Решение № 10688 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15052/2010 г.

Решение № 10688 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15052/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, представлявано от Сергей Михайлович Андронов, чрез юрк. Велина Монева - Христова, против Решение № 1225 от 28.10.2010 г. на Административен съд гр. Бургас по адм. д. № 792 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 1233/22.12.2009 г. на началника на МП "Нефтопристанище" Бургас, с което по оформен режим допускане за свободно обръщение на стока - метанол с ЕАД 07BG001004Н0000130 е определена нова митническа стойност - 2 252 981,19 лв. и въз основа на нея е определено мито - 123 913,97 лв. и ДДС - 475 379,03 лв., мито за вземане под отчет и заплащане - 304,91 лв. и ДДС за вземане под отчет и заплащане 1169,72 лв. и законна лихва от датата на възникване на задължението - 02.02.2007 г. до датата на заплащане на сумата; по ЕАД 07BG001004Н0000529 е определена нова митническа стойност в размер на 1 268 148,73 лв. и въз основа на нея е определено задължение за мито - 69 748,18 лв. и ДДС - 267 579,38 лв., мито за вземане под отчет и заплащане 16,90 лв. и ДДС за вземане под отчет и заплащане - 64,82 лв. и законна лихва от датата на възникване на задължението - 13.06.2007 г. до датата на заплащане на сумата В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на разпоредбите на чл. 145, § 1, изречение второ от Регламент № 2454/1993 г. на Комисията и чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. на Съвета при установената безспорно частична загуба на стоката, подлежаща на оценяване, преди пускане в свободно обръщение. Относно определеното задължение за лихви, неправилно са приложени разпоредбите на чл. 60 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС и тази на чл. 232, § 1, б. "б" на Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. на Съвета и съответстващата й на чл. 211, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците, както и на чл. 1 от Закона за лихвите /ЗЛБДТДПДВ/. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на оспореното решение на митнически орган, както и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - началникът на МП "Нефтопристанище" Бургас - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима и основателна, поради следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: В изпълнение на договор за доставка, сключен между "Лейквю С. А. " Лозана и жалбоподателят, последният е осъществил внос на метанол, като в кл. 22 на ЕАД 07BG001004Н0000529 е декларирана стойност 648 237,08 евро, която е различна от фактурната стойност - 648 394,15 евро. В изпълнение на договор за доставка, сключен между "Индипендънт Петролиъм Ресорсис" и жалбоподателят, последният е осъществил внос на метанол, като в кл. 22 на ЕАД 07BG001004Н0000130 е декларирана стойност 1 149 096,55 евро, която е различна от фактурната стойност - 1 151 930,99 евро. Към процесните ЕАД са представени фактури, в които е отразено количество метанол, с посочена стойност в евро. При разтоварване на стоката на терминал "Росенец" гр. Бургас, видно от генерален акт и акт - известие, подписани от митнически служител, след извършеното замерване, е установена разлика в количествата между обявеното количество съгласно коносамента и разтовареното количество в по-малко. В митническата декларация жалбоподателят е вписал разтовареното, а не натоварено количество стока и е декларирал митническа облагаема стойност, при което е платил определения ДДС. В процедура по последваща проверка по реда на чл. 78, § 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г., митническият орган е констатирал посочената разлика между декларираната митническа облагаема стойност и действително платена цена по фактурата, въз основа на констатираната разлика в натовареното и разтоварено количество стока. Въз основа на тези констатации, органът е приел, че има основание за определяне на нова митническа облагаема стойност на основание чл. 29, § 1 от посочения Регламент. За да отхвърли жалбата на дружеството против посочения митнически акт, първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 29, § 1 от посочения Регламент, съгласно която митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността коригирана при необходимост, в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при посочените в нормата условия и като е взел предвид безспорно установените факти, че жалбоподателят е платил стойността по фактурата и това плащане не е коригирано по никакъв начин впоследствие /съгласно извършени проверки в счетоводството на жалбоподателя/, е приел че митническата облагаема стойност правилно е коригирана. Съдът подробно е изложил съображенията си, че съгласно договора за доставка, база за фактуриране е натовареното количество в метрични тонове по коносамент. Относно прилагането на чл. 145, § 1, изр. второ от Регламент № /ЕО/ № 2454/93 г., съдът е приел, че спорът не е на плоскостта на наличие на фири от естеството на стоката или на загубване на част от стоката, а и дали тези събития са налице, не влияе върху размера на договорената и реално платената от дружеството цена. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Доказано е главното касационно оплакване, че съдът е приложил изолирано нормата на чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ на Съвета № 2913/92 и неправилно е приел за неприложима за случая тази на чл. 145, § 1, изр. второ от Регламент № /ЕО/ на Комисията № 2454/93. Съгласно последната, която е специална по отношение на първата, когато стоки, декларирани като предназначени да бъдат пуснати в свободно обръщение, представляват част от по-голямо количество от същите стоки, закупени в рамките на една търговска операция, цената, действително платена или подлежаща на плащане по смисъла на чл. 29, § 1 от Кодекса, се изчислява пропорционално в зависимост от съотношението между декларираните количества и цялото закупено количество. Прилага се пропорционално разпределение на действително платената или подлежаща на плащане цена в случай на частична загуба или в случай на повреждане преди пускането в свободно обръщение на стоката, подлежаща на оценяване. В същността си цялата разпоредба на чл. 145 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс на Общността урежда хипотези на изменение на митническата облагаема стойност, определена по принципното правило на чл. 29, § 1 от МКО като действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките. Доколкото във фактическия състав на една от тези хипотези е предвидена частична загуба на стоката, принципно неправилно първоинстанционният съд е приел, че доказателствата за такава загуба не са относими към правилата за определяне на митническата облагаема стойност, съответно посочената разпоредба от Регламента за прилагане е неприложима за случая. Посоченото тълкуване на разпоредбата от регламента за прилагане държи сметка и за целта на разпоредбите, регламентиращи определянето на митническата облагаема стойност - да се облагат действително внесени в страната стоки. В случая не е било спорно, че при разтоварването на стоката, нейното количество е било по-малко от това при натоварването, което е установено и с генерален акт и акт-известие, подписани от митнически служител. Ясно е, че при превозването на стоката тази разлика може да се дължи единствено на частична загуба преди допускане на стоката за свободно обръщение. В същото време разпоредбата на Регламент № 2454/93 не изисква установяване на произхода на загубата. Затова, съвсем правилно жалбоподателят е декларирал стойността на разтовареното количество и на тази база е заплатил дължимия ДДС, за корекции на което е липсвало основание при установените факти по случая. Допълнителен аргумент в полза на липсата на основание за корекция на декларираната митническа облагаема стойност, доколкото с процесния акт са определени само задължения за ДДС и лихви е и разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Към посочения в нормата момент липсва спор относно разтовареното на пристанището количество стока. Доводите на ответника по касационната жалба, а и тези в мотивите на първоинстанционния съдебен акт за липса на последваща корекция на платената фактурна цена и за липса на проведено рекламационно производство между страните по договора за доставка, засягат вътрешните отношения между договарящите, а тези отношения не могат да влияят на императивни правни норми относно определянето на митническата облагаема стойност. Предвид изложеното, съдебното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да бъде отменен оспореният митнически акт. При този резултат на процеса, ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение