Решение № 6221 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2575/2016 г.

Решение № 6221 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2575/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на СД "Камекс КО - Кирилов и Си-е" против Решение № 6618/30.10.2015 г., постановено по адм. дело № 2086/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2131402142/10.07.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 159/05.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "МДМ финанс консулт" ЕООД, "ЦБА строй груп" ЕООД, "Тоби корп груп 09" ЕООД, "Микроконсулт" ЕООД и "Джиджитал 1000" ЕООД. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че събраните доказателства не са обсъдени в съвкупност, а направените правни изводи са неправилни. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт, в оспорената му част да бъде отменен. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 903 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № 2131402142/10.07.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 159/05.02.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с която е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "МДМ финанс консулт" ЕООД, "ЦБА строй груп" ЕООД, "Тоби корп груп 09" ЕООД, "Микроконсулт" ЕООД и "Джиджитал 1000" ЕООД. С обжалваното в настоящото производство решение, АССГ е отхвърлил жалбата на СД "Камекс КО - Кирилов и Си-е" срещу РА, в обжалваната му част и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски в размер на 903 лева. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АССГ е анализирал събраните в хода на ревизията писмени доказателства и при липса на събрани нови доказателства и доказателствени искания в хода на съдебното производство е изложил подробни аргументи, въз основа на които обосновал правни изводи за материална законосъобразност на издадения РА, доколкото не се установявала реалност на доставките по издадените фактури от доставчици "МДМ финанс консулт" ЕООД, "ЦБА строй груп" ЕООД, "Тоби корп груп 09" ЕООД, "Микроконсулт" ЕООД и "Джиджитал 1000" ЕООД. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактура № 26/28.02.2010 г., издадена от "МДМ финанс консулт" ЕООД с предмет - греди, дъски и транспортна услуга, АССГ е приел, че доставчика не е открит, а от страна на ревизираното лице не са представени убедителни доказателства за реално извършена доставка на стоки от сочения доставчик. В тази насока, съдът е обсъдил представените от ревизираното лице 5 броя приемо-предавателни протоколи (ППП) и превозни билети, като с оглед съдържанието на ППП, че се издават в три еднообразни екземпляра - по един за предаващия и приемащия и един за "Котарски" ЕООД и съответно "Ибъртрейд" ЕООД - предходни доставчици, а превозните билети се издават от продавач "Котарски" ЕООД и съответно "Ибъртрейд" ЕООД, които пък от своя страна отричат да са имали договорни отношения с прекия доставчик "МДМ финанс консулт" ЕООД, приел за доказано твърдението на приходната администрация, че ревизираното лице се е снабдило с посочените стоки директно от доставчиците "Котарски" ЕООД и "Ибъртрейд" ЕООД. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Тоби корп груп 09" ЕООД, "Микроконсулт" ЕООД и "Джиджитал 1000" ЕООД, АССГ е приел, че реалността на доставките на услуги, съответно: "почистване на храсти и клони, закриващи видимостта на билбордове тип "Пиза", "ремонт на билбордове и ремонт на мегаборд"; "ремонт на билбордове, остъргване на ръжда до здрав метал и боядисване", не е доказана. Този извод е обоснован с факта, че доставчиците не са разполагали с ресурси за извършване на услугите, представените касови бонови за доказване на извършено разплащани са от нерегистрирани фискални устройства, а от друга страна представените от ревизираното лице документи - актове за оглед на местата, на които се твърди извършване на услугите не са подписани от изпълнителя на услугата. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени "ЦБА строй груп" ЕООД с предмет продажба на сухи талпи, АССГ е приел, че реалността на доставката на стоки не е доказана, тъй като освен представените фактури, не са представени други доказателства за реалност. А по отношение на останалите фактури от същия доставчик с предмет - смяна на резервни части за леки автомобили: "Пасат", "Опел омега, "БМВ", смяна на резервни части за лек автомобил "Пасат" и цистерна, ремонт на ходова част на влекач и ремарке, приел, че правилното правно основание за отказ на право на данъчен кредит е по чл. 70, ал. 5, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а не посоченото в РА основание по чл. 70, ал. 1, т. 5, във вр. т. 4 от ЗДДС. Приел е за доказани фактическите констатации на приходната администрация за липса на реалност на фактурираните доставки на услуги - смяна на резервни части за леки автомобили: "Пасат", "Опел омега, "БМВ", смяна на резервни части за лек автомобил "Пасат" и цистерна, ремонт на ходова част на влекач и ремарке, доколкото по делото не били ангажирани доказателства за действително извършени услуги от сочения доставчик. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Изводът на АССГ за материална законосъобразност на РА, кореспондира с доказателствата по делото. Спорният въпрос по делото е, налице ли са реални доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от петте дружества - доставчици. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Правилно АССГ е приел, че липсват доказателства за осъществени реални доставки на стоки и извършени услуги, тъй като в хода на ревизията и съдебното производство, не са ангажирани доказателства за предаване на стоките или извършване на услугите от сочените доставчици, освен процесните фактури. Обоснован е извода на съда, че доказателствената стойност на ППП, представени към фактура № 26/28.02.2010 г., издадена от "МДМ финанс консулт" ЕООД с предмет - греди, дъски и транспортна услуга е оборена, доколкото по делото е установено, че ревизираното лице се е снабдило с фактурираните стоки директно от предходните доставчици - "Котарски" ЕООД и "Ибъртрейд" ЕООД, за което свидетелстват и самите ППП и превозни билети, както и декларациите на тези доставчици, че не са имали договорни отношения с прекия доставчик "МДМ финанс консулт" ЕООД. С оглед което, правилно съдът е приел, че реалността на спорната доставка не е доказана. Правилно съдът е приел, че доказателства за извършване на услугите по фактури, издадени от "Тоби корп груп 09" ЕООД, "Микроконсулт" ЕООД и "Джиджитал 1000" ЕООД не са представени, както от доставчиците, които не са открити, така и от ревизираното лице, тъй като представените от него актове за оглед на местата, на които се твърди извършване на услугите не са подписани от изпълнителя на услугата, а други доказателства за извършване на услугите от сочените доставчици не са ангажирани. Правилно съдът е приел, че доказателства за извършване на доставка на стоки и услугите по фактури, издадени от "ЦБА строй груп" ЕООД също не са ангажирани, както от страна на доставчика, така и от самото ревизирано лице, което носи тежестта на доказване на този факт. Неоснователно е позоваването на касатора на практиката на СЕС, доколкото в случая не е доказана реалност на фактурираните доставки от сочените във фактурите доставчици. Основната водеща предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит е реалното извършване на съответната доставка на стоки/ услуги, което следва от разпоредбите на Директива 2006/112 и от националния данъчен закон. В тази насока постоянната практика на ВАС и СЕС, изрично посочва, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена, но в случая, правилно съдът е приел, че не е доказана реална доставка по фактурите, издадени от седемте доставчика на ревизираното лице. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При определяне размера на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение, настоящата инстанция съобрази материалния интерес по делото, поради което счита, че следва да се присъдят разноски, определени на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските в размер на 903 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение