Решение № 2819 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2016 г.

Решение № 2819 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г. Т. срещу решение № 357/19.07.2016 г. (с неточно посочена година 2015 г.), постановено по адм. д. 124/2016 г. по описа на Административен съд-П. (АС-П.). Касаторът обжалва съдебното решение като излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорената пред първата инстанция Заповед № УРИ 316з-3648/21.12.2015 г. на директора на ОД на МВР- П.. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - директор на ОД на МВР- П. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 357/19.07.2016 г. (с неточно посочена година 2015 г.), постановено по адм. д. 124/2016 г. по описа на АС-П. е отхвърлена жалбата на С. Т. против Заповед № УРИ 316з-3648/21.12.2015 г. на директора на ОД на МВР- П., издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 8, предл. първо и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца", за това, че не е уведомил служебните си ръководители по установения ред за това, че младши инспектор Н. в 00,57 часа на 17.07.2015 г. и в 00.58 часа на 17.07.2015 г. поставя преграда върху камера 2, монтирана в купето на служебен автомобил "О. А.", рег. № ЕН7485АМ, в който е трябвало да изпълнява служебните си задължения в наряд по утвърден график. Административният съд е приел за установено, че оспорена пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната жалба е изключително подробна и обстоятелствена, но на практика в нея липсват същински касационни оплаквания, а се съдържат само доводи, които са насочени против оспорената пред АС- П. заповед, по които в първоинстанционното решение са изложени задълбочени мотиви. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. В съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е установил фактическата обстановка по спора и е достигнал до правилни правни изводи. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. Нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание е конкретизирано по време и място, а неуведомяване за нарушение, извършено от другия чл. на наряда на 17.07.2015 г. в служебния автомобил. В този смисъл непосочването в оспорената заповед на конкретното местоположение и време не кореспондират с описанието на нарушението, изразяващо се в бездействие. Нарушението, извършено от младши инспектор М. Н. следва да се приеме, че е установено по категоричен начин, независимо, че наложеното му наказание е отменено поради допуснати нарушения при определянето му (извършена служебна справка с решение № 1798/09.02.2018 г., постановено по адм. д. 7695/2016 г. по описа на Върховния административен съд). На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция следва да извърши проверка за спазването на материалния закон според установените от първата инстанция факти. В случая фактическата обстановка по спора е установена при правилно разпределение на доказателствената тежест и въз основа на правилен анализ на всички събрани по делото доказателства, поради което съдебното решение е обосновано. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед, издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма и процедура. Правилно е прието, че не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите се възприемат и от настоящата инстанция. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане С. Т. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР-П. на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение