Решение № 1368 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10595/2013 г.

Решение № 1368 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10595/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ваня Иванова Хубенова и Бранимир Колев Хубенов и двамата от гр. Варна против решение № 1493/10.06.2013 г., постановено по адм. дело № 4221/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата им против Решение № 551-6/26-27.07.2012 г. на Общински съвет - Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост - ПУП-ПУР на СО "Ваялар", СО "Траката" и СО "Горна Трака", гр. Варна, в частта му по отношение на имот с идентификатор № 10135.2723.1065. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна Общински съвет - Варна взема становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорения ПУР в частта, засягаща имот на оспорващия, за законосъобразен, без наличие на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Процесният подробен устройствен план - ПУР предвижда първична улична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗУТ. Основанието за такъв ПУП е чл. 16, ал. 7 ЗУТ, тъй като имотите не са урегулирани, но попадат в урбанизирана територия. Правилно и обосновано от събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд приема, че оспорените решения са приети от компетентен орган, във валидна писмена форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният ПУР обаче е одобрен в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. По делото е установено с неоспорено от страните заключение на вещо лице, че в частта по отношение на процесния ПИ, одобреният ПУР предвижда отнемане на площ от 140 кв. м. за улицата от югоизток, 83 кв. м. за улицата от североизток и още 60 кв. м. за УПИ I-611,739 "за инж. инфраструктура", което съставлява 16,8 % от общата площ на имота от 1686 кв. м. Предназначението на отнетата площ е за прокарване на обслужваща улица, като проектираната улична регулационна линия засяга намиращата се в имота водонапорна канална шахта и частен мачтов трафопост. Статутът на сградите не е предмет и не може да бъде изследван в настоящото производство (а в отчуждителното). За него е от значение, че съществува вариант, посочен от вещото лице, при който засегнатостта на процесния имот ще бъде значително намалена, като е предложен вариант за намаляване на размерите на проектираните улични платна и тротоарите. Самото съществуване на друга по-благоприятна възможност за процедиране, каквато не е разглеждана и съобразявана при одобряването на оспорения ПУР, обосновава нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ, изискващ от административния орган да прилага онези мерки, които са по-благоприятни за гражданите, чиито права са засегнати от административния акт. За да приложи такива мерки органът е длъжен да изследва различно целесъобразните възможности и да мотивира избора си. Като не е извършил преценка по критериите на чл. 6 АПК, административният орган е издал акт, който е материалноправно незаконосъобразен и подлежи на отмяна в оспорената част. Решението, с което оспорването е отхвърлено, се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,