Решение № 13994 от 23.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8244/2024 г.

ВАСПърво отделение23.12.2024 г.докладчик Румяна Лилова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2746 от 25.04.2024 г., постановено по адм. д. 3180 по описа на Административен съд София - град за 2022 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ/п/ РУМЯНА ЛИЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб Гмбх, Германия, с данъчен номер в Република България BG3074924203, чрез упълномощен процесуален представител адв. Г. Горанов, срещу Решение 2746 от 25.04.2024 г., постановено по адм. д. 3180 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение peг. РТД 3000-435 от 09.03.2022 г. (32-77824), издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив в Агенция Митници (АМ). Наред с това, настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на АМ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. Касационният жалбоподател поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно. По подробни съображения, вкл. такива по съществото на спора, моли за отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът - директорът на ТД Митница Пловдив в АМ не се явява в съдебното заседание пред настоящия съд, но се представлява от упълномощения юрк. Димитрова, която от негово име оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на касационна проверка и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е било образувано по жалба на ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб Гмбх срещу Решение peг. РТД 3000-435 от 09.03.2022 г. (32-77824), издадено от директора на ТД Митница Пловдив в АМ. С него е извършена корекция на митническа декларация (МД) с MRN 21BG003010024317R4 от 24.02.2021 г. за стока 1 пресни домати, тип кръгъл, червен, с произход Турция. Коригирани са елементни данни (ЕД) за стоката в ЕД 1/10 Режим - Е37(1). На основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 е отказано освобождаване на представеното от вносителя Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ обезпечение в размер на 614,44 лв. и то е задържано като заплащане на дължимото вносно мито. На основание чл. 75, § 6, ал. 2 от посочения регламент митото, което следва да бъде събрано включва и лихва от датата на допускане на стоките за свободно обращение (24.02.2021 г.); в група данни 4 са направени корекции на елементните данни и е установено допълнително задължение за вносно мито (А01) в размер на 614,44 лв., както и установен по-малък размер на дължимо ДДС (B00) за стока 1 в размер на 6590,07 лв. спрямо първоначално установения в размер на 6980,36 лв. Начисленото мито е взето под отчет, а разликата между установеното и внесения ДДС в размер 390,29 лв. е установена като недължимо внесена. Видно от решението, сравнени са декларираната митническа стойност, преизчислена в /100 кг 90,80 /100 кг. със стандартна вносна стойност (СВС), определена от Европейската комисия (ЕК) за 24.02.2021 г. за пресни домати тип кръгъл червен, с произход Турция, в размер 83,70 /100 кг. При декларирана митническа стойност 32818,20 лв. за стоката била изчислена стойност от 90,80 /100 кг., която превишавала от повече от 8% референтната СВС. Това обосновало дължимостта на обезпечение за стоката от вносителя по чл. 75, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, във вр. с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което е било внесено в пълен размер. Изчислена е цената на придобиване (с декларираните разходи в процесната МД) на внесената стока 1 преди продажбата ѝ в Унгария - 96,56 /100 кг и цената, на която е продадена в Унгария към търговска верига Лидл - 95 /100 кг. Продажбата под цената на придобиване е приета като изключваща доказването на условията за освобождаването и основание по чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегирания регламент за задържане на обезпечението за заплащане на вносно мито. Прието е, че пазарната логика изисква продажба на цена не по-ниска от тази на придобиването. Съдът възпроизвел констатациите на администрацията и кредитирал заключението на приетата СИЕ. Приел, че между страните няма спор по фактите. Отхвърлянето на жалбата срещу митническия акт обосновал с отсъствието на писмен договор или друг документ, от който да се установява съществения за казуса елемент на правоотношението между износителя и оспорващото дружество договорената цена. Не възприел аргумента на дружеството - жалбоподател, че съобразно даденото тълкуване в решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-770/21 г. превишението на декларираната стойност към установената от ЕК СВС следва да е с над 50%, за да е налице основателно съмнение в достоверността на декларираната договорна стойност. Съставът на АССГ развил съображения, че в решението от СЕС е дадено тълкуване по друга хипотеза, при която превишение на референтната стойност от 50% е необходимо условие, за да бъде отхвърлена автентичността на представените документи между износителя и вносителя за доказване на договорената между тях цена, дори когато автентичността на тези документи не е оспорена от митническата администрация. Мотивирал становище, че според тълкуването на СЕС, когато разликата между процесните стойности е под 50%, достатъчно допълнително условие било продажбата да е на загуба, за да се обосноват съмненията за достоверността на декларираната митническа стойност. Първоинстанционният съд достигнал до решаващ извод, че след като оспорващото дружество не е представило удовлетворяващи митническите органи доказателства за освобождаване на стоката и съответно внесената за нея гаранция, то законосъобразно митническият орган е отказал да освободи тази гаранция. По тези съображения съдът отхвърлил оспорването. При този изход на спора разпределил и отговорността за разноски. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. По МД с MRN 21BG003010024317R4 от 24.02.2021 г. е декларирана стока 1 - пресни домати, тип кръгъл, червен, с държава на произхода Турция. Тези зеленчуци са в обхвата на Приложение VII на Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията. По чл. 181, § 1 от Регламент (ЕС) 1308/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за целите на прилагането на митническата ставка по Общата митническа тарифа по отношение на продуктите от секторите на плодовете и зеленчуците и преработените плодове и зеленчуци, и по отношение на гроздовия сок и гроздовата мъст, входната цена на дадена партида е равна на нейната митническа стойност, изчислена в съответствие с Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета

40

(Митническия кодекс) и Регламент (ЕО) 2454/93 на Комисията (41). По предписанието на чл. 181, § 2 от Регламента е предвидено, че за да се гарантира ефикасността на системата, на Комисията се предоставя правомощие да приема делегирани актове с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Според чл. 75, § 1 от Делегирания регламент продуктите от секторите на плодовете и зеленчуците за целите на чл. 181, § 1 от Регламент (ЕС) 1308/2013 са тези от Приложение VII към Делегирания регламент. При действието на чл. 75, § 2, ал. 1 от Делегирания регламент, ако митническата стойност на продуктите от част А към Приложение VII се определя според договорната стойност, посочена в чл. 70 МКС и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8% от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. В тази хипотеза размерът на вносното мито, което би се дължало за продуктите се определя по фиксираната стойност при внос. В тежест на вносителя е да докаже в едномесечен срок от продажбата на продуктите и в четиримесечния срок от датата на приемане на декларацията за поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС, или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, § 2, б. в МКС (вж. чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент). Доказването на условията за освобождаване на партидата включва не само фактурата, а и всички документи, необходими за извършване на митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от партидата (чл. 75, § 5, ал. 4 от Делегирания регламент). Условие за освобождаване на гаранцията е представяне на удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване. Иначе обезпечението се задържа чрез плащане на вносни мита (чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегирания регламент). В случая декларираната митническа стойност на продуктите, означени като стока 1 е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса. Последващата реализация на стоката под себестойността ѝ определя като непълно проведеното доказване от настоящия касационен жалбоподател на освобождаването на партидата според условията, потвърждаващи правилно определяне на митническата стойност по метода на чл. 70 МКС. Под условия по смисъла на чл. 75, § 5, ал. 4 от Делегиран регламент 2017/891 следва да се разбират всички обстоятелства, настъпили след пускането на стоките в свободно обращение в ЕС, които могат да потвърдят или да опровергаят достоверността на декларираната договорна стойност (така т. 79 от решението на СЕС по дело С-770/21 г.). По разясненията в т. 82 от същото решение продажбата на загуба може да се възприеме като сериозна индикация за изкуственото завишаване на декларираната договорна стойност от вносителя, за да се избегне плащане на вносно мито или да се намали размера му. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за дължима отлика с повече от 50 % между декларираната договорна стойност и определената от Комисията стандартна стойност при вноса, като основание за съмнение у митническия орган в достоверността на декларираната стойност. Този довод се основава на т. 90 от цитираното решение на СЕС по дело С-770/21 г. и решението по дело С-291/15 г., към което препраща. Позицията на СЕС по тези дела е, че разликата с повече от 50% между декларираната стойност на партидата внесени стоки и СВС е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност . Този извод не изключва наличието на основания за съмнения и при по-малки разлики на декларираната и СВС в хипотезата на продажба на загуба, стига декларираната митническа стойност на продуктите да е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса. Това отклонение е юридическият факт, пораждащ тежестта на вносителя да докаже , че партидата от внесените стоки е била освободена съгласно условията, потвърждаващи достоверността на декларираната договорна стойност. (вж. т. 93 от решението на СЕС по дело С-770/21 г.). Без основание е и формираното оплакване за несъобразяване от страна на първоинстанционния съд на даденото от СЕС тълкуване относно необходимите документи за доказване на договорната стойност в процедурата по чл. 75, § 5, ал. 4 от Делегиран регламент 2017/891. Съдът е пресъздал в мотивите си т. 84 и т. 85 от решението на СЕС по дело С-770/21 г., като въз основа на тях и доказателствената съвкупност, в която впрочем отсъстват преки информационни източници за договореностите на страните по отношение на цената, достигнал до обоснован извод, че митническите органи законосъобразно са отрекли доказване на условията за освобождаване на гаранцията. Тоест, отсъства релевирания от касационния жалбоподател порок в познавателната дейност на съда. При тези съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Въпреки изхода на спора, предвид липсата на претенция за разноски от страна на ответника по касация, такива не се следва да му се присъждат.