Решение № 5223 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10352/2016 г.

Решение № 5223 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10352/2016 г., V о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата чрез неговия пълномощник срещу решение № 4913/12.07.2016 г. по адм. д. № 5851/2016 г. на Административен съд С.- град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - И. Х. Х. чрез представляващия го по пълномощие адвокат намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебния акт, но по различни от изтъкнатите в същия мотиви. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед № РД-16-С-14-136 от 19.09.2014 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), с която е прекратено служебното правоотношение на И. Х. Х. на длъжност главен инспектор в отдел "Контрол на търговията с лекарства" в дирекция "Контрол на лекарствените продукти" в ИАЛ, считано от 23.09.2014 г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, чл. 108 и чл. 12 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт, като решението е второ такова по съществото на спора след отменително решение на касационната инстанция. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Водещо и основно основание за прекратяване на служебното правоотношение е нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, което сочи, че органът по назначаването е прекратил служебното отношение на това основание, като не се е възползвал от предоставеното му право да прекрати правоотношението в срока за изпитване по реда на чл. 12 ЗДСл. Длъжността реално не е съкратена, като тя продължава да съществува като система от функции, компетентности и отговорности. Като краен резултат решение е правилно, макар и не по изложените в него съображения. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл съдържа четири правни основания за прекратяване на служебното правоотношение. Три от посочените правни основания са и фактическите такива, които по закон съставляват основание за издаване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл е самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение и въвежда единствено възможността за прекратяване на служебно правоотношение, възникнало за първи път. Тя постановява, че всяко служебно правоотношение, което е възникнало за първи път, в едногодишен срок може да бъде прекратено от всяка от страните. Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение, възникнало за първи път, в рамките на едногодишния срок, считан от датата на встъпване в длъжност, без да отправя за това предизвестие. Дали ще прекрати служебното правоотношение в рамките на законно установения срок или не е въпрос на преценка на административния орган, като прекратяването на служебното правоотношение е без предизвестие. Прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е с предизвестие или при неспазване на срока за предизвестие в хипотезата на чл. 106, ал. 4 ЗДСл. Съгласно нормата на чл. 108 ЗДСл, която е специална норма спрямо общата такава на чл. 59 АПК, заповедта е в писмена форма, съдържа посочване на правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, придобития ранг и изявлението, че на основание чл. 61 от ЗДСл на лицето следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Всяко от посочените две правни основания в оспорената заповед може да е основание за прекратяване на служебното правоотоншение, но не и двете едновременно, тъй като условията за прекратяване на служебното правоотношение са различни. При упражняване на контрол върху оспорения административен акт съдът не може да предполага каква е била волята на административния орган и кое основание е имал предвид и не може да приема едното основание за водещо и основно, а другото за второстепенно. В случая не може да се установи правното основание, за да се търсят релевантните за приложението му факти-дали са възникнали или не и въз основа на какви доказателства. По принцип законосъобразноста на заповедта следва да се преценява с оглед на тези факти, които са елемент от приложимата правна норма. Те, макар и да не следва да се сочат в самата заповед за прекратяване на служебното правоотношение съгласно чл. 108 ЗДСл, са различни с оглед посочените две правни основания за прекратяване и подлежат на доказване. При посочени две основания за прекратяване на служебното правоотношение съдът не може да приеме, че административния орган е имал предвид едното правно основание, за което административният орган е ангажирал доказателства. Съдът не може в административния процес да заменя, допълва или замества с писмени доказателства волята на административния орган, защото не е орган на управление, както и защото законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му. В случая не може да се прецени на кое от двете посочени правни основания е прекратено служебното правоотношение, за да се прецени законосъобразно ли е извършено. Предвид изложеното, като краен резултат -отмяна на оспорения административен акт, решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 500 /петстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,