Решение № 5763 от 1.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници срещу Решение 1250/04.11.2022г., постановено от Бургаския административен съд по адм.д. 597/22г. в осъдителната му по отношение на Агенция Митници част. С решението на административния съд в обжалваната му част, Агенция Митници е осъдена да заплати на В. Пехливанян сумата от 17 003,49 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди пропуснати ползи, причинени вследствие от незаконосъобразни действия на митнически органи и от отменено Наказателно постановление 3681/2020г. от 03.02.2021г., издадено от с.д.началник на отдел Митническо разузнаване и разследване към ЦМУ на Агенция Митници за периода от 21.08.2020г. до 08.03.2022г. ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане . Със същото решение Агенция Митници е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 1239 лева. В касационната жалба се твърди недопустимост, евентуално неправилност на решението в обжалваната му част. Навеждат се всички основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на направените разноски по делото, както и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. Пехливанян чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Чрез пълномощника си е изложил подробни съображения в писмен отговор на касационна жалба, в проведеното съдебно заседание и в писмени бележки.Иска потвърждаване на решението в обжалваната му част и присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Твърди се на първо място недопустимост на решението на административния съд, тъй като ищецът не е бил активно легитимиран да предяви иска. В случай, че съдът не сподели възражението за недопустимост, се изразява становище за неправилност на решението. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от стрна по делото, за която подлежащият на касационен контрол съдебен акт в обжалваната му част е неблагоприятен. Касационната жалба е и основателна. Решението в обжалваната му част не е недопустимо. Основанията за недопустимост, сочени от касатора и поддържани от прокурора са свързани с материалноправната легитимация на ищеца, която е от значение за основателността на предявения иск, а не за неговата допустимост. Административният съд е приел от фактическа страна, че .ищецът е изпращач на пратка, за която е оформена товарителница от името на търговско дружество, чийто управител е ищеца. Не се спори, че в резултат на извършен контрол на пратката от дружеството, предоставящо пощенската услуга, е установено, че тя освен декларирания компютър съдържа и 97 000 евро вътре в него, които не са декларирани за изпращане. Уведомено е МВР, което след заключение за липса на данни за престъпление от общ характер е уведомило Агенция Митници , на чиито органи са предадени веществените доказателства, представляващи съдържанието на пратката. Издаден е акт за установяване на административно нарушение на Валутния закон с извършител ищеца, след което е издадено и наказателно постановление, с което му е наложена глоба. Една част от задържаната сума в евро е върната на ищеца след като е задържана другата част от сумата като обезпечение във връзка с глобата. Наказателното постановление е отменено от съда с мотива, че субектът на нарушението не е определен правилно. За установено от правна страна съдът е приел следното: След като е цитирал позитивната уредба относно изземването, съхранението и връщането на веществените доказателства в административнонаказателното производство за митнически нарушения, съдът е приел, че в конкретния случай е налице незаконосъобразни фактически действия на органи на ответника по изземването и задържането на сумата от 97 500 евро. Този свой извод съдът е обосновал със съждението, че тези действия са в пряка връзка с незаконосъобразното наказателно постановление и след като то е незаконосъобразно, то и действията са незаконосъобразни. По тези съображения, административният съд е приел наличието на първата предпоставка от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ незаконосъобразно действие по повод изпълнение на административна дейност. Съдът е приел, че с него е засегната имуществената сфера на ищеца, тъй като той бил лишен за определен период от време да ползва собствените си средства. Преценил е като основателна исковата претенция в тази й част. Относно претендираното обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 47 673 лева, заплатена от ищеца като обезпечение на глобата по НП, съдът е преценил, че са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ незаконосъобразен акт , вреда, тъй като ищецът не е разполагал със собствените си средства и причинна връзка между тях.. Касационната инстанция преценява решението в обжалваната му част като неправилно. То е резултат на необосновани изводи, неправилно приложение на материалния закон и допуснато от съда съществено съдопроизводствено нарушение. Следва да се посочи, че съдът е разгледал един иск, а предявените ( относно обжалваната част от първоинстанционното решение ) са три, както следва: за заплащане на обезщетение в размер на 4449,51 лева за причинени имуществени вреди от пропусната полза в размера на законната лихва върху сумата от 190 693,43 лева за периода 21.08.2020г.-12.11.2020г., причинени от незаконосъобразни действия на митническите органи по изземването и задържането на посочената сума; за заплащане на обезщетение в размер на 8210,41 лева за причинени имуществени вреди от пропусната полза в размер на законната лихва върху сумата от 190 693,43 лева за периода 12.11.2020г. - 15.04.2021г., причинени от незаконосъобразно наказателно постановление; за заплащане на обезщетение в размер на 4343,57 лева за причинени имуществени вреди от пропусната полза в размер на законната лихва върху сумата от 47673,36 лева за периода 15.04.2021г. - 08.03.2020г., причинени от незаконосъобразно НП и задържане на сумата като обезпечение. Съдопроизводствено нарушение е допуснато от съда и чрез необсъждане на основното възражение на Агенция Митници . През цялото съдебно производство ( с отговора на исковата молба, в молба становище/писмени бележки от 04.10.22г).,, пред административния съд ответникът е възразявал, че ищецът не е собственик на задържаната сума, като във връзка с това възражение е твърдял недопустимост на съдебното производство. Административният съд не е обсъдил нито възражението за недопустимост на исковото производство, нито е изложил съображения по довода на ответника, че ищецът не е собственик на задържаните парични средства. Нещо повече, административният съд, без да сочи доказателствата, които кредитира, приема, че вредата за ищеца е тази, че не е могъл да ползва собствените си средства. Остава неясно, защо, въз основа на какви данни от събраните по делото доказателства, съдът приема, че иззетите и задържани парични средства, част от които след това са оставени като обезпечение за наложената глоба, са собственост именно на ищеца. Допуснатите нарушения от административния съд са съществени съодпороизводствени, което обаче в конкретния случай не води до отмяна на решението в обжалваната му част и връщане на делото в същата част за ново разглеждане. Това е така, тъй като в случая, макар и като един, съдът е разгледал всички претенции на ищеца. Възражението на ответника е направено още в началото на съдебното производство, което е дало възможност на ищеца да изрази становище по него и ангажира доказателства във връзка с твърденията си в становището му. Обжалваната част от съдебното решение касае и трите искови претенции на ищеца, свързани с изземването и задържането на сумата от 97 000 евро. Касационната инстанция преценява, че ищецът не е доказал собствеността си върху тази иззета сума. Съображенията за този извод са следните: В производството по обжалване на НП е установено, че изпращач на пратката, в която са намерени задържаните пари е Едилок груп ЕООД. Именно това фактическо обстоятелство е в основата на извода на АС-Бургас, че субект на нарушението е именно това дружество, а не физическото лице В. Пехливанян , който е опаковал и предал пратката на пощенския оператор. При тези данни и предвид възражението на ответника в исковия процес, ищецът е следвало да докаже при пълно главно доказване, че именно той е собственик на изпратената и задържана парична сума в евро. От изявленията на процесуалния представител на ищеца, направени в съдебно заседание, проведено на 13.07.22г. следва, че твърденията на ищеца са, че иззетата сума има законов произход, за която ищецът е платил данък дивидент, тъй като тя е печалба, получени от търговски дружества. Тези твърдения на ищеца са останали недоказани. Не е доказан произходът на иззетата сума не са ангажирани доказателства по делото, че ищецът е имал доходи от дивиденти, както и кои са дружествата разпределили тези дивиденти и платци на дохода, а така също, кога е станало изплащането им. Изброените са все обстоятелства, установими посредством писмени документи, както и чрез съдебно-счетоводна експертиза, след проверка в счетоводствата на съответните дружества, в случай, че такива бяха посочени. Доказателствени средства за доказване на изброените относими обстоятелства не са поискани от ищеца. Ищецът е представил договор за заем от 15.08.2020г., по силата на който той предоставя в заем сумата от 97 500 евро на А. Белов. Този документ своевременно е оспорен от ответника относно неговата достоверност с твърдение, че е съставен за нуждите на исковия процес. Представеният от ищеца частен документ не доказва твърдението му, че е собственик на иззетите средства. На първо място, с оглед направеното оспорване от ответника, ищецът следваше да ангажира и други доказателства по делото, които да са в подкрепа на данните от договора, каквито не са представени. От друга страна, документът не доказва, че иззетите средства са именно тези по договора за заем. Касационният съдебен състав не споделя довода на ищеца, направен чрез процесуалния му представител, че действията на митническите органи, изразяващи се във връщане на иззетата сума именно на Пехливанян доказват собствеността на паричните средства. Посоченото действие на митническите органи кореспондира с възприетия от тях субект на нарушението. Собствеността върху паричните средства, предмет на нарушението следва обаче да се докаже, чрез допустими и относими доказателства, каквито не са представени в съдебното производство. След като ищецът не е доказал, че е собственик на иззетите парични средства, то няма основание да се приеме, че е търпял вреда от пропусната полза от изземването и задържането им за посочените искови периоди. Липсата на вреда, която е един от кумулативните елементи от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ за ангажиране на деликтната отговорност на държавата в лицето на Агенция Митници в конкретния случай, е основание за отхвърляне на исковите претенции. Формираният противоположен извод от административният съд е необоснован и неправилен. Първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, формирайки извод за незаконосъобразност на извършените фактически действия от органите на ответника по изземването и задържането на сумата, тъй като са в пряка връзка с отменения акт. Настоящият касационен състав приема, че незаконосъобразността на НП не влече след себе си незаконосъобразност на действията на митническите органи по изземване и задържане на сумата, предмет на нарушението. От доказателствата по делото ( протокол за доброволно предаване от 20.08.2020г. и констативен протокол от 21.08.2020г. на СДВР, Първо районно управление "Полиция") се установява, че паричната сума в евро е иззета като веществено доказателство на осн. чл.109 и чл.110 НПК от полицейски орган при Първо РУ - СДВР, във връзка с образувана преписка рег. 225р-11553/20г. по описа на 01 РУ-СДВР, след което преписката и иззетата парична сума и другите веществени доказателства и материали са предадени на Главна дирекция "Митническо разузнаване и разследване" (ГДМРР). Във връзка с предадената преписка е проведено разследване от митническия орган - ТД Югозападна, МБ Летище София и е издаден Акт за установяване на административно нарушение 2400/12.11.2020г. от инспектор в МРР Югозападна, сектор Авиоконтрол, в който изрично е отбелязано задържането, наред с друго и на 97500 евро. От установеното следва, че изземването на паричната сума е станало на законно основание - чл.109 и чл.110 НПК, след което задържането й от митническите органи също е на законно основание - чл. 41 ЗАНН вр. с чл. 21 ВЗ. Действията на полицейските органи, а след това и на митническите органи са обусловени от законна цел - установяване на нарушението. Следователно, действията на митническите органи по задържането на сумата, предмет на нарушението не са незаконосъобразни, а напротив, имали са своето законово основание и легитимна цел. Във връзка с гореизложените съображения, решението в обжалваните му части следва да се отмени като неправилно, а вместо това се отхвърлят исковете. С оглед изхода на спора, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта, в която ответникът е осъден за разноски в полза на ищеца. Вместо това ищецът следва да бъде осъден да заплати на Агенция Митници направените от нея по делото разноски за държавна такса в размер на 70 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в общ в размер от 200 лева, по 100 лева за съдебна инстанция. Воден от горните съображения и на осн.чл.221, ал.2, вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд