Решение № 2094 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12669/2015 г.

Решение № 2094 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12669/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на В. З. Ч. против решение № 66/23.09.2015 г., постановено по адм. дело № 92/2015 г. по описа на Административен съд - К. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на съдебно - деловодните разноски и адвокатско възнаграждение. Ответната в производството страна - началник на Гранично полицейско управление - М. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на В. З. Ч. срещу заповед рег. № 5397з-56/11.06.2015 г. на началника на Гранично полицейско управление - М., с която му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца за това, че на 06.04.2015 г. лошо е изпълнил Заповед № 4074з-381-03.04.2015 г. на директора на РДГП С. за командироване на сили и средства в зоната на отговорност на ГПУ - Ново село, като е използвал автомобил рег. № ...... за придвижване до мястото на командироване, въпреки че му е било разпоредено да пътува със служебен автомобил ....... - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт, решаващият съд намира, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма и от компетентен орган, тъй като по силата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, наказанието "писмено предупреждение" може да бъде налагано от ръководни длъжности, каквато е длъжността "началник на Гранично полицейско управление". Обоснован е извод относно спазване изискването за писмена форма, като е прието, че актът съдържа и всички съществени реквизити, липсата на които би се отразила на неговата валидност - има посочен издател, положен подпис и ясно описан предмет. От съдържанието на оспорената заповед е установено, че същата е и надлежно мотивирана. Решаващият съд намира, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Дисциплинарното производство е образувано в рамките на срока, установен в чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Спазено е и изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, като служителят е дал писмени обяснения вх. № 5397р-2973/01.06.2015 г. Анализирано е, че писмените обяснения са били взети предвид от началника на ГПУ, видно от разпореждането, поставено на обяснението, като в това разпореждане е прието, че описаното от жалбоподателя деяние представлява непълно и лошо изпълнение на заповед, за което в чл. 199, ал. 1 ЗМВР се предвижда наказание "писмено предупреждение". На обратната страна на обяснението е налице отбелязване, направено на 02.06.2015 г. от Ч., от което се установява, че се е запознал с горното разпореждане, както и че е уведомен за възможността да представи допълнителни възражения и обяснения в 24-часов срок, като до 11.06.2016 г., служителят не се е възползвал от тази възможност. След анализ на съдържанието на нормата на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР е обоснован извод досежно правилно приложение на материалния закон. В заключение, първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът установява правнорелевантните факти за съдебноадминистративния спор и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК, като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. По делото пред първата инстанция са допуснати и събрани относимите към спора доказателства, необходими за установяване на фактическата обстановка по делото и за правилното приложение на материалния закон. Релевантните за спора факти са изяснени в необходимата пълнота, от които безспорно е установено визираното в заповедта нарушение, подробно описано от фактическа страна и с изложени мотиви за вида на наложеното дисциплинарно наказание и неговия срок на действие. В случая се касае за виновно неизпълнение на заповед на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - С., която оспорващият - полицай в ГПУ - М. е бил длъжен да изпълни, като пътува със служебен автомобил до местоназначението на командироване за включване в гранично наблюдение. Това му поведение покрива признаците на фактическия състав на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което деяние, представляващо непълно и лошо изпълнение на доведена до знанието му заповед, е предвидено налагане на процесното дисциплинарно наказание по чл. 199, ал. 1, т. 3 от същия закон. Правилно са отхвърлени като неоснователни възраженията на наказаното лице досежно липсата на мотиви и неяснота при описание на нарушението. Не е нарушено правото на защита на санкционираното лице в дисциплинарното производство и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На наказаното лице е предоставена възможност да разбере какво точно нарушение му е вменено и да организира ефективно защитата си. Обсъдени са и доказателствата, видно от които наказаното лице е разбрало естеството и същността на предмета на дисциплинарното производство, предвид даденото от него писмено обяснение. Законосъобразно решаващият съд отхвърля като неоснователни доводите, наведени и в касационната жалба за нарушена процедура на дисциплинарното производство относно неспазен срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, както и досежно формата на административния акт, с оглед изискванията на чл. 206, ал. 4 от същия закон. В тази насока съдебният акт съдържа подробни мотиви, основани на анализ на доказателствата, от които е видно, че в хода на дисциплинарното производство служителят не е бил ограничен да реализира правото си на защита, което е могъл да осъществи в пълнота и по време на съдебния процес. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за законосъобразни изводите на решаващия съд досежно правилното приложение на материалния закон и съответствието с преследваната от него цел при издаване на обжалваната заповед от административния орган. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - Пето отделение,