публична общинска собственост. Техническото състояние на МПС е лошо, като липсва стикер за преминал годишен технически преглед. Според отразеното в протокола на предното стъкло на автомобила е бил залепен стикер № 006631. Към протокола е направена цветна снимка, приложена към преписката. От направена електронна справка е установено, че автомобилът е собственост на О. А. А. Със заповед № РД 2400-377 от 22.10.2014 г. на кмета на район "Красно село" е наредено преместване на описания автомобил на площадка за временно съхраняване на излезли от употреба МПС. П. делото е разпитана като свидетел В. П. Същата е посочила, че е била служител на СО - район "Красно село" до 19.12.2014 г., на длъжност "старши инспектор", чл. на Комисията, назначена от кмета на район "Красно село" имаща задача да следи в излезлите от употреба коли на територията на района и участвала при изготвяне на протокола. Петрова е посочила, че въз основа на сигнали, че пред трамвайното депо има две коли, които не са в движение от много време, в началото на месец 01.2014 г. тя отишла и проверила двете коли. Марката на едната кола не можела да бъде установена. На 22.01.2014 г., заедно със служител на полицията и друг неин колега, отишли отново на мястото и попълнили констативен протокол, в който описали външния вид на процесния автомобил. В протокола отразили номера на стикера, поставен на колата, върху който се описват номера на колата, марката и мястото, където е паркирана и текст, че колата ще бъде принудително преместена, ако в рамките на три месеца не е преместена доброволно на частен терен. Била направена и снимка. След като минали три месеца, свидетелката отново проверила, дали автомобилът е преместен и установила, че не е преместен, както и след 5-6 месеца. Във връзка с констатациите тя дала сведение в Столична община за автомобила, след което кметът на район "Красно село" издал заповедта за преместване. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената форма и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Изложил е, че от съвкупната преценката на доказателствения материал се установява, че са били налице материално-правните предпоставки по чл. 23 от Наредбата за издаване на заповедта. Установено е, че процесното МПС е било паркирано неправилно, върху терен, който е общинска собственост. Поради факта, че същото очевидно не е било в движение от дълго време - не е преминало годишен технически преглед и е било със спаднали гуми, е достигнал до извод, че то е излязло от употреба. За състоянието на МПС-то е съставен протокол съгласно визираните изисквания, като на предното стъкло е залепен стикер, чиито номер 006631 е отразен в документа, чрез който собственика е бил уведомен, че ако не бъде преместен, автомобилът подлежи на принудително преместване. В установения нормативно тримесечен срок А. не е предприел действия по преместване на автомобила, поради което законосъобразно кметът на район "Красно село" е издал заповед № РД 2400-377 от 22.10.2014 г. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 23 от НПОЧУОТСО (понастоящем отменена, но действала към момента на издаване на заповедта) за принудителното преместване на процесното МПС. О. констативен протокол № 0002906 от 22.01.2014 г., съставен от назначена от кмета на район "Красно село" при Столична община комисия по чл. 23, ал. 1 от Наредбата (отм.), с членове в посочения в разпоредбата състав, е установено, че процесния лек автомобил, марка "Мицубиши", цвят сив, с рег. № С5946АС е паркирал на бул. "Н. М." ...., пред трамвайно депо. В констативния протокол, съставен, съгласно образец приложение № 2, в съответствие с изискването на чл. 23, ал. 1 от Наредбата, е описано техническото състояние на автомобила. Посочено е, че състоянието на купето и на каросерията е лошо, че четирите броя гуми са спаднали, че същият няма стикер за годишен технически преглед и е с жълти номера. Направена е констатация, че е налице излязло от употреба моторно превозно средство (ИУМПС). Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че по делото не е установено, автомобилът да отговаря на някое от условията по § 2, т. 32 от ДР към Наредбата (отм.). В констативния протокол изрично е посочено, че автомобилът няма стикер за годишен технически преглед, което е сред изрично посочените в § 2, т. 32, б. "б" от ДР към Наредбата (отм.), алтернативно предвидени условия, за да се приеме, че ИУМПС е отпадък по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУО. Неоснователно е и въведеното в касационната жалба оплакване, че не е установено по безспорен начин, че върху автомобила е бил поставен стикер съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата (отм.). Номерът на залепения върху автомобила стикер - 006631, е посочен в констативния протокол. Поставянето на стикер - предписание, освен че е изрично отразено в констативния протокол се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел. Действително, точният номер на стикера не може да се разчете в представения по делото, направен в хода на административното производство снимков материал, но дори и от него е видно, че стикер-предписание е бил поставен. В качеството си на официален свидетелстващ документ констативният протокол се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на неговата истинност. Установените в него факти и обстоятелства не са оборени от жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство, поради което съдът правилно е кредитирал материалната му доказателствена сила и обосновано е приел за доказана фактическата обстановка, установена с него, още повече, че същата е потвърдена и от показанията на разпитания по делото свидетел. Установено е, че до изтичането на посочения в чл. 23, ал. 3 от Наредбата (отм.) тримесечен срок, собственикът на ИУМПС не е изпълнил предписанието. Предвид това, направеният от първоинстанционния съд извод, за наличие на посочените в Наредбата предпоставки, за издаване на заповед по чл. 23, ал. 5 от Наредбата (отм.), е правилен. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,