Решение № 1877 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10582/2009 г.

Решение № 1877 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10582/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 237 и сл. АПК. ЕТ "Михнев Н. Ж. - Неделчо Михнев" моли да бъде отменено решение № III-170/14.7.2004 г. по адм. д. № 341/2004 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставен в сила ДРА № 1730/5.12.2003 г. на ТДД - Бургас на основание чл. 239, т. 6 АПК. Представя решение на Европейския съд за защита правата на човека от 22.1.2009 г. по делото "Булвес" АД срещу България. Подробни съображения излага в молбата за отмяна. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по молбата за отмяна ДОУИ - Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея отменително основание, приема за установено следното: Молбата е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № III-170/14.7.2004 г. по адм. д. № 341/2004 г. на Бургаския окръжен съд е отхвърлена жалбата на ЕТ "Михнев Н. Ж. - Неделчо Михнев" против ДРА № 1730/5.12.2003 г. на ТДД-РД-Бургас в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит 35 105,46 лв. и е определено задължение по ЗДДС за внасяне в размер 35 135,60 лв. с 13 933,63 лв. лихви. Видно от ДРА и решението, не е признат данъчен кредит по доставки от периода м. 10 - 12.2000 г., м. 1 и 2.2001 г., поради което позоваването на практиката на Съда на Европейския съюз по Шеста директива № 77/388ЕЕС на Съвета от 17.5.1977 г. е неотносимо към настоящия спор. В молбата се поддържа, че са налице условията на чл. 239, т. 6 АПК, тъй като решението противоречи на решение на Европейския съд за защита правата на човека от 22.1.2009 г. по делото "Булвес" АД срещу България. В него е прието, че поведението на предходни доставчици е неотносимо към възникване на правото на данъчен кредит. По чл. 239, т. 6 АПК решението подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Текстът изисква с решението на Европейския съд за защита правата на човека да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. В случая е представено решение на ЕСПЧ, постановено по искане друг правен субект при различна фактическа обстановка - данъчният кредит не е признат, поради късно начисляване, а не поради липса на доставки, както е в процесния случай. След като не е представено решение на Европейския съд за защита правата на човека, с което да е установено допуснато нарушение на Конвенцията в атакуваното решение, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК и молбата за отмяна на решението на това основание е неоснователна. Молбата за отмяна на решението следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 239, т. 6 АПК и чл. 244 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,