Решение № 12616 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5500/2010 г.

Решение № 12616 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5500/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Великова, срещу решение № 410/25.02.2010 г. по адм. дело № 1934/2009 г. на Административен съд - Варна, шести състав, в частта с която е обявен за нищожен ревизионен акт № 180900172/30.04.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с Решение № 336-А/7.07.09 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ" - Варна в частта, с която на "София - газ" ООД, гр. Русе е отказано право на данъчен кредит за д. п. м. 04.04 г. по ф. № 401/2.04.04 г. в размер на 1120.47 лв. и ф. № 402/5.04.04 г. в размер на 3029.62 лв., издадени от "Мананко оил къмпани" ООД, извършена е корекция на данните в СД по ЗДДС и е определено задължение за ДДС в размер на 2088.84 лв. и съответните лихви, както и в частта, с която е отменен ревизионния акт, в частта му, с която на "София - газ" ООД е отказано право на данъчен кредит за д. п. м. 12.03 г. по ф. № 239/18.12.03 г. в размер на 1577.50 лв., издадена от "Инт транс ойл" ООД, за д. п. м. 03.04 г. по ф. № 318/18.03.04 г. в размер на 2286.09 лв. и за д. п. м. 05.04 г. по ф. № 414/9.05.04 г. в размер на 3014.24 лв., издадени от "Мананко оил къмпани" ООД. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "София - газ" ООД, гр. Русе, чрез адв. Димов ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок, но е неоснователна: За да прогласи нищожността на ревизионния акт, в съответните части, съдът е установил, че по делото е представен ДАПВ № 940/25.05.04 г., от който е видно, че за данъчен период м. 04.04 г., след извършено прихващане с неизплатено задължение към бюджета, данъчният орган е постановил възстановяване на ДДС в размер на 769.42 лв., тоест данъчната администрация е признала, че на дружеството следва да бъде възстановен декларираният от него ДДС за съответния данъчен период. Съдът е изложил подробни мотиви, че ДАПВ при действието на ДПК (отм.) безспорно са данъчни актове, с които се установяват права или задължения. След като е налице влязъл в сила ДАПВ, то фактите и обстоятелствата, установени с него не могат бъдат променяни с ревизия по реда на чл. 112 - 113 ДОПК. Прието е, че такава ревизия, /която променя установените с ДАПВ права и задължения/ може да се възложи по реда на чл. 133 и чл. 134 ДОПК, каквото възлагане в случая не е налице. Конкретната ревизия не е възложена със заповед на териториалния директор, съгласно чл. 134, ал. 1 ДОПК. Заповедта за възлагане на ревизията и заповедта за определяне на компетентен орган в случая са издадени от началник сектор "Ревизии и проверки - 1" в отдел "Контрол" при ТД на НАП - Русе, който не е компетентният орган, поради което издаденият ревизионен акт в съответната част е нищожен. Съдът е изложил, че изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК /изм. с ДВ, бр. 108/2007 г./ не урежда друг ред, различен от този по чл. 133 ДОПК за изменение на установени права и задължения с влязъл в сила данъчен акт, какъвто безспорно е ДАПВ. По отношение на ф. № 239/18.12.03 г., издадена от "Инт транс ойл" ООД съдът е приел, че жалбата е основателна. По делото е бил представен ДРА № 12/19.03.04 г., поправен с Акт за поправка на ДРА № П-12/31.03.04 г., издаден на "Инт транс ойл" ООД, с който е установено, че за д. п. м. 12.03 г. не са установени основания за корекция на извършените от този доставчик доставки и начислен данък, тоест извършените от него доставки на стоки /включително и тази към жалбоподателя/ са реално осъществени. Съдът е приел, че в противен случай органите по приходите е следвало да коригират размера на начисления данък като начислен без основание. Съдът е приел, че са налице и други доказателства за реалност на доставките - приемо-предавателен протокол към договора за продажба на гориво между "Инт транс ойл" ООД и жалбоподателя, както и сертификат за качество. По отношение на отказания данъчен кредит по фактури № 318/18.03.2004 г., № 401/2.04.2004 г., № 402/5.04.04 г. и № 414/9.05.04 г., издадени от "Мананко оил къмпани" ООД, съдът не е възприел изводите на приходния орган, че не може да се установи начисляването на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС и произхода на горивото. По делото са представени ДРА № 669/24.09.04 г. и № 975/10.01.05 г., издадени на "Мананко оил къмпани" ООД, от които е видно, че за м. 03 и м. 05.2004 г. не са установени основания за корекция на извършените от този доставчик доставки и начислен данък, тоест извършените от него доставки на стоки /включително и тази към жалбоподателя/ са реално осъществени. С оглед на тези данни съдът е приел, че са налице основанията за признаване на данъчен кредит по ф. № 318/18.03.04 г. и № 414/9.05.04 г., издадени от "Мананко оил къмпани" ООД. Постановеното решение в обжалваната част е правилно. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на оспореното решение. Съдът, при спазване на съдопроизводствените правила е установил фактическа обстановка по делото и е приложил правилно материалния закон. Обявената от съда нищожност на оспорения ревизионен акт, в условията на конкретната фактическа обстановка, при наличието на влязъл в сила ДАПВ е законосъобразна и съответства на установената практика на Върховния административен съд по този въпрос. Съгласно чл. 134, ал. 1 ДОПК заповедта за възлагане на ревизия на определени с влязъл в сила акт се издава от директора на съответната териториална дирекция на НАП. Макар в закона - чл. 133, ал. 1 ДОПК да е употребен изразът "определено с влязъл в сила ревизионен акт", в съдебната практика се приема, че до изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК - ДВ, бр. 108 от 2007 г., влезлите в сила актовете за прихващане също следва да бъдат изменяни по реда на чл. 133 и сл. ДОПК. В случая този ред не е бил спазен от приходната администрация, тъй ката заповедта за възлагане на ревизията е издадена не от директора на ТД на НАП - гр. Русе, а от друго лице. Доколкото става въпрос за специална компетентност, тя не може да бъде делегирана, поради което допуснатото нарушение е съществено и води до нищожност на издадения РА. Относно отменената част от ревизионния акт, съдът като е съобразил доказателствата по делото, е постановил законосъобразен правен резултат. По делото е представен ДРА, издаден на прекия доставчик "Инт транс ойл" ООД, след проверка на счетоводството му, от който е видно, че за д. п. м. 12.03 г. не са установени основания за корекция на извършените от този доставчик доставки и начислен данък, тоест извършените от него доставки на стоки /включително и тази към жалбоподателя/ са реално осъществени. Административният съд правилно е приел, че в противен случай органите по приходите е следвало да коригират размера на начисления данък като начислен без основание. Тези изводи на съда са подкрепени и от други доказателства приложени по делото - приемо-предавателен протокол към договора за продажба на гориво между "Инт транс ойл" ООД и касатора и сертификат за качество. При сходна фактическа обстановка касателно фактурите издадени от "Мананко оил къмпани" ООД съдът отново е постановил правилен резултат като е отменил процесния РА, в съответните части. По делото са представени два данъчно ревизионни акта, издадени на този доставчик, след проверка на счетоводството му, обхващащи процесните м. 03 и м. 05.2004 г., от които е видно, че за тези периоди не са установени основания за корекция на извършените от този доставчик доставки и начислен данък, тоест извършените от него доставки на стоки /включително и тази към жалбоподателя/ са реално осъществени. Съдът е преценил и останалите доказателства по делото - договори за доставка на гориво, приемо-предавателни протоколи между страните, сертификати за съответствие, за качество и количество, въз основа на които правилно е приел, че по процесните фактури са налице реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Ето защо, оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи адвокатски хонорар за касационната инстанция, съобразно представеното адвокатско пълномощно по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1,