Решение № 5435 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15821/2011 г.

Решение № 5435 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15821/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Видин срещу решение № 118 от 3.11.2011 г. по адм. дело № 150/2011 г. по описа на Административен съд гр. Видин, VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът Пламен Димитров Станев от с. Антимово, Видинска област, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 118 от 3.11.2011 г. по адм. дело № 150/2011 г. Административен съд гр. Видин, VI състав, е отменил разпореждане № 05-114-5-4 от 7.07.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Районно управление "Социално осигуряване" гр. Видин, потвърдено с решение № 104 от 18.08.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Видин. Обжалваният съдебен акт е недопустим, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК. Решаващият състав на Административен съд гр. Видин не е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2 КСО разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Районно управление "Социално осигуряване" гр. Видин, което той е разгледал, подлежи на обжалване по административен ред пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ гр. Видин (директора на РУСО гр. Видин). Неговото решение, в случая решение № 104 от 18.08.2010 г., може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд - чл. 118, ал. 1 КСО. Следователно предмет на съдебен контрол е цитираното решение, а не разпореждането. Като е разгледал административен акт, който не подлежи на съдебен контрол вместо този по чл. 117, ал. 3 КСО, който подлежи на обжалване по съдебен ред, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд следи служебно за допустимостта на решението. Решението на първоинстанционния съд се отменя повторно, поради което Върховният административен съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество - чл. 227, ал. 1 АПК. В случая не е необходимо да се събират нови доказателства и основанието за отмяна не налага насрочването на делото в открито съдебно заседание, поради което се пристъпва към постановяване на решение по съществото на спора. От доказателствата по делото се установява, че Витана Крумова Маринова е получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст. През 2000 г. е бил променен единният граждански номер на пенсионерката, но тя не е уведомила за това органите на РУСО гр. Видин. Лицето е починало на 19.01.2008 г. Наследникът Пламен Димитров Станев не е предоставил на органите на НОИ информация в тази връзка. Не е поискал и удостоверение по чл. 70, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПОС задължава пенсионерите, техните наследници и законните им представители да съобщят на органите по пенсионно осигуряване в едномесечен срок от узнаването или настъпването на всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията. Маринова не е изпълнила задължението си да уведоми за промяната на единния си граждански номер, а наследникът й - да съобщи за смъртта на наследодателката си. Съгласно чл. 96, ал. 1, т. 1 КСО пенсията се прекратява, когато пенсионерът почине. В този случай прекратяването е от края на месеца, през който е починал пенсионерът - чл. 96, ал. 2 КСО. Следователно в конкретния случай правото на пенсия е погасено, считано от 1.02.2008 г. Тегленето на суми, превеждани от РУСО гр. Видин като пенсия от сметката на Маринова след тази дата, представлява неоснователно получаване на осигурителни плащания. Основният спорен въпрос по делото е бил кое лице е получило сумите. За изясняването му още в хода на административното производство с писмо изх. № К-601 от 27.04.2010 г. органите на РУСО гр. Видин са отправили запитване до "ДСК" ЕАД - Финасов център гр. Видин. Отговорът се съдържа в писмо изх. № 1889 от 23.06.2010 г., подписано от мениджър на центъра. От него става ясно, че наличната сума от 2734 лв. е възстановена по сметка на РУСО гр. Видин на 20.04.2010 г. Сумите за периода от 1.02.2008 до 9.02.2009 г. са изтеглени от АТМ с банкова карта № 67050100050565205. Последната е преиздадена на 16.02.2007 г., с валидност до м. февруари 2009 г., и е предоставена на Пламен Димитров Станев с ЕГН 6205201747, л. к. № 115923346, издадена на 4.09.2000 г., упълномощен от титуляря с пълномощно рег. № 105 от 29.01.2007 г. Цитираното писмо представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят по първоначалното дело не го е оспорил по реда на чл. 193 ГПК. Въпреки че не е открито производство по оспорване истинността на този документ, на Станев са били издадени исканите от него съдебни удостоверения, касаещи движението по сметката на майка му, но в продължителния период на водене на делото той не е представил писмени доказателства, установяващи нещо различно от посоченото в писмо изх. № 1889 от 23.06.2010 г. Като краен резултат процесуалният представител на Станев се е отказал от представяне на писмени доказателства и е поискал изслушване на свидетелски показания на Десислава Пламенова Димитрова - дъщеря на жалбоподателя. Такива са му били допуснати и лицето е изслушано. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК свидетелски показания не се допускат за опровергаване съдържанието на официален документ. Предвид този текст и заинтересоваността на Димитрова от изхода на спора, тези показания не се възприемат като надеждно доказателствено средство. Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО в случаите, когато има изплатени суми за пенсии след прекратяването им поради смърт на пенсионера, те се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците. За събиране на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството по разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ, издава разпореждане. В конкретния случай поради несъобщаване от страна на пенсионера на обстоятелството за променен ЕГН и неуведомяване от наследника за смъртта му, разпореждане № 3706141774 за прекратяване на пенсията е издадено едва на 17.05.2010 г. Разпоредбата на чл. 114, ал. 5, предложение първо КСО следва да се тълкува съвместно с тези на чл. 96, ал. 1, т. 1 КСО и чл. 114, ал. 1 КСО. В чл. 96, ал. 1, т. 1 КСО е казано, че пенсията се прекратява, когато пенсионерът почине. Следователно законодателят приема, че материалното право за получаване на пенсия се погасява при настъпване на цитирания юридически факт и след смъртта на пенсионера получените от наследниците или други лица суми за пенсия са получени без правно основание. В тези случаи разпореждането по чл. 98, ал. 1 КСО за прекратяване на пенсията, което е издадено винаги след смъртта на пенсионера, не може да породи право за получаване на пенсията му от наследниците или други лица за периода от края на месеца, в който той е починал, до издаване на разпореждането. Това е така, защото това право е лично и вече е погасено. Ако Станев не е получил процесните суми, то той дължи връщането им в качеството си на единствен наследник на Маринова, тъй като по делото няма данни друго лице да е осъществило тегленията от сметката на наследодателката му. Ако електронната дебитна карта на Маринова действително е липсвала след смъртта й, то е било логично наследникът й да предприеме мерки за обявяването й за невалидна. Несъмнено получаването на пенсия на вече починал пенсионер е недобросъвестно, а съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват заедно с лихвата по чл. 113 КСО. За събиране на процесните суми от Пламен Димитров Станев, който е единствен наследник на Маринова, е издадено разпореждане № 05-114-5-4 от 7.07.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Районно управление "Социално осигуряване" гр. Видин на основание чл. 115, ал. 5, предложение второ КСО. Същото е обжалвано по административен ред и е постановено решение № 104 от 18.08.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Видин. То е издадено от компетентния орган по чл. 117, ал. 3 КСО при съблюдаване на административнопроизводствените правила и правният извод за дължимостта на процесната главница ведно с лихвите е в съответствие с материалния закон, чиито разпоредби са цитирани по-горе в настоящите мотиви. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд се обезсилва и вместо него се постановява ново решение по съществото на спора, с което жалбата се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 227 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,