Решение № 273 от 23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3963/2013 г.

Решение № 273 от 23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3963/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Образувано е въз основа подадената от М. Х. Т. от [населено място] и П. И. Т. от [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Б. молба с вх. № 3608 от 3.12.2012 г. за отмяна на решение № 129 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 1758/08 г. Върховен касационен съд. С него е потвърдено решение № 26 от 15.01.08 г. по в. гр. д. № 956/07 г. на Окръжен съд Пазарджик в обжалваната част, като е отменено решение от 10.05.07 г. по гр. д. № 310/06 г. на Районен съд Пещера и е постановено друго, с което е унищожен договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 24 от 1.08.96 г. по н. д. № 506/96 г. до размера на 1/3 ид. ч. от ливада в землището на [населено място] м. "Е. камък"с площ от 9.176 дка-имот с пл. № 904016 и ливада в същата местност с площ от 1.890 дка-имот с пл. № 905027 и е прието за установено по отношение на М. и П. Т., че Снежинка М. е собственик на 1/3 ид. ч. от посочените имоти. Молителката се позова на две основания за отмяна. Първото е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - наличие на ново обстоятелство, изразяващо се в това, че лицето Снежинка М. не е лекувана в Държавна психиатрична болница П. за периода 1995 г. -30.10.09 г. и по отношение на нея след 1992 г. не е провеждана процедура по назначаване на настойник и попечител от [община], което установява с представени удостоверение с № 146 от 4.02.11 г. на директор на държавна психиатрична болница П. и удостоверение с № 11-00-39 от 7.02.11 г. на [община]. Второто посочено от молителката основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК - наличие на постановено /след решението, чиято отменя се иска/ друго решение № 548 от 26.11.12 г. по гр. д. № 851/12 г. на ПОС, за което твърди, че е за същото искане и на същото основание, както и че противоречи на настоящето, чиято отмяна се иска. Желае последното да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане в районния съд от друг състав, като бъде посочено от кое действие то да започне. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор от Л. Х., правоприемник на Снежинка М.. Със същия се оспорва основателността на подадената молба със становището, че новото обстоятелство, на което се позовава страната не е ясно посочено, а цитираното решение не е постановено преди настоящето и не е между същите страни, на същото основание и със същото искане. То касае поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение по спор, който не е приключил с влязъл в сила акт. В съдебно заседание страните не се явяват лично, но се представляват. Процесуалните представители съответно поддържат и оспорват подадената молба за отмяна, като всяка страна претендира направените по делото разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е подадено след изтичане на законоустановения тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, който тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или в който е могъл да се снабди с новото доказателство. Това е така, защото удостоверенията, на които молителката се позовава, за да посочи кога й е станало известно твърдяното от нея като ново обстоятелство са от 4.02.11 г. и 7.02.11 г., а молбата за отмяна е подадена по пощата повече от година след това - на 30.11.12 г. Освен, че е подадена след законоустановения срок, молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е и неоснователна, защото новото обстоятелство, на което се позовава молителката /че ответницата по делото, чиято отмяна се иска Снежинка М. не е лекувана в Държавна психиатрична болница П. за периода 1995 г. -30.10.09 г. и по отношение на нея след 1992 г. не е провеждана процедура по назначаване на настойник и попечител от [община]/ не е от съществено значение за изхода на делото. Дори и това обстоятелство да е било известно докато спорът е бил висящ, същото - с оглед предмета на спора - обективно съединени искове по чл. 26 от ЗЗД, чл. 28 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС - по никакъв начин не би могло да повлияе на изхода му. Не съставлява основание за отмяна и второто посочено от молителката основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Последното е обосновано с приложено решение № 419 от 13.07.12 г. по гр. д. № 312/06 г. на РС Пещера, постановено по реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.), с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 189 от 28.06.11 г. по гр. д. № 312/06 г./за него молителката не е представила доказателства за влизане в сила/. Към отговора на противната страна е приложено решение № 548 от 26.11.12 г. по гр. д. № 851/12 г. на ПОС, с което частично е потвърдено посоченото от молителката решение № 189 от 28.06.11 г. по гр. д. № 312/06 г. в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване за нищожен договора за покупко-продажба, обективиран н. а. № 24 от 1.08.96 г. по н. д. № 506/96 г. в частта, в която Снежинка М. е продала на М. Х. Т. 1/3 ид. ч. от ливада в землището на [населено място] м. "Е. камък"с площ от 9.176 дка-имот с пл. № 904016 и от ливада в същата местност с площ от 1.890 дка-имот с пл. № 905027, отменено е същото решение № 189 от 28.06.11 г. по гр. д. № 312/06 г. в частта досежно исковете с правно основание чл. 28 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС и вместо това е постановено друго, с което е уважен иск по чл. 28 от ЗЗД като е унищожен гореописания договор поради грешка в предмета и е уважен е иск по чл. 108 от ЗС, като е прието за установено по отношение на М. и П. Т., че Снежинка М. е собственик на 1/3 ид. ч. от посочените имоти. След служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че това решение на въззивния Пазарджишки окръжен съд е влязло в сила на 19.06.13 г., когато с определение № 762 по гр. д. № 2377 по описа за 2013 г. ВКС, състав на III г. о. е отказал да допусне касационното му обжалване. Така описаният съдебен акт не съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, защото е постановен след, а не преди решението, чиято отмяна се иска, освен това е с различни страни, по различно искане и основание, от тези за които е постановено решението, чиято отмяна се иска. Страните са различни, защото в производството, по което е постановено решението, заради което се иска отмяната на настоящето с № 548 от 26.11.12 г. по гр. д. № 851/12 г. на ПОС страните са: ищци - Г. Н. Г., Е. Н. А. и Р. Н. А. и ответници - М. Х. Т. и П. И. Т. и Я. Г. Б.. В производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска с № 129 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 1758/08 г. на ВКС страни са: ищци - Снежинка М., ответници - М. Х. Т. и П. И. Т. и трето лице помагач - Ди Енд ти С. К. Е.. Основанията и исканията по двете дела не са идентични, защото: В производството, по което е постановено решението, заради което се иска отмяната № 548 от 26.11.12 г. по гр. д. № 851/12 г. на ПОС - е уважен иск по чл. 26 от ЗЗД като е прогласен за нищожен договора за покупко-продажба, обективиран н. а. № 24 от 1.08.96 г. по н. д. № 506/96 г. в частта в която П. Г. А. е продала на М. Т. собствената си 1/3 ид. ч. от ливада в землището на [населено място] м. "Е. камък" с площ от 9.176 дка - имот с пл. № 904016 и ливада в същата местност с площ от 1.890 дка - имот с пл. № 905027, уважен е иск по чл. 108 от ЗС, като е прието за установено по отношение на М. и П. Т., че Г. Н. Г., Е. Н. А. и Р. Н. А. са собственици на 1/3 ид. ч. от посочените имоти и са осъдени да им предадат владението, като е обезсилено решението на РС, с което е оставен този иск без разглеждане, като е прекратено производството по делото и е уважен иск по чл. 33 от ЗС, като е признато правото на изкупуване в полза на ищците за процесните имоти. В производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска с № 129 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 1758/08 г. на ВКС е отхвърлен иск по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване за нищожен договора за покупко-продажба, обективиран н. а. № 24 от 1.08.96 г. по н. д. № 506/96 г. в частта, в която Снежинка М. е продала на М. Х. Т. 1/3 ид. ч. от ливада в землището на [населено място] м. "Е. камък"с площ от 9.176 дка -имот с пл. № 904016 и от ливада в същата местност с площ от 1.890 дка-имот с пл. № 905027,уважен е иск по чл. 28 от ЗЗД като е унищожен договора поради грешка в предмета същия договор в посочената част и е уважен иск по чл. 108 от ЗС, като е прието за установено по отношение на М. и П. Т., че Снежинка М. е собственик на 1/3 ид. ч. от посочените имоти. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме подадената молба за отмяна за неоснователна. С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени удостоверените с представена вносна бележка от 26.04.2013 г. като реално направи разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд