Решение № 6952 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2376/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 356/12.01.2024 г., постановено по адм. дело 7470/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221122004574-091-001/23.03.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение 870/23.06.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции и за държавна такса. Ответникът София Резиденшъл Дивелъпмънт ЕООД, представляван от адв. Балкански, оспорва жалбата и моли за присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението обаче е неправилно. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган и във връзка с издаването му са представени доказателства за наличието на квалифициран електронен подпис на ревизиращия екип, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожност на РА. Приел е, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила, но РА бил издаден в противоречие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не е направил самостоятелни фактически установявания въз основа на доказателствата, не е обсъдил аргументите и доводите на ответника, с които са наведени множество противоречия и несъответствия в документирането, както и обстоятелства на свързаност между издателя и получателя по фактурите, които обстоятелства способстват издаването на първични счетоводни документи, осигуряващи ползване на данъчно предимство - в случая ДДС за ефективно възстановяване, респ. - съставянето на документи за целите на процеса. Безкритично съдът възприема изводите на съдебно-счетоводната експертиза относно плащането, който се основава единствено на счетоводен запис, а не на писмен документ. Съдът е възпроизвел защитната теза на оспорващото дружество, като е посочил, че приемо-предавателните протоколи имат доказателствено значение за изпълнението на СМР, доколкото са представени своевременно. Неправилно съдът е приел, че издаването на процесните фактури за доставчиците е обосновано, а посоченият в тях ДДС е начислен правомерно, тъй като е налице облагаема доставка. Наличието на данъчен документ с посочен ДДС без да е налице облагаема доставка и данъчно събитие по смисъла на ЗДДС не поражда право на данъчен кредит, затова правилно на основание чл.70, ал.5 ЗДДС е прието от ревизиращия орган, че данъкът се явява неправомерно начислен и е отказано правото на неговото приспадане. Игнорирано е действителното съдържание на съставените документи, въз основа на които на практика не могат да се направят установявания касателно обекта, на който са извършени документираните СМР. При анализ на ангажираните от страните доказателства, представляващи основно фактури и приемо-предавателни протоколи, както и писмени обяснения, дадени от управителката на РОДЖЕКС ЕООД се установяват противоречия, които подкрепят извода, че в случая е налице единствено документално оформяне на доставка между ревизираното дружество и РОДЖЕКС ЕООД, без същата да е реално извършена. Съществено е обстоятелството, че по двете спорни фактури се препраща към приложени оферти, каквито не са представени. Събраните доказателства по делото не опровергават изводите на органите по приходите за липса на доказателства за реално получени от дружеството жалбоподател доставки. Не се доказват съществени за реалността на доставката обстоятелства, като къде са извършени довършителните СМР. В представените фактури се сочи обект на [улица], а в представените приемо-предавателни протоколи е посочено, че се строително монтажните работи се отнасят за обект, находящ се в гр. София, [адрес]. По отношение на доставка по фактура издадена от КАРБОН МОТОРС ЕООД с предмет Консултации и аналитични услуги съдът не е взел предвид обстоятелството, че в процесната фактура не се съдържа никаква индивидуализация на стопанската операция. Относно извършването на самата услуга по делото не са представени доказателства за това. Хипотетичната възможност за извършване на доставката без доказателства за самото й извършване, не води до правото на признаване на данъчен кредит. В практиката на Съда на Европейския съюз също е налице изискването за реалност на извършените доставки. В решение от 29.04.2004 г. по дело С-152/2002г. СЕО се е произнесъл, че правото на данъчен кредит следва да бъде упражнено, когато стоките са били доставяни или услугите извършени и данъчно задълженото лице следва да притежава фактура или документ служещ за фактура. Следва да се има в предвид, че Директива 2006г./112 също поставя изисквания за наличие на доказателства за извършване на доставки. В т.63 е посочено, че държавите членки, следва да проверяват декларациите на данъчно-задължените лица, както и други документи. В Директива 2006г./112 , чл.242 задължава всяко данъчно задължено лице да води подробна отчетност, за да може да се приложи ДДС и неговия контрол от данъчните органи. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС, а напротив посочената практика е в съответствие с разбиранията за доказване на реалност на доставките. Всичко това води до извода, че не са отразени реални доставки, поради което начисленият от доставчика данък е в нарушение на чл.68,ал.1,т.1 от ЗДДС и не е основание за признаване на данъка като основателен. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата срещу РА. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател на НАП (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за всички инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 1 259 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,