Решение № 13792 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8627/2011 г.

Решение № 13792 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8627/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Петър Иванов Георгиев от гр. Русе, чрез процесуалния му представител адвокат Николай Братованов против решение № 23/13.05.2011 г. по адм. дело № 114/2011 г. на Административния съд - Русе, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу неоснователното бездействие на кмета на община Русе да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Ответникът - кметът на община Русе, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 от АПК, като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, и разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че искането е неоснователно, тъй като ответникът, макар и със закъснение, е изпратил в съда преписката, с което е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 2 от АПК, и с това целеното от жалбоподателя правно действие - образуване на съдебно производство е било осъществено. Освен това съдът е приел и признанието на представител на ответника, че жалбата на жалбоподателя е изгубена, поради което същата не може обективно да бъде изпратена, но последният разполага с правна възможност да депозира такава директно в съда, за което му е била дадена възможност. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че ответника е изпълнил, макар и със закъснение, произтичащото от чл. 152, ал. 2 от АПК задължение да изпрати в съда процесната преписка, а изпращането на жалбата е в невъзможност да стори, тъй като същата, по негови признания, е била изгубена. Следователно, като е приел, че не е налице неоснователно бездействие на ответника да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, и е отхвърлил жалбата против него, съдът е постановил едно правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,