Решение № 1373 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5113/2019 г.

Решение № 1373 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5113/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Телкеджиев, Т. Райковска и Т. Райковска, всичките от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. Иванов против решение № 1323/01.03.2019 г., постановено по адм. дело № 5500/2018 г., по описа на Административен съд – София-град, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от тях против Агенция по вписванията обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 88 000 лв. за причинени имуществени вреди и неимуществени вреди за първия ищец в размер на 22 000 лв. и имуществени за останалите ищци (съответно за Т. Райковска в размер на 44 000 лв. и за Т. Райковска в размер на 44 000 лв.) причинени им в резултат на незаконосъобразни действия във връзка с вписване извършено на 12.03.2009 г. в Търговския регистър по партидата на "Евро Холидейс" АД от длъжностно лице по регистрация от Агенция по вписванията. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на претендираното обезщетение. Ответникът - Агенция по вписванията - гр. София, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Динолова оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил като неоснователни предявените от И. Телкеджиев /акционер в "Евро Холидейс" АД - в несъстоятелност/ и Т. Райковска и Т. Райковска /наследници по закон на Д. Райковски - поч. на 12.04.2011 г., акционер в "Евро Холидейс" АД - в несъстоятелност/ обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Агенцията по вписванията, с която се моли за осъждане на ответника да им заплати обезщетение за вреди - имуществени в размер на 88 000 лв. и неимуществени за първия ищец в размер на 22 000 лв. и имуществени за останалите ищци /съответно за Т. Райковска в размер на 44 000 лв. и за Т. Райковски в размер на 44 000 лв./, причинени им в резултат на незаконосъобразни действия във връзка с вписване в ТР по партидата на дружеството от длъжностното лице по регистрация от Агенция по вписванията. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице първата предпоставка на визираната в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ хипотеза, а именно не е налице незаконосъобразно действие от страна на държавен орган относно извършено от него вписване на заявено за вписване обстоятелство – промяна в състава на СД, без към заявлението да са приложени всички изискуеми документи - решението на Съвета на директорите за свикване на проведеното ОС от 09.09.2008 г., с което е било взето това решение за промяна в състава на Съвета на директорите. Съобразил е, че безспорно по делото е, че към датата на провеждане на общото събрание на съвета на директорите (СД), 09.09.2008 г., когато е взето решение за промяна в състава на СД, ищеца И. Телкеджиев, както и наследодателя на другите двама ищци Д. Райковски - поч. на 12.04.2011 г., са били членове на СД. С решение на ОС на СД от посочената дата, двамата за освободени като членове на СД, но не и като акционери в дружеството, което се установява от решение № 231/07.07.2011 г., постановено по т. д. № 606/2009 г. по описа на Бургаски окръжен съд. Посочил е, че взетото решението на общото събрание, е заявено за вписване в Агенция по вписванията, като промяната в обстоятелствата е вписано на 12.03.2009 г., с № 20090312152316. Приел е за безспорно също, че по делото се установява, че ищците не са упражнили правата си по реда на чл. 29 ЗТР, като не са оспорили вписването по съответния ред и пред съответния съд. Също така, не са оспорили и взетото от ОС решение, по реда на чл. 74 ТР. Въз основа на тези констатации, първоинстанционният съд е приел, че самото вписване като действие на длъжностно лице по вписванията, е следствие от проведено общо събрание на съвета на директорите и взето от него решение, което не е оспорено. Длъжностното лице по вписванията не проверява по същество взетото решение на общото събрание, а единствено редовността на заявлението за вписване, за да може от неговите действия засегнатото лице да претърпи вреди. Функцията на длъжностните лица по вписванията в регистъра и това, което те могат да преценяват при заявление за вписване е единствено дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и съответно дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно Наредбата № 1/14.02.2007 г. По тази причина, не е налице незаконосъобразно действие от страна на длъжностното лице по вписванията, тъй като същото е изпълнило задължението си по вписване на заявено обстоятелство. А законосъобразността на самото действие по вписването, не може да бъде преценявана по реда на чл. 204, ал. 4 АПК, тъй като е налице специален ред, по който се установява нищожност, недопустимост или незаконосъобразност на вписването в Търговския регистър. По тези съображения първоинстанционният съд е счел, че не се установяват настъпили вреди и е отхвърлил иска като неоснователен, предвид липсата на първата предпоставка, а именно незаконосъобразно действие. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, относно неизпълнението на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице кумулативно предвидените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди. Отговорността на държавата/общините по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже наличието на посочените по-горе обстоятелства. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. От цитираната разпоредба се налага извод, че елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между действието и бездействието и настъпилата вреда. Причинната връзка следва да е пряка и непосредствена. Съдебната практика на ВАС приема, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административния орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат. Агенцията по вписванията е административен орган към министъра на правосъдието (чл. 3, ал. 1 от Закона за търговския регистър), която осъществява функции по воденето на търговския регистър. Регистърното производство по същността си е охранително. То приключва с вписване (удостоверителен и оповестителен акт), респ. с отказ за вписване. И в двата случая заключителният акт не е индивидуален административен по смисъла на чл. 21 от АПК. Това се установява от изрично предвиденият в чл. 25 от ЗТР ред за обжалване на отказа за вписване, чиято проверка е в компетентността на окръжния съд по седалището на търговеца и се разглежда по правилата на ГПК, а не на съдебно-административното производство. Обоснован е направеният от решаващият състав извод, че функцията на длъжностните лица по вписванията е регистърна и това, което те могат да преценяват при заявление за вписване е единствено дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и съответно дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно Наредбата № 1/14.02.2007 г. Длъжностното лице по вписванията не проверява по същество взетото решение на общото събрание, а единствено редовността на заявлението за вписване, за да може от неговите действия засегнато лице да претърпи вреди. По тази причина, не е налице незаконосъобразно действие от страна на длъжностното лице по вписванията, тъй като същото е изпълнило задължението си по вписване на заявено обстоятелство. А законосъобразността на самото действие по вписването, не може да бъде преценявана по реда на чл. 204, ал. 4 АПК, тъй като е налице специален ред за това, предвиден в специален спрямо АПК закон, а именно Търговски закон. Предвид на това, че исковата молба е неоснователна, поради липса на първата неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал съгласно приложимата правна уредба. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,