Решение № 2852 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5060/2013 г.

Решение № 2852 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5060/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Гражданско сдружение "Велико Търново за гората" срещу решение № 69 от 5.03.2013 г., постановено по адм. дело № 83/2012 г. от Административен съд - Велико Тръново, с което е отхвърлена жалбата му против Становище изх. № 1799/5.08.2011 г. на директора на РИОСВ Велико Тръново. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Ответникът - Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Велико Търново, чрез процесуалния си представител и в представени писмени бележки оспорва касационната жалба, която счита за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение. Ответникът Йордан Цветанов Йорданов, чрез процесуалния си представител и в представен писмен отговор също изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу Становище, изх. № 1799/5.08.2011 г., с което директорът на РИОСВ - Велико Търново е уведомил Йордан Йорданов, че инвестиционното му предложение "Изграждане на жилищно сгради" - три еднофамилни къщи в имот № 10447.140.27 по кадастралната карта на гр. Велико Търново, с площ 1552 кв. м., представляващо част от имот № 140005, попадащо в обхвата на чл. 2, ал. 2 във вр. с § 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, преценката на компетентния орган е, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от посочената Наредба. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Решението е правилно. Обоснован и съответен на закона е изводът на съда в обжалваното решение, че правилно административният орган, в оспорения пред него административен акт приема, че инвестиционното предложение не попада в границите на защитена територия, нито в границите на защитена зона от мрежата "Натура 2000", както и в обхвата на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда, като с оглед местоположението и характера на същото при реализацията му няма вероятност от отрицателно въздействие върху защитени зони "Търновски височини" BG0000213 и "Река Янтра" BG0000610. Този извод на съда е изведен въз основа на събраните по делото доказателства, от които е установено по безспорен начин, вида, характера и местоположението на инвестиционното предложение (ИП). От събраните доказателства без съмнение се установява, че имотът, в който ще се осъществи ИП, представляващ част от по-голям имот, не попада в границите на защитена зона и защитена територия, а се намира в непосредствена близост до регулационната граница на гр. Велико Търново. Последното обстоятелство позволява при осъществяване на ИП да се използва изцяло съществуващата инфраструктура. С оглед на това, както и предвид вида и характера на ИП правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не при реализацията не се налага вмешателство в съществуващата околна среда. Обстоятелството, че на 11.05.2009 г. в близост до имота, но не в него - на 200 м. източно от улица "Ангел Каралийчев" № 27, в борови насаждения е установена една костенурка не обосновава извод, че в случая осъществяването на ИП ще окаже значителен ефект, каквото е изискването на чл. 6, ал. 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна за съхраняването на защитените територии, намиращи се в близост. Правилни са изводите на съда относно факта, че намиращите се в близост защитени зони, в които имат местообитания този вид костенурки липсват борови гори. Ето защо правилен и обоснован е и изводът, че мястото на което е намерен единствен екземпляр от защитения вид костенурка не представлява типичен ареал за обитанието им, при което правилно е прието, че осъществяването на ИП няма да окаже въздействие върху хабитат на шипобедрена костенурка. Законосъобразен е и изводът на съда, че по действащия към момента на постановяване на обжалвания пред него административен акт, а и към настоящия момент Закон за горите, обн., ДВ, бр. 19 от 8.03.2011 г., в сила от 9.04.2011 г. (както правилно е посочено в решението), не обосновава необходимост от оценка на съвместимостта, още повече, че по делото липсват доказателства, от които да се установи безспорно, че имота попада в очертанията на Национален дендрариум "Втора българска държава". Напротив от представените в касационното производство решение № 679/08.07.2013 г., по адм. дело № 353/2012 г. на Районен съд Велико Търново, потвърдено с окончателно решение № 415/21.10.2013 по адм. дело № 10418/2013 г. на АС Велико Тръново се установява, че имотът не попада в подобен обект, като от мотивите на съда, както и от събраните в хода съдебното производство, по което е постановено обжалваното решение не се установява съществуването на Национален дендрариум "Втора българска държава". Останалите наведени, в касационната жалба доводи за неразглеждане на аргументи посочени от касатора са неотносими към правилността на решението. В случая АС - Велико Търново в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК е извършил проверка за законосъобразност на обжалвания пред него акт на всички основания по чл. 146 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените деловодни разноски в размер на 800 лв. общо, от които 400 лв. на Директора на РИОСВ Велико Търново и 400 лв. на Йордан Йорданов и двете суми, представляващи възнаграждение за един адвокат на всеки от тях. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение