Решение № 5208 от 1.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ѝ. Симеонова против решение 170 от 08.12.2021 г. по адм. дело 166/ 2021 г. на Административен съд Габрово, с което са отхвърлени жалбите на Симеонова и на Н. Пешева и Й. Йорданов против заповед 666/05.04.2021 г., издадена от кмета на община Габрово, с която е наредено да се премахнат незаконни строежи: Едноетажна жилищна сграда и Стопанска постройка , изградени в имот 73, кад. район 401 по плана на новообразуваните имоти на местност [наименование], землище на [населено място], община Габрово. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са основание за нейната отмяна. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Габрово оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Н. Пешева и Й. Йорданов не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба против решението на Административен съд Габрово в частта, в която са отхвърлени жалбите на Н. Пешева и на Й. Йорданов против заповед 666/ 05.04.2021 на кмета на община Габрово, е недопустима. Решението в тази част не е неблагоприятно за касационната жалбоподаталка Й. Симеонова, поради което същата няма правен интерес от неговото оспорване (чл. 210, ал. 1 АПК). Ето защо касационната жалба против съдебния акт в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство в тази част да бъде прекратено. В останалата част касационната жалба е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Габрово в частта, в която жалбата на Й. Симеонова против заповед 666/ 05.04.2021 г. на кмета на община Габрово е отхвърлена, е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е в рамките на правомощията на кмета на община Габрово съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ и в нея са посочени фактическите и правни основания за постановяването й. Обстоятелства, обосноваващи издаването на административния акт, се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт. Заключението на първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за нейната отмяна, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е издадена след съставен констативен акт, в който са описани строежите и допуснатите нарушения. Действително, жалбоподателката не е уведомена за образуваното административно производство и не участва в него, но този процесуален пропуск не е основание за отмяна на заповедта, тъй като оспорващата има възможност да защита правата си, като изрази становище, направи възражения за законосъобразността на административния акт и ангажира доказателства в хода на съдебното производство. В този смисъл са съображения на решаващия съд, които настоящата инстанция споделя. В съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. По силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на описаните в заповедта строежи са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване са едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка, изградени в имот 73, кад. район 401 по плана на новообразуваните имоти на местност [наименование], землище на [населено място], община Габрово. Сградите са монолитни, с тухлени зидове и дървени покривни конструкции, покрити с керемиди. Жилищната сграда е с височина до стрехата 3.00 м. и 5.00 м. до билото, със застроена площ от 73 кв.м., а стопанската сграда е с площ 63 кв.м. и височина до стрехата 2.40 м. и 3.40 м. до билото. Постройките са изградени от наследодателя на жалбоподателката през периода 1990- 1998 г. в земеделска земя, частна общинска собственост. Строежите са съответно от пета и шеста категория и са изградени без инвестиционен проект и разрешение за строеж. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредените за премахване обекти представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, които съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ са незаконни, тъй като са изградени без строителни книжа инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито се изискват за строежи върху земеделски земи, на основание чл.148, ал.1 ЗУТ, вр.с чл.12 от Наредба 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението. Съображенията на административния съд, че строежите не са търпими и заповедта за премахването им е законосъобразна, следва да бъдат допълнени, като се посочи, че с оглед доказателствата относно времето на извършване на строителството, сградите, описани в заповедта за премахване, попадат във времевия обхват на §16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ. Според цитираните разпоредби не се премахват строежи, които са били допустими по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, и ако бъдат декларирани пред одобряващите органи съответно до 31 декември 1998г. или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ. В случая строежите не са търпими, тъй като не са декларирани пред одобряващите органи в посочените срокове, а освен това не са изпълнени и останалите кумулативни изисквания на §16, ал. 2 и ал. 3 ПР на ЗУТ. Строежите са изградени в земеделска земя без промяна на предназначението и са недопустими, както по правилата и нормативите, действали към момента на строителството- чл. 26 ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), така и съгласно чл. 12, ал. 2, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Нарушени са и изискванията на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ( отм.), в ред. ДВ бр. 48/ 1985 г. и чл. 108, т. 1 в ред. ДВ бр. 2/ 1996 г. (отм.) във връзка с чл. 2 от Наредба 2 от 1993 г. за застрояването в земеделски земи ( отм.), а също и тези на чл. 2, т. 1 от действащата Наредба 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението. Според чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (отм.) в лични селскостопански имоти и предоставени за ползване имоти, извън регулация може да се разреши строителство на едноетажни постройки за сезонно ползване със застроена площ до 35 кв.м., а разпоредбите на чл. 2 от отменената Наредба 2/ 1993 г. и на чл. 2 , т. 1 от действащата Наредба 19/2012 г. допускат в земеделски земи без промяна на предназначението да се извършва само строителство, свързано с ползването на земята стопански сгради за съхранение на растителна или животинска продукция и жилищни сгради, предназначени за обитаване и ползване от лицата, които произвеждат селскостопанска продукция. В случая строежите не съответстват на изискванията на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ( отм.) в конструктивно отношение и по площ, а също и като изградени в имот, собственост на трето лице, който не е предоставен за ползване на наследодателя на жалбоподателката. Същите не удовлетворяват и втората от цитираните разпоредби, както и изискванията на чл. 2, т. 1 от действащата Наредба 19/ 2012 г. с оглед липсата на доказателства да са ползвани или да се ползват съобразно земеделското предназначение на земята. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението в оспорената част е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице изложените от касационната жалбоподателка основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт в частта, в която е отхвърлена жалбата на Й. Симеонова против заповед 666/05.04.2021 г., издадена от кмета на община Габрово, следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че кметът на община Габрово в касационното производство се представлява от служител с юридическо образование и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да заплати на община Габрово- юридическото лице, в чиято структура е административният орган, сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,