Решение № 371 от 20.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 306/2010 г.

Решение № 371 от 20.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 306/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано на основание чл. 423, ал. 1 НПК съгласно искане за възобновяване, подадено лично от задочно осъдения М. Г. М., поради неучастието му в наказателното производство по нохд№ 573/03 г. на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД. Искането е за отмяна на постановената по същото дело присъда от 05.11 2003 г. и връщане за ново разглеждане. Осъденият излага общо недоволство от постановеният съдебен акт срещу него като заявява, че не е знаел за обвинителния акт и постановената срещу него присъда. Твърди, че не е бил призоваван за делото, не е получавал обвинителен акт и не е участвал в производството по което е постановена горепосочената присъда. Молба с искане за възобновяване на производството по нохд № 573/2003 г. на ВОС е подадена и от упълномощеният защитник на осъдения, адвокат Б. Б. от Варненската АК, с правно основание по чл. 423, ал. 1 и ал. 6 НПК. Излагат се доводи, че в издадената от В. окръжна прокуратура европейска заповед за арест на осъдения М., с цел екстрадирането му в България, е посочено, че на задочно осъдения са предоставени гаранции за възобновяване на наказателното производство по процесното дело по чл. 423 НПК, поради което се иска безусловното му възобновяване, без изследване на въпроса за знанието на лицето за воденото срещу него, в неговото отсъствие, наказателно производство. Според защитата, съдът в К. И. е изпълнил издадената европейска заповед за арест и е предал М. на българските власти именно поради поетото задължение за възобновяване на наказателното производство срещу него. Моли за възобновяване и изменение на наложената мярка за неотклонение задържане под стража на осъдения в по-лека. Осъденият М. Г. М. и упълномощеният от него защитник адвокат Б. се явяват лично в съдебно заседание с поддържане на направеното искане и аргументите които го подкрепят. Прокурорът от ВКП намира искането за основателно, тъй като осъденият М. не е призован по реда на НПК и не е знаел за воденото съдебно производство срещу него. В последната си дума осъденият моли искането да бъде уважено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и прие следното: Искането е допустимо и основателно по следните съображения: Срещу М. Г. М. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК по следствено дело № 4003/02 г., образувано на 07.01.03 г. в ОСл. С-В., като досъдебното производство е проведено и приключило при личното участие на обвиняемия, който е имал назначен служебен защитник . Съдебното производство срещу М. по нохд№ 573/03 г. на Варненския окръжен съд е образувано на 08.04.2003 г., съгласно внесен срещу М. Г. М. обвинителен акт за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК. Видно от данните по делото, призовката до подсъдимия М. за съдебното заседание, насрочено за 28.05.03 г., ведно с препис от обвинителния акт са връчени на 14.04.03 г. на майката на подсъдимия - лицето Н. М., със задължение да му ги предаде (спр. л. 9 от съдебното производство). Данните са че съдебните книжа, изготвени по реда на чл. 254 НПК, не са били предадени на призовавания М., тъй като същият е отсъствал от страната. Причина за непредаването им на подсъдимото лице е фактът, че на 26.03.2003 г., т. е., още преди образуването на съдебното производство, той е напуснал пределите на страната със заминаване с автобус С 8433МК през Г. -К., с дестинация К. И. ( спр. л. 10 - писмо на Р. -В., изх. № ED 147/02.06.03 г.). В следващите съдебни заседания до постановяване на присъдата, в съдебното заседание на 05.11.03 г. производството по нохд№ 573/03 г. на Варненския окръжен съд е проведено в процедура по чл. 268, ал. 1, т. 3 НПК (отм.), в отсъствието на подсъдимия, поради неизвестност на адреса му в чужбина и при участието на назначен от съда по реда на чл. 70, ал. 1, т. 3 и т. 7 НПК (отм.) с протоколно определение от 28.05.03 г. служебен защитник на подсъдимия, адвокат Ж. Ж. от Варненската АК, с което на основание чл. 153, ал. 1 НПК (отм.) е изменена и мярката за неотклонение на подсъдимия, от парична гаранция 500 лева, в задържане под стража. На основание изменената мярка за неотклонение на подсъдимия, както и поради неизвестният му адрес в страната и чужбина, М. е обявен за общодържавно издирване (ОДИ ) с К. № 3203/03 г. на Трето Р. -В., видно по делото от писмо № 3283/23.06.03 г. на Трето ПУ -В. (спр. л. 23 от съдебното производство ). При условията на задочно производство, с присъда № 116 от 05.11 2003 г. М. Г. М. е признат за виновен в това, че на 07.01.2003 г. в[населено място], без надлежно разрешително е придобил и държал високорисково наркотично вещество - 0,429 грама хероин със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин - 11.00 %, на обща стойност 21.45 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕНА, което наказание на основание чл. 46 б."б" от ЗИН е постановено да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. По чл. 68, ал. 1 НК е постановено да изтърпи и наложеното наказание - лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален общ режим, по нохд№ 2216/97 г. на Варненския районен съд., изпълнението на което, съгласно присъдата, е било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от четири години и шест месеца, в който срок е извършил инкриминираното деяние. Осъден е да заплати направените по делото разноски от 145 лв. в полза на Държавата и 350 лв. в полза на ВОС. Присъдата е влязла в сила на 21.11.2003 г. като необжалвана и непротестирана пред въззивната инстанция - Варненския апелативен съд, в предоставеният от закона (вж. чл. 319 НПК) петнадесетдневен срок за обжалване, от датата на обявяването й пред страните ( служебния защитник на подсъдимия и прокурора от ВОП). Производството за възобновяване на делото е допустимо, тъй като обективните данни сочат, че осъденият задочно М. е бил екстрадиран в Р. България на 18.03.2010 г., съгласно изпълнената европейска заповед за арест, издадена на 08.08.2007 г. от В. окръжна прокуратура. Следователно искането за възобновяване вх. № 686, подадено лично от М. на 16.04.10 г., е в изискуемия се от закона шестмесечен срок, течащ от узнаването от лицето за влязлата в сила спрямо него осъдителна присъда. Узнаването следва да се счита от датата на изпълнение на Е. заповед за арест, като първа обективна данна за наличието на сигурно знание за осъдителната присъда спрямо екстрадираното лице. При установените по делото данни за неизпълнение спрямо осъдения на процедурата по чл. 254 НПК е налице и правното основание по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното производство по по нохд № 573/2003 г. на ВОС и отмяна на постановената по делото присъда. По този начин на осъденото задочно лице ще се даде пълна възможност да упражни правата си по чл. 55 НПК да участва лично и пълноценно да организира защитата си срещу обвинението по чл. 354а, ал. 1 НК, съгласно обвинителния акт. От съдържанието на ЕЗА ( спр. раздел "D" от приложеното заверено копие ) не може да се изведе текст, в който ясно и безспорно е указано, че българските власти ще изпълнят задължението си да възобновяват производство по делото, без оглед доказването или не, дали лицето е знаело или не за съдебното производство. Такива гаранции не са предоставени от българските власти в процедурата по екстрадирането на лицето. Ето защо, настоящият съдебен състав не разполага с обективни данни дали съдът в К. И. е изпълнил издадената ЕЗА от ВОП, поради поето задължение от страна на българските власти за възобновяване на производството по делото, или само поради факта на характера и естеството на наложените наказания по процесните две присъди, изискващи задържане и общите гаранции в чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъдения. При тези данни ВКС намира, че не е налице и второто основание за възобновяване, предвидено в чл. 423, ал. 6 НПК, за което пледира защитата на осъдения. Предвид гореизложеното, искането е основателно съгласно чл. 423, ал. 1 НПК и производството следва да бъде възобновено като присъдата бъде отменена, а делото да се върне на ВОС за ново разглеждане в друг съдебен състав, от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. ВКС намира за неоснователно искането за изменяване мярката за неотклонение "задържане под стража", взета по отношение на М. по нохд № 573/2003 г. на ВОС, тъй като обвинението по процесното дело е за престъпление, извършено в рамките на изпитателния срок на отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода по нохд№ 2216/97 г. на РС[населено място] и ЕЗА е издадена и изпълнена и по повод влязлата в сила присъда по цитираното дело. Воден от тези мотиви и съгласно чл. 425, ал. 2, вр. с чл. 423, ал. 1 НПК, ВКС