Решение № 15685 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5933/2009 г.

Решение № 15685 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5933/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна, против решение № 349/09.03.2009 г. по адм. дело № 1593/2008 г. на Административния съд - гр. Варна, с което е отменен ревизионен акт № 800641/9.04.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 267/6.06.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Фарин" АД, гр. Добрич, не се представлява, в подаден писмен отговор ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите неправилно е начислил ДДС на жалбоподателя на основание чл. 81, ал. 2 ЗДДС (отм.). По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е ползвал данъчен кредит за доставките по процесните 6 бр. фактури, с които са извършени разходи за разработване на находище "Сливите". Съдът е приел за неправилни изводите на органа по приходите, че след като по изоставената разработка за добив на строителни материали не са извършвани и занапред няма да бъдат извършвани облагаеми доставки, то тези дейности са извън независимата икономическа дейност на дружеството и представляват освободени доставки по смисъла на чл. 33, ал. 2, т. 2 ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че неизвършването на каквито и да е доставки не може да бъде приравнено на извършване на освободени доставки, тъй като резултатите от услугите съществуват в патримониума на дружеството, въпреки че не е създаден дълготраен актив. Според съда в закона не е уредена хипотеза, при която да подлежи на корекция ползван данъчен кредит, предвид обстоятелството, че полученият резултат от услугите не се използва за извършване на доставки. По отношение на задълженията за корпоративен данък за 2006 г. съдът е приел, че неправилно е преобразуван финансовият резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Вследствие решението на съвета на директорите за изоставяне на разработката по находището разходите, първоначално отчетени като такива за придобиване на дълготраен актив, няма да доведат до получаване на приходи в следващи отчетни периоди, поради което правомерно са прехвърлени по сметка 609 "Други разходи" и участват при формирането на финансовия резултат преди преобразуването им. Липсата на очаквани приходи от тях води до неприложимост на принципа за съпоставимост между приходите и разходите, който според органа по приходите е бил нарушен. Според съда преобразуването в увеличение по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) с разходи, вследствие на които не се очаква получаване на приходи, би означавало облагане на загуби от обичайна дейност. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗДДС (отм.), тъй като според същата едно от условията за извършване на корекции на ползван данъчен кредит е резултатът от получените услуги впоследствие да бъде използван за извършване на освободени доставки. В настоящата хипотеза с оглед решението на съвета на директорите за изоставяне на дейността по находището е налице неизвършване на каквито и да е доставки с резултатите от получените услуги, което не може да бъде приравнено на освободени доставки по чл. 33, ал. 2, т. 2 ЗДДС (отм.). Правилно е приетото от съда, че в закона липсва хипотеза, при която да подлежи на корекция ползван данъчен кредит поради това, че полученият резултат от услугите не се използва за извършване на доставка. Позоваването в касационната жалба на чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) е неоснователно, тъй като цитираната разпоредба визира една от предпоставките за приспадане на данъчен кредит, а в настоящата хипотеза жалбоподателят вече е ползвал данъчен кредит за доставките по процесните фактури през 2004 и 2005 година. Редът за корекция на вече ползван данъчен кредит е уреден в чл. 81 ЗДДС (отм.) и едно от условията е регистрираното лице да е използвало произведените, закупените или придобити по друг начин от него стоки за извършване на освободени доставки. След като в случая не са налице такива, то органът по приходите неправилно е извършил корекция, като е начислил данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. По отношение на задълженията за корпоративен данък за 2006 г. съдът правилно е приел, че с РА неправилно е преобразуван финансовият резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). С оглед взетото от съвета на директорите на дружеството решение за изоставяне на дейността по находището разходите по процесните фактури, които са били осчетоводени по сметка 613 "Разходи за придобиване на ДА", след вземане на решението са отнесени по дебита на сметка 609 "Други разходи". Последното, както правилно е приел първоинстанционният съд, не е извършено в нарушение на принципа за съпоставимост на приходите и разходите по смисъла на чл. 4, ал. 2, т. 2 ЗСч. Разходите, първоначално отчетени като такива за придобиване на дълготраен актив, няма да доведат до получаване на приходи в следващи отчетни периоди, поради което правомерно са прехвърлени по сметка 609 "Други разходи" и участват при формирането на финансовия резултат преди преобразуването им. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - I-А отделение,