Решение № 13753 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8090/2020 г.

Решение № 13753 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8090/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – София при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП чрез гл. юриск. И. Апостолова срещу решение № 665/10.06.2020 г., постановено по адм. дело № 491/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е по жалба на "М-ТРАНС" ЕООД – гр. Девня е отменена заповедта му за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С249-F531379/27.12.2019 г. - "запечатване на търговски обект – ведомствена бензиностанция, находяща се в гр. Пирдоп "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ", стопанисван от "М-ТРАНС" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС". Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съставените протоколи за проверка, ведно с останалите доказателства по преписката безспорно доказват наличието на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС" и основание за издаване на оспорената заповед. Не споделя мотивите и изводите на съда, че обжалваният акт не отговаря на нито едно от целите на ПАМ, тъй като установеното неизпълнение на задължението от страна на търговеца да предава по дистанционна връзка данни до НАП за наличните количества горива създава несигурност за начина на изразходване на закупените количества горива и води до липсата на възможност за осъществяване на контрол на продаденото количество гориво. Счита, че определеният срок на мярката от 7 дни напълно съответства на тежестта на нарушението. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и да се отхвърли жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за всяка една от съдебните инстанции, както и разноски за платена държавна такса. Ответникът по касационната жалба "М-ТРАНС" ЕООД – гр. Девня чрез юриск. Добрев в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени заповедта за ПАМ, издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" АПК първоинстанционният съд е приел, че неизпълнението от страна дружеството на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС не е безспорно установено в случая, а това е юридическия факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ на посоченото основание. Горното съдът е мотивирал с обстоятелството, че установените разлики между количеството гориво по нивомерната система и доставените количества по документи за дати 27.05.2019 г., 4.06.2019 г. и 19.06.2019 г. не са констатирани в изготвените протоколи от извършени проверки (ПИП) - сер. АА № 0398459/29.10.2019 г., сер. АА № 1246631/7.11.2019 г. и сер. АА № 1245253/16.12.2019 г., а констатации са направени за пръв път в АУАН № F531379/16.12.2019 г. и процесната заповед за налагане на ПАМ. В протокола за извършена проверка на място на търговския обект от 29.10.2019 г. е установено само нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите - не е отпечатан месечен отчет, като липсват констатации относно наличието на някакво несъответствие в данните, подавани към НАП за този период. Представянето на изисканите на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 от ДОПК документи от страна на дружеството е удостоверено с ПИП сер. АА № 1246631/07.11.2019 г., а анализ на същите се намира в ПИП сер. АА № 1245253/16.12.2019 г. В последния протокол е посочено, че е извършена справка в програмен продукт "Фискални устройства с дистанционна връзка" (ФУДВ) на НАП и Информационната система за "Контрол на горивата" (ИСКГ), в резултат на което са установени нарушения, за които са съставени АУАН. В протокола не са цитирани данните, извлечени от справката в програмните продукти, поради което според съда установените несъответствия, посочени в заповедта, не са удостоверени по надлежния ред с протокол по чл. 50 от ДОПК, нито с нарочна разпечатка от информационната система на НАП досежно извършвания контрол на горивата. На следващо място решаващият състав счита, че посочените в заповедта като доставени количества горива за периода 27.05.2019 г. -19.06.2019 г. по документи са в размер на 29811 л., а по нивомерна система - 202851 л. (разлика от 173040 л.), не кореспондират с представените от дружеството документи, тъй като количествата гориво по трите акцизни данъчни документа (АДД) надхвърлят посоченото в заповедта общо количество, а количествата, отразени по нивомерна система за двата резервоара, кореспондират с документално обоснованите количества. Налице е несъответствие и с данните съгласно обясненията на фирмата, извършваща сервизното обслужване на системата. Според същите за посочения период документално са въведени 149622 л. гориво, като поради операторска грешка - въвеждането три пъти на АДД от 27.05.2019 г., към НАП са подадени 59898 л. гориво в повече от действително приетите. При тези несъответствия и без приложени справки от ИСКГ, респ. без съдържанието им да е възпроизведено в надлежно изготвен протокол, според съда не може да се обоснове безспорен извод за извършено административно нарушение. Освен това съдът е приел, че в периода 27.05.2019 г. - 19.06.2019 г. в търговския обект е работело фискално устройство ЕСФП ОЙЛ СИС Mobile - К с ИН на ФУ № 0 S 002509 и ИН на ФП № 58003231, което към момента на проверката е бракувано и съгласно протокол фискалната памет е демонтирана на 18.07.2019 г. Към момента на проверката е работело друго фискално устройство - модел ЕСФП ойл сис 2. 0 Self Service РС И ФПР DATECS SK - 1 21 F, с ИН на ФУ № 0 S006370 и ИН на ФП № 58006370, за което не са установени нарушения. Видно от ПИП № 0398459/29.10.2019 г., органите по приходите са извършили фактическо прекъсване и възстановяване на връзката между модулите на ЕСФП, при което не са установили нарушения. Предвид изложеното, съдът е обосновал извод, че издадената ПАМ не отговаря на целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административните нарушения и вредните последици от тях и в процесния случай тя има характер на санкция. С тези мотиви съдът е отменил оспорената от "М-ТРАНС" ЕООД заповед за ПАМ. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС предвижда налагане на ПАМ, когато не се подават данни по чл. 118 ЗДДС до НАП. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при извършената проверка от органите по приходите в стопанисваната от дружеството бензиностанция в гр. Пирдоп липсват констатации, че предаваните данни на НАП по дистанционната връзка са непълни/неактуални, както и относно обстоятелството, че не се изпращат данни за всяка една доставка на горива за периода 27.05.2019 г. - 19.06.2019 г. Задължение за всяко лице, което извършва доставки на горива от търговски обект, каквато е стопанисваната от дружеството бензиностанция е да предава по дистанционна връзка с НАП данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества в резервоарите за съхранение при търговията с течни горива и това се разпорежда от чл. 118, ал. 6 ЗДДС. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите е доуточнено, че при това предаване на данни, като средство за измерване от одобрен тип, се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване с централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Неизпълнението на това задължение е въздигнато от ЗДДС като нарушение, за което се налага принудителна административна мярка. Правилно съдът е приел, че са налице редица несъответствия в представените по делото доказателства и не се установява по безспорен начин извършването на нарушението. Установено е по делото, че работещото в процесния период фискално устройство е бракувано и фискалната памет е демонтирана на 18.07.2019 г. Към момента на извършената на място от органите по приходите проверка за работещото в търговския обект ФУ не са установени нарушения. При извършеното фактическо прекъсване и възстановяване на връзката между модулите на ЕСФП също не са установени нарушения. Изложеното налага извода, че дори да е била налице неизправност, същата е отстранена и тя е предхождаща извършената в обекта проверка и издаването на оспорената от "М-ТРАНС" ЕООД заповед за ПАМ. В тази връзка следва да се приемат като законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че наложената мярка не съответства на целта на закона. Целта на принудителната мярка е да се предотврати или преустанови нарушението, а тази цел с отстраняване на констатираната неизправност, е постигната и то преди издаването на заповедта за ПАМ. На следващо място, основателно се сочи от съда, че съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК протоколът от извършена проверка се ползва с доказателствена сила по отношение на отразените в него факти и обстоятелства и в тази връзка посочените фактически основания в акта, които са послужили за налагане на ПАМ, не се подкрепят от констатациите в протоколите за извършени проверки. В последните липсват констатации за наличието на разлики между количеството гориво по нивомерна система и доставените количества по АДД за 27.05.2019 г., 4.06.2019 г. и 19.06.2019 г. Такива мотиви са посочени за първи път в съставения АУАН и в оспорения акт за налагане на принудителната административна мярка. Въпреки, че според данните от протокола за извършената проверка от 16.12.2019 г. дружеството е представило процесните АДД, обяснения от управителя и от сервизно обслужващата фирма, както и схема на резервоарите, блок – схема на търговския обект и протокол за демонтаж на фискалната памет, в него липсват констатации от проверка на същите, т. е. липсват констатации за това какви количества горива са подавани по документи, съответно по нивомерната система и какви са отчетени по ИСКГ. По делото не се представят и записите във фискалната памет на устройството, предвид бракуването на ФУ, както и информация относно извършената от органите по приходите проверка на данните от ИСКГ, като неизяснена остава установената от органа по приходите разлика между документи и данни по нивомер в размер на 173 040 л. Видно от приложените по делото доказателства (от л. 39 – гръб до л. 51 – гръб) количеството гориво, закупено от "М-ТРАНС" ЕООД, съответства на количеството гориво, отразено в справките по съответните АДД – от л. 13 до л. 19. Видно от същите по АДД № 000000000004564597/27.05.2019 г. са подадени справки към НАП три пъти за 29949 л. дизелово гориво, което от своя страна потвърждава тезата на задълженото лице за допусната грешка от оператора при въвеждане на данните от АДД. В действителност, както е отразено и в обжалваната заповед доставеният по АДД от 27.05.2019 г. обем на количеството гориво при 15°C е 29966 л., но видно от нарядния лист (л. 43 от делото) разтовареното количество е 29949 л., каквото е и количеството отразено в изпратената справка до НАП. Същите обстоятелства се констатират и при преглед на останалите документи, т. е. разтоварените в обекта на "М-ТРАНС" ЕООД количества горива по процесните АДД съответстват на подадените количества към НАП. За опровержение на горното не се представят други данни или доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че в тежест на органа по приходите е да установи всички факти и обстоятелства, въз основа на които е постановил административния си акт, а в случая това не е направено и правилно първостепенният съд е отменил заповедта за ПАМ. С оглед гореизложеното обжалваното решение е постановено при спазване на относимите материалноправни разпоредби на ЗДДС и като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Добрев в представения по делото писмен отговор, на ответника по касация на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение