Решение № 7401 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3329/2016 г.

Решение № 7401 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3329/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция "Национална сигурност"- С. З. против решение № 209 от 13.11.2015 г. по адм. дело № 348/2015 г. на Административен съд - С. З., поправено с решение № 351/15.12.2015 г., с което е отменена заповед рег. № СЗ-28-84/13.07.2015 г. на същия административен орган за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в писмо рег. № СЗ-31-900/19.02.2015 г. на същия орган, с което е отнето разрешението на М. С. Н. за работа в стратегически обект. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като изискванията на чл. 62, ал. 2 АПК са изпълнени. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Н. против заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - С. З. е постановено в нарушение на материалния закон. В противоречие с разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК първоинстанционният съд приема, че предпоставките, посочени в текста не са изпълнени. Нормата предвижда възможност за отстраняване на очевидни фактически грешки, допуснати от органа - издател при постановяване на административния акт. Смисълът на разпоредбата е органът сам да поправи несъответствието между действителната воля и нейното изразяване в писмения текст на акта. В случая неправилно съставът на Административен съд - С. З., че с оспорената заповед директорът на ТД "Национална сигурност" - С. З. променя квалификацията и съответно волеизявлението, обективирано в първоначалния акт. С оспорената заповед административният орган отстранява очевидна фактическа грешка, като посочва, че в писмо рег. № СЗ-31-900/19.02.2015 г. следва да се чете "т. 6", вместо "т. 2". С цитираното писмо органът отнема разрешение за работа в стратегически обект, издадено на М. С. Н., поради изменения в изискванията на чл. 45, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ППЗДАНС) с оглед образувано досъдебно производство № ЗМ 400/01.12.2014 г. Фактите в писмото налагат извода, че действителната воля на органа е да отнеме разрешението за работа в стратегически обект поради обстоятелството, че срещу Н. е образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер - промяна на изискването, предвидено в чл. 45, ал. 1, т. 6 от ППЗДАНС (отм.), а не както е посочено в писмото по чл. 45, ал. 1, т. 2 от правилника. В подкрепа на това заключение е и обстоятелството, че разрешението е отнето след като директорът на ТД "Национална сигурност"- С. З. е уведомен от работодателя на Н. за образуваното против последния досъдебно производство (писма изх. № ОС-01-25/16.01.2015 г. и № ОС-00-25/13.01.2015 г., писмо от 06.01.2015 г. на РУП - Раднево). Поради това настоящият състав приема, че е налице несъответствие между действителното и целено волеизявление на органа и неговото писмено изразяване, което правилно е отстранено по реда на чл. 62, ал. 2 АПК с оспорената заповед. В случая квалификацията, възприета от органа, следва от фактическите обстоятелства, които са ясно посочени в първоначалното писмо, поради което допуснатата неточност в цифровото изразяване представлява фактически пропуск, който не е свързан с промяна на смисъла на волеизявлението. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Ето защо като приема обратното и достига до извод, че условията на чл. 62, ал. 2 АПК не са изпълнени и на това основания отменя административния акт, съставът на Административен съд - С. З. постановява решение в противоречие с материалния закон. Това заключение мотивира настоящата инстанция да приеме, че обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на М. С. Н. против заповед рег. № СЗ-28-84/13.07.2015 г. на директора на ТД "Национална сигурност"- С. З. да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ ответникът по касационната жалба М. Н. следва да заплати на Държавна агенция "Национална сигурност" сумата 100.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,