Решение № 470 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2286/2011 г.

Решение № 470 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2286/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията съдията Евелина Стоянова Постъпило е искане от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1224/11 г. по описа на Районния съд-гр. Добрич и изменение на влязлото в сила определение за одобряване на споразумение - само в частта относно определяне условията за изтърпяване на наказанието на осъдения Р. Т. С.. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият и защитата му изразяват становище за основателност на направеното искане. За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид следното: В производство по реда на чл. 382 НПК, с определение № 43 от 6.07.2011 г., по нохд № 1224/11 г., ДРС одобрил споразумение между Районна прокуратура-гр. Добрич и обв. Р. Т. С., лично и представляван от адв. В., по силата на което последният признал С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. т. 3,4 и 7, във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 18, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание единадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 60 ЗИНЗС ДРС постановил наказанието да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. Допуснато е нарушение на закона, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Съдебното минало на Р. С. очертава наличието на две предходни осъждания (спрямо инкриминираното, с посоченото определение, престъпление) - по нохд№ № 2059/10 г. и 2263/10 г. и двете по описа на ДРС, присъдите по които са влезли в сила съответно - на 12.10.2010 г. и на 18.12.2010 г., с които отговорността на С. е била ангажирана за престъпления по чл. 195 НК, като са му били наложени наказания пробация. С определение по чнд № 9 от 27.01.2011 г. ДРС на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23 НК определил на С. едно общо наказание измежду тези, наложени му по посочените две наказателни дела, а именно - пробация. При така констатираното, съдът неправилно, на основание чл. 60 ЗИНЗС, е настанил С. в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, тъй като с атакуваното определение той за първи път е осъден на наказание лишаване от свобода и не се претендира наличието на изключенията по чл. 59, ал. 2 ЗИНЗС. Осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления се настаняват в затворнически общежития от открит тип - чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, като на същите, съгласно чл. 61, т. 3 ЗИНЗС се определя общ първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С оглед на изложеното, доколкото констатираното основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е в полза на осъдения, ВКС следва да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК и измени определението в съответната му част. Водим от горното на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение