Решение № 7513 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8879/2016 г.

Решение № 7513 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8879/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Х. 03" ООД, представено от управителя Х. Е. Т., срещу решение № 2489/14.04.2016 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 3597 по описа за 2015 г., с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 210130257/6.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С. в потвърдената при оспорването по административен ред част. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Оплакванията му са за постановяване на решението при непълнота на доказателствата, доколкото относими към спора доказателствени средства са част от материалите иззети в досъдебно производство по описа на ГДБОП - МВР. Иска отмяна на оспорения съдебен акт и на съответната част от РА. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред АССГ част от ревизионен акт са установени в тежест на "Х. 03" ООД задължения за ДДС в общ размер 166 695.90 лева с лихви за забава в резултат на извършена корекция на декларирания от данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ резултат по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2011 г. и м. 02, 04, 05, 06, 07, 08 и 09.2012 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размера на данъчното задължение, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство е по фактури, издадени от "А и Н 07" ЕООД, "С. си" ЕООД, "Б. п." ЕООД, "И." ЕООД и "Т. к. - Б." ЕООД с предмет на доставката стоки - филе пангасиус Виетнам и пилешки дроб внос. Според органите по приходите фактурираните доставки на стоки не са осъществени. Констатациите на администрацията са основани на резултатите от насрещна проверка на доставчиците и на оценка на представените от ревизираното лице писмени доказателствени средства. Изводи във вреда на РЛ са направени от това, че никой от доставчиците не е представил исканите му документи, а и липсват информационни следи за нает от получателя търговски обект, направени разходи за ползването на такъв, както и за получаване на стоките. Отказът е основан на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. С първоинстанционното решение е разрешен в полза на администрацията спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът е концентрирал спора по фактите до действителното извършване на доставката на стоки. Заключил е, че този факт не е установен несъмнено с писмените доказателствени средства, включително заключението на съдебно счетоводната експертиза. Основаните на заключението на ССЕ установявания са за извършени от жалбоподателя парични преводи в д. п. м. 11.2011 г. и за м. 02.2012 г., които по стойност съответстват на фактурите, а в следващите процесни периоди плащанията са частични; за последващата реализация на стоките съществуват неподписани частни свидетелстващи документи - складови разписки, пътни листа и товарителници; счетоводните документи на РЛ не са в оригинал, а генериран от компютърна счетоводна програма текст. Крайният извод на съда е за недоказан механизъм на доставките и съответствие на РА с процесуалните правила и практиката на СЕС за случаите на данъчна измама. Оспореният съдебен акт е правилен. Съответна на процесуалния закон и на логическите правила е преценката на първостепенния съд на доказателствените средства за установяване на единствения спорен елемент от фактическият състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит за доставките - получаването на стоките /"...действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/. Отсъствието на този елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Доколкото придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС. З. и по хипотеза извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание. На процесуалната пасивност на жалбоподателя в първоинстанционното производство се дължи неприобщаването на наличната според него в материали от досъдебното производство информация от значение за решаването на спора. Страната е разполагала с възможността при формулирането на предмета и задачите на съдебно-счетоводната експертиза, в съответствие с чл. 156, ал. 4 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК да поиска изследване на иззетите от органите по разследването документи. Не се твърди и не се установява с доказателственото средство по чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК съществуването на наказателно производство, което да е преюдициално за ревизионното, та бездействието на администрацията да спре обусловеното производство да опорочава заключителния му акт. Декларираните от ДЗЛ резултати за процесните данъчни периоди при упражняване на несъществуващо право на приспадане на данъчен кредит са в противоречие с материалния закон. Коригирането им с РА за установяване на задължения за ДДС за внасяне е правомерно. Отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия акт с първоинстанционното решение е правилно. Дължимо е оставянето в сила на оспореното първоинстанционно решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 4 566.21 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение