Решение № 34 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9417/2014 г.

Решение № 34 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9417/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Екатерина - Виктория Виолетова Миронова от гр. София против решение № 3656/30.05.2014 г., постановено по адм. дело № 3718/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 795/27.12.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Красно село. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна. Не са изложени конкретни касационни основания, поради което касационната проверка се извърши на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Невена Маринова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Екатерина - Виктория Виолетова Миронова против заповед № 795/27.12.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, с която й е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, потвърдена с решение № РД 01-85/03.02.2014 г. на директора на РДСП - София град. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Приел е, че при изготвянето на социалния доклад са спазени изискванията на чл. 27, ал. 2, 3, 4 и 5 ППЗСП, като предложението за отказ на исканата помощ е обосновано с установените факти и обстоятелства и при невъзможност за извършване на проверка на постоянния адрес. Съдът е приел, че не е доказано възникването на инцидентна жизненоважна потребност, за чието удовлетворяване да се отпусне еднократната помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Изложил е също, че в молбата - декларация на лицето не са посочени конкретни инцидентно възникнали нужди по смисъла на чл. 16 ППЗСП, а е направено общо искане за лечение, закупуване на храна и лекарства и санаториум. В съдебното заседание жалбоподателката е посочила други инцидентно възникнали нужди, но съгласно чл. 13, ал. 1 ЗСП социалните помощи се отпускат въз основа на подадена молба, поради което предмет на проверката от социалните работници при социалната анкета са били само обстоятелствата и нуждите на лицето, които са посочени в молбата. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа е безспорно установено по делото, че от Екатерина - Виктория Виолетова Миронова е подадена молба - декларация с вх. № СП 502-795/06.12.2012 г. до директора на дирекция "СП" - Красно село, с която е поискала да й бъде отпусната еднократна помощ за инцидентно възникнали нужди - лечение, закупуване на диетична храна и лекарства и санаториум. Въз основа на изготвения социален доклад от 21.12.2013 г. и приложените към него доказателства, както и предвид декларациите от лицето, е издадена обжалваната заповед, с която е отказано отпускане на исканата помощ по съображения, че са налице основания по чл. 27, ал. 2, 3, 4, 5 ППЗСП - невъзможно изготвяне на социална анкета на постоянния адрес; не са представени документи, установяващи наличие на инцидентни нужди. Не се спори също, че Екатерина - Виктория Виолетова Миронова има установена трайно намалена работоспособност 71 %, съгласно експертно решение на ТЕЛК № 1567/135/25.07.2011 г., със срок до 01.07.2014 г.; получава пенсия в установен размер, както и интеграционни добавки по чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания в установен размер. В социалния доклад е посочено, че съгласно служебно запитване до район Връбница от 23.10.2013 г., лицето е настанено в общинско жилище в жк "Обеля-2" с майка си и брат си със заповед от 13.02.2009 г. и продължава да живее там, въпреки че със заповед на кмета "владението на апартамента е иззето на 21.06.2013 г. " /цитат от социалния доклад/. За целите на изготвяне на социалния доклад е извършено посещение от социален работник на посочения постоянен адрес - гр. София, бул. "България" № 50, при което лицето не е намерено, постановено е уведомление от 09.12.2013 г. да се яви за справка в дирекция "СП" в 3-дневен срок, след като лицето не се е явило е направено повторно посещение, при което също не е намерено и е поставено повторно уведомление от 13.12.2013 г., на което лицето също не се е явило в дирекция "СП". Поради това социалният доклад е изготвен въз основа на наличните данни, установени от служебно изисканите от съответните органи справки и документи - относно постоянен и настоящ адрес, относно получаваните доходи за последните 12 месеца, оценката на работоспособността, настаняването в общинско жилище. В социалния доклад е посочено, че Екатерина - Виктория Миронова е декларирала, че живее с майка си и брат си, но това обстоятелство не е установено при проверката, тъй като същата не е открита при посещенията на постоянния адрес. От страна на жалбоподателката не са оспорени установените от социалния работник факти и обстоятелства, както в производството по обжалване на заповедта по административен ред, така и пред двете съдебни инстанции. Наред с това не са представени никакви доказателства, нито са наведени доводи за инцидентно възникнала потребност /или потребности/, за чието задоволяване се претендира еднократната помощ. В чл. 16, ал. 1 ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно на задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. От събраните по делото доказателства не се установява в конкретния случай да са налице такива потребности. Искането за отпускане на помощта е формулирано по следния начин: "за лечение, закупуване на диетична храна и лекарства и санаториум", без да е посочен конкретен размер на претендираната сума за всяко от перата или общо и без да е обоснован инцидентния характер на потребността. Същевременно, от естеството на потребностите, за чието покриване е поискана помощта е видно, че се касае за постоянни потребности и съответно - постоянно необходими разходи за покриването им. Необходимостта за задоволяването на потребностите от храна са постоянни и обичайни потребности, които са в рамките на обичайния живот и бит на всяко лице, респективно - семейство. Потребностите от диетична храна не представляват инцидентно възникнали потребности. Освен това, относно подпомагането за диетична храна в общия случай /освен, ако не е доказана инцидентно възникнала нужда/ е предвиден специален ред в ЗИХУ. Нуждата от разходи за лекарства и лечение не е конкретизирана, а с оглед здравословното състояние на жалбоподателката /според приложеното експертно решение на ТЕЛК/ тази нужда не е инцидентно възникнала. Необходимостта от санаториално лечение също не представлява по правило инцидентно възникнала нужда, освен ако не е доказан извънредния характер на потребността. В случая не са представени доказателства, от които да се установява, че при подаване на молбата са били са налице извънредни непредвидени потребности - според техния вид и/или според размер на средствата, необходими за покриването им. Поради това правилен е изводът на административния орган, който е възприет и от съда, че не е доказано наличието на инцидентно възникнали потребности, за чието задоволяване да се предостави специалната еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП. В случай, че лицето има необходимост от допълнителни средства за покриване на разходите си, то би могло да претендира постоянно подпомагане, при което следва да бъде направена преценка във връзка с нормативното ограничение свързано с диференцирания минимален доход. Разходите за лекарства и диетична храна, както и за санаториално лечение биха могли да бъдат подпомогнати по реда, предвиден в Закона за интеграция на хората с увреждания - чл. 42 и следващите. Правилни са изводите на първоинстанционния съд във връзка с изготвянето на социалния доклад, като настоящият състав споделя изложените съображения и не следва да ги повтаря. При преценката е съобразена разпоредбата на чл. 27 ППЗСП, в която е предвидено, че при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. По изложените съображения, правилно е преценено, че не е налице основание по чл. 16, ал. 1 ППЗСП за отпускане на еднократна помощ за инцидентно възникнали нужди. Въпреки че не са изложени конкретни оплаквания във връзка със съдебното решение, следва да се посочи, че първоинстанционният съд е направил правилен извод за това, че предметът на проверката в административното производство е обвързан от предмета на искането и затова е недопустимо едва в съдебното производство да се посочват инцидентно възникнали потребности, различни от тези, които са били посочени в молбата-декларация по чл. 13, ал. 1 ЗСП и с тяхното наличие да се обосновава необходимостта от социална помощ по чл. 16 ППЗСП. При извършената служебна проверка на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК се установява, че същото е валидно и допустимо, като е постановено от законен състав, по допустима и редовна жалба и в рамките на претендираната съдебна защита. Поради това не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение