Решение № 10562 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2156/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 7287 от 27.11.2023 г., постановено по адм. д. 3771/23г. Административен съд София град, трето отделение, 17-ти състав, е отхвърлил жалбата на Н. И. Л. от гр.София, [улица], срещу Решение 32 113925/24.03.2023г. на директор на Териториална Дирекция Митница Варна при Агенция Митници София. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Агенция Митници София жалбоподателя разноски по делото в размер на 100лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Н. И. Л. от гр.София, [улица], чрез процесуалния му представител адв. С. Дъров. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Териториална Дирекция Митница Варна, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт А. Шулева, взема становище за неоснователност касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Н. И. Л. от гр.София, [улица], срещу Решение 32 113925/24.03.2023г. на директор на Териториална Дирекция Митница Варна при Агенция Митници, с което отказано да се приеме митническата стойност на стоката употребявано моторно превозно средство марка Шевролет, модел Volt, тип hatchback , шаси IGIRB6E4XCU107790, декларирана с митническа декларация MRN 20BG002005028982R3/ 13.04.2020г. в размер на 2 683,14лв. и е определена нова митническа стойност в размер на 7 514,68лв. , разпоредено е да се коригира митническата декларация и са определени допълнителни задължения за доплащане мито в размер на 393,71лв. и ДДС 866,16лв. , ведно с лихви за забава, считано от датата на възникване на задължението до датата на уведомяването. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в това число извършения внос по посочената по-горе митническа декларация на употребяван пътнически автомобил, катастрофирал, извършената повторна проверка и възникналите съмнения относно декларираната митническа стойност, изпратеното до задълженото лице писмо изх. 32 399674/21.11.2022г. за представяне на доказателства относно стойността на автомобила, изпратеното уведомително писмо за откриване на административно производство 32 14766/12.01.2023г., постановеното решение от директора на ТД Митница Варна. Изложени са мотиви, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на изискването за форма и съдържание. Прието е още, че актът е издаден при спазване на определения законов срок. Решаващият съд е приел, че издаденият акт е в съответствие с материалния закон, като мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. В хода на административното производство жалбоподателят не е представил изисканите му с писмо изх. 32 399674/21.11.2022г. доказателства във връзка с установените съмнения относно декларираната стойност на процесния автомобил. 2. Прието е , че не са допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаване на оспореното решение, като от административният орган са спазени изискванията на чл.22,§6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 за уведомяване на задълженото лице. 2. Отбелязано е, че независимо от уведомяването, от страна на задълженото лице не е представен отговор и доказателства. 3. Прието е, че административният орган се е справил с доказателствената тежест съгласно изискванията на чл.170,ал.1 АПК във връзка с чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447 , да установи по несъмнен и категоричен начин съмнение относно декларираната договорна стойност, респективно, че същата не може да се определи по правилата на чл.70 от МК. 4. Дадено е тълкуване на относимите правни разпоредби относно определяне на митническата облагаема стойност чл. 70 - 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и чл.140,§1 от Регламента за изпълнение. Възпроизведено е и тълкуването на закона, дадено в решението на СЕС по дело С 236/06. 5. Отбелязано е, че в случая съмненията се базират на официална информация, предоставена от митническата администрация на САЩ по линия на международното сътрудничество. Прието е, че обоснована митническите органи са кредитирали като официални и обвързващи данните от Електронна износна инфомация /EEI/ на Американската служба Митници и гранична охрана като еквивалент на декларацията за износ в рамките на ЕС. Съдът е посочил, че за въпросният автомобил е подадена износна декларация, съдържаща данни за износна цена в размер на 3 701 щатски долара, като в случая се касае за реално заплатена цена, така както е декларирана в EEI при износ от САЩ, определена от оригинални фактури, представени от декларатора, които са задължителни документи при износ от САЩ. 6.Административният съд е приел, че отговорът на чуждестранната митническа администрация има характер на официален документ, с обвързваща материална доказателствена сила, като документите предоставени при износа от САШ установяват връзката между лицето, посочено в EEI като износител - Florida Prestige Collection LLC USA и получателя по митническата декларация Н. И. Л.. Прието е още, че тези данни обосновават основателните съмнения на митническите органи по смисъла на чл.140 от Регламента за изпълнение, като следва да се приеме, че те установяват действително заплатената стойност на процесния употребяван лек автомобил в размер на 3 701щ.д., доколкото нито в административното, нито в хода на съдебното производство са представени доказателства, удостоверяващи реално заплатената цена на доставка. 7. В продължение са изложени мотиви, че тези данни не се опровергават и от представените в хода на съдебното производство доказателства, в т.ч. и на оторизационно писмо от 10.02.2020г., съдържащо подпис без име на представител на Florida Prestige Collection LLC USA. Според съда, това писмо, както и представения от жалбоподателя договор за продажба (buyers agreement) от 16.12.2019г. с данни за цена на автомобила от 1500щ.д. са частни документи без обвързваща съда доказателствена сила, поради което не може да се приеме, че опровергават получената по линия на международния обмен информация. 8.По сходни мотиви не е кредитирано и представеното оторизационно писмо, като е отбелязано, че те е с неизвестен автор, представено е едва в хода на съдебното производство, изхожда от жалбоподателя и удостоверява изгодни за него данни. 9. Акцентирано е, че информацията от митническата информация на САЩ освен, че е официална, съдържа и релевантни данни относно действително заплатената или подлежаща та плащане цена по смисъла на чл.70,§1 и 2 от Регламент 952/2013, доколкото това са точните стойности, декларирани в електронната информация за износа, определени от оригиналните фактури, предоставени от декларатора, които са сред задължителните документи за износ от САЩ. 10. Първоинстанционният съд е определил като изцяло неоснователни възраженията на жалбоподателя по приложението на чл.70,§1 и 2 от Регламент 952/2013 във вр. с чл.140, § 1 и 2 от Регламент за изпълнение и е обосновал извод, че митническите органи обосновано са определили действително заплатената цена за внесения автомобил и са установили допълнителни задължения за ДДС и мито. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения митнически акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Н. И. Л. се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че митническият орган се е справил успешно и е доказал основателните си съмнения относно действителната пазарна цена на внесения автомобил. В тази насока се навеждат доводи, че първоинстанционният съд неправилно е определил предоставената информация по линия на международното сътрудничество като официална такава и ползваща се с обвързваща съда доказателствена сила. На второ място се поддържат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд не е съобразил тълкуването на закона, дадено в решението на СЕС по дело С 236/06, т.52 от което се посочва, че съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация трябва да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Допълва се, че в случая съдът неправилно не е дал вяра на представените от страна оторизационно писмо от продавача и договор за продажба, които са приети като доказателства по делото и не са оспорени. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалния закон. Даденият положителен отговор от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК, която го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. Първото основно оплакване на касатора е за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че административният съд неправилно е приел, че съдържащата се информация в отговорона на американските митниески власти е официална, ползва се с обвързваща съда доказателствена сила, а от там е обоснован извод, че митническият орган е обосновал основателните си съмнения по чл.140,§1 от цитирания по-горе регламент за изпълнение. Направеното оплакване е неоснователно. От данните по делото е видно, че в конкретния случай основателните съмнения на митнически орган по смисъла на чл.140,§1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава САЩ, че цената на въпросното моторно превозно средство, декларирано при изнасянето му от САЩ е в размер на 3 701щатски долара, а според подадената митническа декларация MRN 20BG002005028982R3/ 13.04.2020г. в размер на 1500щ.д., равностойни на 2 683,14лв при курс на USD/BGN 1,78876лв/. Прието е, че цената на автомобила не може да бъде определена чрез способите, посочени в чл.70,§2 от Регламент (ЕС) 952/2013, букви от а/ до г/, поради което същата следва да бъде определена съгласно чл.74,§3 от Регламент 952/2013 във вр. с чл.144,§2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 във връзка с наличните данни в Съюза, констатирани в предоставена информация от американските митнически власти. Първоинстанционният съд правилно е приел, че съгласно изискванията на чл.140 и чл.141 от Регламента за изпълнение митническият орган е длъжен да обоснове съмненията си и да уведоми адресата на акта за същите, както и за методите и доказателства, въз основа на които смята да определи новата митническа стойност, като неизпълнението на това изискване съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила, даващо самостоятелно основание за отмяна на издадения митнически акт. С писмо изх. 32 399674/21.11.2022г. /л.16 от първоистанционното дело/ митническият орган е уведомил задълженото лице, че поради възникнали съмнения относно декларираната стойност на внесен автомобил следва да представи допълнителни доказателства в подкрепа на декларираната от него митническа стойност, в това число договори за доставки, документи за транспортни разходи, извършени плащания към доставчика и прочие. В писмо рег. 32 14766/12.01.2023г., с което административният орган уведомява адресата на акта за откриване на административното производство, приложено на стр.14 от първоинстанционното дело, изрично е записано, че основателните съмнения относно декларираната митническа стойност на внесения от Н. Л. автомобил се основават на получена официална информация от официалните власти на страната износител САЩ, като митническата стойност ще бъде определена на база на същата информация. В писмото изрично е посочено, че лицето има право да изрази становище в тридесет дневен срок от получаването на писмото, както и има възможност да се запознае с документите, касаещи административното производство. Видно от приложената на л.13 по делото обратна разписка , писмото е получено от адресата на акта и въпреки дадената му възможност не е ангажирал доказателства. Изложеното обосновава извод, че при издаването на митническия акт за определяне на митническата стойност административният орган е спазил изискването да уведоми адресата на акта както относно обстоятелствата, на които обосновава основателно съмнение в декларираната митническа стойност, така и по отношение на способа, по който ще бъде определена новата митническа стойност. С подадената митническа декларация задълженото лице е посочило пазарна стойност на внесения автомобил 1 500щатски долара, на база на което са определени и заплатени задължения за мито и ДДС. Тъй като у митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната пазарна стойност на автомобила е извършен последващ контрол на декларирането на основание чл.48 МКС и чл.84,ал.1,т.1 ЗМ, като са изпратени документи и информация до Централното митническо управление на Агенция Митници за иницииране на проверка по линия на международното сътрудничество, при която е следвало да бъде установено автентичността на документите, представени пред митническия орган при декларирането на стоката при поставянето й под режим допускане за свободно обръщение и дали декларираната стойност е последната договорна стойност на стоките, предадени за износ с местоназначение митническата територия на Съюза непосредствено преди въвеждането им в посочената територия. В тази връзка е било отправено запитване от Агенция Митници до Департамента на САЩ за вътрешна сигурност, за предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати до свободно обръщение в България. С писмо заведено под 32 377074/03.11.2022г. Централно митническо управление е уведомила директора на ТД Митница Варна, че американските митнически органи са предоставили сканирани документи, представляващи електронна информация за износ /Elektronic Export Informаtion/ от системата на Американската служба Митници и гранична охрана за превозни средства, декларирани за износ в САЩ с дестинация Република България. Съгласно информацията, въпросните Elektronic Export Informаtion са американския еквивалент на европейската митническа декларация за износ и съдържа данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната за местоназначение. Според същата информация, декларираната цена при износа на въпросния автомобил от САЩ е 3 701щатски долара / при посочени 1 500щатски долара в декларацията в България/. Писмото и информацията, предоставени от американските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Доводите на касатора, че характер на официален документ има само писмото на американската митническа администрация, но не и посочените в писмото данни относно декларираната митническа стойност, не могат да бъдат споделени. По същество изложеното в писмото относно това, на каква цена е декларирана стоката, предмет на износ,съставлява официално изявление на административен /държавен/ орган, че пред него по силата на действащото законодателство е декларирана определена цена на изнасяната от страната стока. Направените оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, обосновани с това, че решаващият съд неправилно не е кредитирал представените от жалбоподотеля оторизационно писмо от продавача и договор за покупко-продажба, не могат да бъдат споделени. В хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени в съдебното заседание на 20.11.2023г. оторизационно писмо от 10.02.2020г., издадено от Florida Prestige Collection с дата 10.02.2020г. и търговска фактура от същото американско дружество с дата 29.08.2019г., според които продажната цена на процесния автомобила е 1 500щ.д. Първоинстанционният съд не е кредитирал въпросните доказателства с мотив, че писмото не съдържа означение на лицето, което го е подписало, че става въпрос за частни документи, които съгласно чл.180 ГПК не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, че те съдържат информация, която е благоприятна за жалбоподателя и са представени едва в хода на съдебното производство, а не след като са били изискани с писмото за откриване на административното такова. Допълнено е, че те са и в противоречие с информацията, съдържаща се в писмото на американската митническа администрация, относно декларираната пазарна цена на същия автомобил при износа му в САЩ. Настоящата съдебна инстанция споделя тези изводи на първоинстанционния съд. При изграждането им същият е съобразил разпоредбите на ГПК относно доказатествената стойност на частните и официалните документи. Правилно е акцентирано и на обстоятелството, че от страна на жалбоподателя не са представени документите, с които е извършено заплащането на цената, доколкото те се явяват доказателство относно това каква действителна цена е била заплатена за закупения в САЩ автомобил. Настоящата съдебна инстанция намира за обосновани и изводите на административния съд относно метода, по който е определена митническата облагаема стойност. При изследване на метода, регламентиран в чл.74,§2, б.а от регламента за наличие на идентични стоки административният орган е стигнал до извода, че не може да определи митническата стойност въз основа на такива, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на превозните средства, състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминали километри и прочие данни. Посочено е, че за да се приложи методът трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. В случая не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. В резултата на проверката митническият орган не е установил стойности на стоки със същите характеристики, поставени под режим допускане за свободно обращение в други митнически учреждения на територията на Република България. Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл.74, § 2, буква б). Посочено е, че след направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод (договорната стойност), не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани превозни средства по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди, с произход САЩ, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други дружества-вносители. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третия метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл.74, § 2, буква в) от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсва база данни, за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки. Посочено е, че внесените употребявани превозни средства или идентични или сходни внесени с повреди употребявани превозни средства се продават на територията на Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране и тогава би следвало да бъдат приспаднати разходите за техния ремонт, за което също няма обективни данни. Посочено е, че за прилагането на този метод е необходимо да се установи сходност или идентичност, каквито в случая не са установени. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл.74, § 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена, предвид на това, че няма представена информация от вносителя за себестойността на превозното средство от производителя. Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният лек автомобил е такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти (какъвто не е разглеждания случай), претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на автомобила, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят два автомобила с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност по посочения по-горе ред. Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, §3 МК, респ. липса на посочване на конкретен способ за определяне на новата митническа стойност. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на подадена от Н. И. Л. от гр.София митническа декларация MRN 20BG002005028982R3/ 13.04.2020г.и правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от вносителя, в посочения в решението размер. По този начин директорът на ТД Митница Варна е постановил законосъобразен административен акт. Като е стигнал до същите правни изводи и е потвърдил постановеното митническо решение, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на Агенция Митници в качеството си на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган ответник по касация, разноски по делото в размер на 100лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,