Решение № 93 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 28/2010 г.

Решение № 93 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 28/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Златка Русева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм) във връзка с § 2, ал. 3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Б" А. гр. С. против решение № 398/12.11.2007 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 1214/2007 г., с което е обезсилено решение от 05.01.2007 г. по гр. д. № 7220/2005 г. по описа на Софийски районен съд, ГК, 26 състав и делото се връща на СРС за ново разглеждане на предявените от Г. А. Г. и М. А. Г. срещу"Б"А. София искове с правна квалификация чл. 109 от ЗС-за осъждането на ответника да преустанови действията по ползване като собствена на постройка (аператив), находяща се в поземления имот, целия с площ от 1242 кв. м, заснет с пл. № 1452 от кв. 69 по регулационния план на гр. С., м. "С", одобрен със заповед № РД-09-050-340 от 1998 г. и РД-09-452/30.07.2004 г. при описани в решението съседи на имота. В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба Г. А. Г. моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. Въззивният съд е констатирал, че от съда е била поискана защита срещу ответното дружество, което е носител на ограничено вещно право на ползване върху находящата се в имота на ищците постройка, който е отдава за възмездно ползване като аператив на трети лица. Този извод, съдът е извел, въпреки дадената квалификация на заявената от ищците претенция с правно основание чл. 108 от ЗС, тъй искането за защита срещу ответното дружество, всъщност е да бъде осъдено да преустанови бъдещите си действия по ползването на постройката като неин собственик, поради което е приел, че предявените искове са с правна квалификация по чл. 109 от ЗС. Съдът е изложил аргументи, че дадената защита е несъответна на изложените в исковата молба твърдения за вида посегателство върху вещното право на собственост на ищците, поради което с решението си първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявени искове в защита на собствеността - по чл. 108 от ЗС, вместо по чл. 109 от ЗС. Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни. В касационната си жалба, касаторът твърди, че съдът е бил сезиран с ревандикационен иск, поради което изводите на съда относно предмета на заявената защита са неправилни. В тази връзка се навеждат доводи, че ищците сами са посочили правната квалификация на заявената от тях претенция - с основание чл. 108 от ЗС, като твърдят че са собственици на имота и част от същия се ползва от касатора. Излагат се също така аргументи за недоказаност на заявената от ищците претенция, които са неотносими по произнасянето на съда с въззивното решение, защото се отнасят по съществото на спора, а такова произнасяне по същество не е предмет на решението. Преди всичко съдът не е обвързан от правната квалификация, която ищецът посочва в исковата си молба, напротив задължение на съда е с оглед изложените в исковата молба твърдения и искания, сам да определи правната квалификация по спора, с който е бил сезиран. Въззивният съд е съобразил тези изисквания и при анализа на заявеното в исковата молба е стигнал до правилния извод, че ищците всъщност претендират освобождаване на терена от сглобяемата постройка, построена без разрешение, която ответната фирма отдава под наем на трети лица, което им пречи да осъществят строеж в собствения си имот, съгласно даденото им строително разрешение. При това съдържание на исковата молба, въззивният съд е стигнал до правилния извод, че с решението първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен ревандикационен иск, а всъщност е бил сезиран с иск по чл. 109 от ЗС, поради което е обезсилил решението като недопустимо и е върнал делото за ново разглеждане от съда за произнасяне по иска, с който е бил сезиран. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд