Решение № 15415 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6206/2012 г.

Решение № 15415 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6206/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Костадин Иванов Иванов от гр. Стара Загора, подадена чрез адвокат-пълномощника му, срещу решение № 40 от 13.03.2012 г., постановено по адм. д. № 572 по описа за 2011 г. на Административен съд - Стара Загора. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу заповед № 2432 от 16.09.2008 г. на кмета на община Стара Загора. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите основания за касационна отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението на съда да се отмени, като вместо него съдът постанови решение по съществото на спора. Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Ответната страна - кметът на община Стара Загора и ответниците -физически лица не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е постановил решението си при напълно изяснена фактическа обстановка, към която правилно е приложен материалния закон, съответно релевантните редакции на изменението на ЗСПЗЗ и ПМС № 456 от 11.12.1997 г., за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Счита, че съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е второ по реда си, развило се при условията на чл. 226 АПК. Административният съд - Стара Загора е бил сезиран с жалба, подадена от Костадин Иванов Иванов срещу заповед № 2432 от 16.09.2008 г. на кмета на община Стара Загора. По подадената жалба е било образувано адм. д. № 297/2010 г., завършило с решение № 378 от 26.11.2010 г. С него съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта на кмета. Това решение по реда на касационното производство е било отменено с решение № 16532 от 14.12.2011 г. на Върховния административен съд. С решението за отмяна на първоинстанционния съд са дадени указания за събирането на доказателства за завършване на процедурата по трансформация на правото на ползване в право на собственост към момента на действието на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията на нормата обн. в ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г. При новото разглеждане на делото, при условията на чл. 226 АПК съдът отново е съобразил предмета на спора - заповедта на кмета на общината. С нея на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във връзка с § 62, ал. 3 ППЗСПЗЗ, § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 25 от 27.04.1998 г. на комисията, назначена със заповед на кмета е признато на Тодор Белчев Златев да придобие правото на собственост върху имот № 296. 63, находящ се в местността "Мечи кладенец", землището на с. Пряпорец. В заповедта е посочено, че имотът се ползва на основание ПМС № 11 от 2.03.1982 г., като на Тодор Белчев Златев е предоставено право на ползване с удостоверение № 151 от 2.04.1990 г. и решение № 33 а от 29.03.1990 г. на ИК на ОбНС - Стара Загора. Със същата заповед кметът на общината е възложил на техническата служба да извърши оценка на имота съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ. От приложените по делото доказателства съдът е установил активната легитимация на жалбоподателя, който се е легитимирал за наследник на Иван Стоянов Джирков. На наследниците на Иван Джирков е възстановено правото на собственост при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ върху лозе от 3 дка и ливада от 0,800 дка - съответно точки 11 и 12 от решение № 37094 от 25.06.1996 г. на Поземлена комисия - Стара Загора. Тези два имота попадат в землището на с. Пряпорец в терен по § 4 в местността "Лозята". Съдът е извършил контрол и върху приложените към заявлението на Тодор Велчев Златев удостоверение № 151 от 2.04.1990 г. за предоставено право на ползване върху 0,500 дка трайни насаждания, докладна записка и протокол № 5 от 29.03.1990 г. на ИК на ОбНС - Стара Загора, на което заседание е взето решение № 33а, в което е одобрен списък за раздаване и преотстъпване на земя, съгласно ПМС № 26 от 23.04.1997 г., в което решение Тодор Златев фигурира на ред 67. Със заявление № 1101059 от 1.07.1992 г. Тодор Златев е поискал от кмета на основание § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и във връзка с § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ правото му на ползване да се превърне в право на собственост, като е описал имота си по площ, местоположение и граници. Имотът е посочен като лозе. Кметът на община Стара Загора е назначил на основание § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ и § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ със заповед № 70 от 15.01.1998 г. комисия, която в едномесечен срок, считано от 31.01.1998 г. да разгледа постъпилите молби по § 4 за придобиването на право на собственост. Назначената комисия е отразила своята работа в протокол № 25 от 27.04.1998 г. и на основание § 62, ал. 1 ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е взела решение, относно наличието на условията на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ както и на § 62 от посоченото ПМС, описаните лица да придобият правото на собственост, като на ред 29 фигурира името на Тодор Велчев Златев. Чрез заключение на съдебно-техническа експертиза съдът е установил принадлежността на ползвателския имот като част от имота на наследниците на Иван Стоянов Джирков и неговото местоположение. Установено е освен това, че в имота има лозе, което е зле поддържано, поне отпреди 3 години. Въз основа на така установените факти съдът е направил правни изводи относно валидността на заповедта на кмета на общината, нейната законосъобразност по форма, като е отхвърлил жалбата срещу нея. В мотивите си съдът е съобразил обстоятелството, че заявлението по § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ е подадено на 1.07.1992 г., докато заповедта на кмета на общината е издадена на 16.09.2008 г. Съобразил е освен това § 36 ПЗР на ЗСПЗЗ, създаден с изменението на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г., а така също и бездействието на общинската администрация, което не може да се вмени във вина на ползвателя. Приел е, че в изпълнение на § 62 ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ кметът е изпълнил правомощието си по закон, но при условията и действието на § 62, като е признал трансформирането на правото на ползване в право на собственост и е издал оспорената заповед. Счел е, че правото на ползвателя да му се признае трансформация е възникнало към момента на подаването на заявлението през 1992 г. Съдът е изложил и съображения относно кумулативните предпоставки, визирани в нормата на § 4б, като според фактическите си установявания е приел, че за Тодор Златев те са били налице, поради което заповедта на кмета е възприето като законосъобразна. А именно, че на последния е предоставено право на ползване въз основа на акт, попадащ в обхвата на § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ и ползването е върху незастроена земя, представляваща лозе. Обстоятелството, че липсва декларация относно това, че имотът е единствен на семейството на ползвателя е възприето като алтернативна предпоставка, неотносимата към хипотезата на § 4б, ал. 1, от която жалбоподателят черпи права. Фактът, че заповедта е била издадена на името на починалия заявител е възприел като несъществено нарушение на административно производствените правила по издаването й, поради това, че заповедта има вещно-правно действие и материалното право на собственост е наследимо. Съдът е установил, в изпълнение на указанията, дадени от касационната инстанция, че не е извършено оценяване на имота, предоставен за ползване, съответно и заплащането му. Освен това съдът е изложил мотиви и относно правната същност на оспорената заповед, която има декларативен, констативен характер, като е посочил разликата й с тази, издавана по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. При тези фактически установявания и правни изводи, съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта на кмета на общината. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Направените възражения в касационната жалба се свеждат до това, че заповедта за признаването на правото на собственост върху предоставения за ползване имот е незаконосъобразна, поради това, че не е завършена изцяло процедурата по трансформацията, защото няма оценка на имота и последната не е заплатена. Възраженията са неоснователни. Предоставеното право на ползване с приложените писмени доказателства към заявлението не са оспорени. Самото заявление до кмета е подадено на 1.07.1992 г. при действието на отменения § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ, като преценката на юридическите факти следва да се направи към момента на действието на отменения параграф, когато са възникнали предпоставките за признаване на правото на ползване в право на собственост. Поради бездействието на администрацията на общината заповедта на кмета е издадена през 2008 г., поради което кметът е съобразил действието на § 62 ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. Не е било възможно да се спазят изискванията на отменения § 5 и той да се приложи, защото § 5 не е действащо право. Поради това оспорената заповед е издадена въз основа на действащото материално право. Съдът е съобразил и обстоятелството, че с изменението на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г. е създаден § 36, според който ползвателите, подали молби за оценки до общините по местонахождението на имота до 30.09.1995 г. по § 4а и 4б запазват правото си за получаване на оценка по силата на този закон. В съответствие с изменението на закона е направено изменение и в правилника за прилагането му, обн. в ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г. - ПМС № 456. Във възражението се прави неправилно тълкуване на § 62 от ПЗР на ПМС № 456, като издадената заповед от кмета с правно основание в § 62, ал. 3 се съпоставя с § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. При издадена заповед на кмета при условията на § 62, ал. 3 ПЗР на ПМС № 456/1997 г. кметът дължи съобщаването й на заинтересованите лица, а това са наследниците на бившия собственик на имота, върху който е признато правото да се придобие собствеността върху имота, предоставен за ползване, който попада в обхвата на бившия земеделски имот. Правилни са изводите на съда, че тази заповед има констативен, декларативен характер, защото с нея се признава правото да се придобие собственост върху имота. След влизането й в сила се извършва оценката на имота - по реда на § 62, ал. 4, която също подлежи на съобщаване на наследниците на бившите собственици, които могат да я обжалват. След влизането в сила на заповедта по ал. 4 бившият ползвател дължи заплащането й по съответния ред. В конкретния случай ползвателят, не може да заплати цената на имота, за който му е признато правото да придобие собствеността, тъй като оценка не е извършена. Този факт личи и от самата оспорена заповед, с която кметът е наредил на техническата служба да извърши оценка. Както вече се посочи неплащането на цената на имота се дължи на бездействието на кмета на общината и не може да се вмени във вина на ползвателите, които в определения от законодателя срок са поискали да бъдат признати за собственици. Заповедта на кмета с правно основание в § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ се различава от заповедта му, издадена с правно основание в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, която се издава в изпълнение на § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта на кмета по чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ има конститутивно действие и тя се издава не само за ползвателите, за които е завършен сложният фактически състав по трансформирането на правото на ползване в право на собственост, след доказване на заплащането на оценката на имота, но тази заповед се издава и за наследниците на бившите собственици на имотите, които попадат в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази заповед, с която се признава правото да се придобие, съответно възстанови правото на собственост върху земите, попадащи в терен по § 4 имотът се индивидуализира по площ, граници, включително и с издаването на скица за него. Поради това възражението в касационната жалба, че имотът, за който е издадена обжалваната заповед на кмета не е индивидуализиран е неоснователно. Индивидуализацията на имота е извършена според съставения комбиниран план между бившите имоти, преди внасянето им в ТКЗС и другите образувания и фактическото положение относно ползвателските имоти. Въпреки това по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което имотът е индивидуализиран по площ и местоположение, за което между страните не е имало спор. Неоснователно е и възражението за липсата на декларация по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в релевантната редакция, към момента на подаване на заявлението във връзка с отменения § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г. Подаването на декларация относно това, че земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът се отнася до тези ползватели, които нямат друга земеделска земя освен тази, предоставена им за ползване. Хипотезата е различна от тази, която се отнася за ползвателски имот, представляващ лозе, какъвто е настоящият случай. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на решението, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,