Решение № 15874 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5290/2019 г.

Решение № 15874 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5290/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Василев, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Б. Колев срещу решение № 191 от 25.03.2019 г. по адм. дело № 102/2019 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлено оспорването му против заповед № 3 СП/Д-Х/3754/21.11.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Хасково, потвърдена с Решение № 26-РД06-0046/27.12.2018 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" (РДСП) – Хасково. В жалбата се излага довод за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че са налице предпоставките за отпускане на помощта. Иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът - Директорът на Д"СП" - Хасково чрез юрисконсулт Н. Госпова изразява становище за неоснователност на оплакванията. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Хасково е отхвърлил оспорването на В. Василев против заповед № 3 СП/Д-Х/3754/21.11.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Хасково, потвърдена с Решение № 26-РД06-0046/27.12.2018 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" (РДСП) – Хасково. Със заповедта е отказана целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2018/2019 г. на Василев, на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ППЗСП във вр. с чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07/5-2008 г. на министъра на труда и социалната политика. Първоинстанционният съд е приел, че в случая жалбоподателят не отговаря на изискванията за отпускане на социалната помощ. Решението е правилно. Право на социално подпомагане имат лица и семейства, които отговарят на определени условия, регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП лицата, които кандидатстват за отпускане на месечна социална помощ, не следва да са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество. В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Василев е бил регистриран като ЕТ "РЕАЛ – В. Василев". Налице е формална законова пречка за отпускане на социална помощ към момента на разглеждане на заявлението за подпомагане, която не е могла да бъде преодоляна. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. За целите на социалното подпомагане е без значение дали Василев е осъществявал или не търговска дейност и причините за това. От друга страна, съобразно чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП целевата помощ за отопление се отпуска, ако лицата или семействата не са прехвърляли жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните пет години. Според т. 2, ал. 12 на същия чл. 10, разпоредбата на ал. 1, т. 6 не се прилага в случаите, когато общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. В случая по безспорен начин е установено е, че Василев не е декларирал факта, че през последните пет години е извършил продажби, заедно с други продавачи (наследници), на два поземлени имота - на 1.09.2014 г. м/у 10 наследника на имот с материален интерес 4349.20 лв., и на същата дата м/у 11 наследника на имот с материален интерес 25 000.00 лв. Според цитираната по-горе разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 6, вр. ал. 12, т. 2 от ППЗСП, лицата нямат право на социална помощ, ако са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години, освен ако общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. Доходът, който жалбоподателят е получил от извършените продажби на съсобствени недвижими имоти на 1.09.2014 г. има значение и при преценката дали отговаря и на условията по чл. 10, ал. 1, т. 6, вр. ал. 12, т. 2 от ППЗСПЗЗ, а именно общата стойност на сделките да не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период, което следва да бъде съобразено и изчислено на база дохода, който оспорващият е получил сумарно от двете сделки според дела си. Правилно първоинстанционният съд е приел, че неизследването на този въпрос от административният орган във връзка със събраните по делото доказателства не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е направил извод, че отрицателните условия по чл. 10, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ППЗСП във вр. с чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07/5-2008 г. на министъра на труда и социалната политика са изпълнени и правилно е потвърдил отказа на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Хасково. Правните изводи на съда се основават на извършена преценка на релевантните към делото факти. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,