Решение № 3022 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2017 г.

Решение № 3022 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Б. от гр. Г. срещу решение № 79 от 14.07.2017 г., постановено по адм. д. № 108/2017 г. по описа на Административен съд - Г.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което да бъде назначена експертиза относно размера на обезщетението за безработица. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Г., не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Административен съд гр. Г. е отхвърлил оспорването на Б. Б. Б. от гр. Г. против решение № 8 от 28.02.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Г. и потвърденото с него разпореждане № 071-00-1215-7 от 7.02.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. Г.. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Същото е постановено от компетентен състав в пределите на правораздавателната власт, при надлежно сезиране с жалба, която отговаря на положителните предпоставки за разглеждане на спора по същество и отсъствие на отрицателни такива. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е назначил и изслушал експертиза относно размера на обезщетението за безработица. В тази връзка следва да бъде съобразено, че нито с подадената жалба, нито в хода на производството пред първоинстанционния съд, Ботев е правил искане за експертиза. Жалбоподателят не се е явявал в проведените съдебни заседания, въпреки че е бил редовно призован. Освен това въпросът относно размера на обезщетението за безработица е нормативно уреден в текста на чл. 54б, ал. 1 КСО. В мотивите към съдебния акт изрично е посочено по какъв начин са извършени изчисленията, а последните подробно са отразени в разпореждане № 071-00-1215-7 от 7.02.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. Г.. По изложените в тези мотиви съображения се приема, че съдът не е допуснал твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неназначавайки експертиза. Искането за такава едва пред касационната инстанция е процесуално недопустимо, с оглед нормата на чл. 150, ал. 2 АПК изискваща от оспорващия още в жалбата да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани. Правилни са изводите на съда за съответствие на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби, регламентиращи обезщетението при безработица. Съобразено е, че жалбоподателят Ботев е бил осигурен във Великобритания за периода 21.10.2014 г. до 23.03.2016 г. и доход 1539.95 лири, както и в България за времето от 15.05.2016 г. до 30.09.2016 г. при осигурителен доход за периода 2073.46 лв. След прекратяване на трудовото правоотношение с последния работодател "Л. Х. Г." ООД на 1.10.2016 г., жалбоподателят подава заявление вх. № 071-00-1215 от 11.10.2016 г. за отпускане на обезщетение за безработица. Такова е отпуснато с разпореждане № 071-00-1215-7 от 7.02.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. Г., считано от 1.10.2016 г. Осигурителният стаж във Великобритания е бил съобразен, тъй като без него лицето не би имало право на исканото обезщетение, тъй като само осигурителния стаж в България, не би изпълнил условието на чл. 54а, ал. 1 КСО, ред. изм. и доп. ДВ. бр. 98 от 15.12.2015 г., за наличие на внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Следователно е била спазена разпоредбата на чл. 61 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно координация на системите за социална сигурност. Що се касае до размера на обезщетението при правилно тълкуване на разпоредбите на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. първоинстанционният съд приема, че размерът на обезщетението следва да бъде определен при отчитане на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно българското законодателство, независимо че последното предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията, който в случая включва и времето, през което спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка (арг. от чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г.). На основание цитираните текстове, при съобразяване размера на трудовото възнаграждение при последния работодател "Л. Х. Г." ООД и при условията на чл. 54б, ал. 1 КСО правилно е преценено, че отпуснатото дневно парично обезщетение за безработица от 12.96 лв. (60 % от 21.60 лв.), на база среднодневен осигурителен доход от 21.60 лв., а не минимален дневен размер 7.20 лв. по ЗБДОО за 2016 г., е определено в съответствие с посочените материалноправни разпоредби. Изложеното налага извода, че размерът на обезщетението за безработица е правилно определен, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Ето защо като достига до извод в този смисъл и приема, че не са налице основания за отмяна на административния акт и отхвърля жалбата против решението на Директора на ТП на НОИ, съставът на Административен съд - Г. е постановил решението в съответствие с материалния закон. Оплакванията, които Ботев е релевирал пред първоинстанционния съд са относно размера на обезщетението, поради несъобразяване на осигурителния доход във Великобритания, а не за неправилно изчисление дневното парично обезщетение и те са неоснователни, предвид цитираната нормативната уредба. Останалите проблеми, които касаторът сочи, са извън предмета на това дело, чийто предмет се формира от преценката за законосъобразност на решение № 8 от 28.02.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Г. и потвърденото с него разпореждане № 071-00-1215-7 от 7.02.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. Г.. Липсата на касационни основания при постановяване на оспореното решение обуславя оставянето му в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,