Решение № 1482 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10696/2012 г.

Решение № 1482 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10696/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ивелина Георгиева Недялкова от гр. Бургас срещу решение № 1250 от 11.07.2012 г. постановено по адм. дело № 158 от 2012 г. по описа на Административен съд - Бургас. В жалбата се твърди че решението е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения административен акт. Ответната по касационната жалба страна не взема отношение по нейната основателност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за частична основателност на жалбата. След като съобрази доводите в жалбата и със събраните по делото доказателства, настоящия състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Ивелина Георгиева Недялкова от гр. Бургас против решение № 184 от 20.12.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 209 от 8.11.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ "СО" - гр. Бургас. С него на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено за периода от 26.03.2009 г. до 25.12.2009 г. включително парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане в нарушение на чл. 48а и чл. 50 от КСО в общ размер на 12 659,08 лв., както и на недобросъвестно полученото за периода от 26.12.2009 г. до 31.12.2009 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в нарушение на чл. 53 от КСО в размер общо на 46,93 лв. В мотивите на обжалвания административен акт е прието, че Ивелина Георгиева Недялкова от гр. Бургас е декларирала, че не упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице, през периода на бременност и раждане и през периода на отглеждане на малко дете. По време на извършената проверка е било установено, че през посочените периоди Ивелина Георгиева Недялкова е упражнявала трудова дейност, в качеството й на едноличен собственик и управител на "Електра 2007" ЕООД гр. Бургас. Това е било доказано чрез проверените разчетно-платежни ведомости, видно от които през процесните периоди са начислявани и изплащани трудови възнаграждения на наети по трудово правоотношение лица, от проверка в регистъра на трудовите договори, където са заявени 4 сключени през периода трудови договори, от данните в персоналния регистър на осигурените лица, както и от данните в справка приход-разход. Административният орган е приел, че в случаите, когато самоосигуряващата се майка, собственик и управител на ЕООД, не упражнява трудова дейност във дружеството си и същото не е преустановило дейност, за да има право на парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете, майката е следвало да сключи с друго лице договор за прокура съгласно чл. 21 от Търговския закон или да назначи друг управител, вписан в търговския регистър по предвидения за това ред. Прието е също, че в случая няма вписана прокура, нито е назначен управител, който да управлява и извършва дейността от името на едноличния собственик и следователно няма временно прекъсване на трудовата дейност. Първоинстанционният съд правилно е определил основния спорен между страните въпрос - имала ли е право Ивелина Георгиева Недялкова в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество, на обезщетение за бременност и раждане, през процесния период. Няма спор, чу за отглеждане на малкото дете, докато то навърши 2-годишна възраст, майките - наемни работнички или служителки по трудови или служебни правоотношения, ползват допълнителен отпуск, през времетраенето на който получават месечно парично обезщетение по чл. 53 от КСО. Правилно съдът е съобразил, че майката, регистрирана като собственик и управител на ЕООД има същото право, но тя не е наемен работник или служител, поради което фигурата на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете за нея е неприложима. В тези случаи при отглеждане на малко дете обективно самоосигуряващото се лице прекъсва или поне се предполага, че прекъсва трудовата си дейност. В КСО осигурителният случай е посочен като "отглеждане на малко дете", но този осигурителен случай всъщност е прекъсване на трудовата дейност - като работник/служител или като самоосигуряващо се лице. Ето защо правилен е изводът на съда, че прекъсването на трудовата, респективно търговската дейност е основна предпоставка за ползването от страна на едноличния собственик и управител на ЕООД на правото на обезщетение за отглеждане на малко дете. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица прекъсването на трудовата дейност се установява с писмена декларация по образец, но с § 2, т. 1 от ПМС № 332 от 30.12.2009 г., за изменение и допълнение на цитираната Наредба в ал. 2 на чл. 1 е добавено изречение последно, което гласи: ".... декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.... ". По делото е било установено, че Ивелина Георгиева Недялкова е подала декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице вх. № 1894 от 4.02.2008 г., вх. № ЕR 0200-5216 от 8.03.2010 г. и вх. № 5775 от 12.03.2010 г., от които се установява, че тя е започнала дейността си на 1.02.2008 г., прекъсва я на 1.03.2010 г. и я възобновява на 5.03.2010 г. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че по отношение на процесния период от 26.03.2009 г. до 31.12.2009 г. Ивелина Георгиева Недялкова не е декларирала прекъсване на дейността като самоосигуряващо се лице. В хода на производството пред първоинстанционния съд е представено уведомление вх. № 0200И0018501 от 22.02.2008 г. до ТД на НАП, с което "Електра 2007" ЕООД е упълномощила "Гами" ЕООД да ползва електронните услуги предоставени от НАП чрез УЕП, достъпни през интерфейса на информационната система на НАП и/или да подава по електронен път и да подписва с УЕП документи. В тази връзка правилен е изводът на съда, че по силата на това упълномощаване "Гами" ЕООД има право от името на "Електра 2007" ЕООД да подава декларации, документи или данни по електронен път с квалифициран електронен подпис, тоест с упълномощаването се предоставят права единствено във връзка с подаването на документи пред НАП, но не и да се извършва търговска дейност от името и за сметка на дружеството. За да ползва отпуск за отглеждане на малко дете и да получава обезщетение по чл. 53 от КСО, съответно да получава обезщетение по чл. 50 от КСО при бременност и раждане Ивелина Георгиева Недялкова е следвало да не работи фактически в дружеството. По делото липсват доказателства тя да е избрала кой и под каква форма да извършва управлението на дружеството, като управлението не би могло да се извършва чрез представеното уведомление за упълномощаване до ТД на НАП. Ето защо, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че Ивелина Георгиева Недялкова не е прекъснала упражняването на трудова дейност като собственик и управител на ЕООД и следователно няма право на обезщетения за бременност и раждане, съответно за отглеждане на малко дете. Съдът не споделя единствения наведен довод в жалбата, че е достатъчно подаване само на декларация за преустановяване на дейността за да има касаторката Ивелина Георгиева Недялкова право на полученото обезщетение. На първо място по делото се установява, че такава не е подавана. От друга страна от събраните по делото доказателства се установява че през целия период от време, когато касаторката е получавала обезщетението същата е извършвала дейността управител на дружеството, което означава че тя не е преустановила своята трудова дейност. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,