Решение № 12029 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16790/2013 г.

Решение № 12029 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16790/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Панайот Василев Димов против решение № 256 от 25.10.2013 г. по адм. дело № 234/2013 г. на Административен съд - Хасково, с което жалбата му против заповед рег. № П5 ЯД 293/21.06.2013 г. на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) - Димитровград за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са взети предвид допуснатите съществените нарушения на административнопроизводствените правила и обстоятелството, че не е допуснал посоченото в акта нарушение на служебната дисциплина. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Хасково е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на наказанието. Описание на извършеното от служителя и посочване на нарушените разпоредби се съдържа и в представената справка с резултатите от извършената проверка. Документът е цитиран в заповедта за налагане на наказание, поради което изложеното в него следва да се приеме за част от мотивите, обосновали постановяване на оспорената заповед. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. По сигнал за неизпълнени служебни задължения от Димов е извършена проверка, като резултатите от нея са обобщени в справка рег. № 8046/22.05.2013 г., в която е описано, допуснатото от служителя нарушение. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след събиране на доказателства и отчитане на всички релевантни обстоятелства съгласно чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Изводът, че при издаване на заповедта е изпълнена и процедурата по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) също следва да бъде споделен. Цитираният текст изисква преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно - наказващият орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Целта на разпоредбата е да се предостави възможност на служителя да изрази своето отношение по случая и да обясни поведението си, а на дисциплинарно - наказващия орган - да получи непосредствени впечатления и да си създаде мнение за отношението на служителя към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността. В случая това задължение е изпълнено. Писмени обяснения служителят депозира на 17.04.2013 г. Тези обяснения са приети от дисциплинарно - наказващия орган преди налагане на наказанието. По този начин, както първоинстанционният съд правилно приема, са осъществени изискванията на закона - на служителя е дадена възможност да изложи съображения във връзка с нарушението и да представи доказателства в своя защита. Времето на представяне на обясненията е без значение, тъй като единственото изискване в този смисъл, въведено от законодателя, е това да бъде направено преди налагане на дисциплинарното наказание. Дори да се приеме, че е налице нарушение на процедурата с оглед факта, че обясненията са депозирани преди изготвяне на справката с резултата от проверката, то същото не е съществено, тъй като обясненията са във връзка с деянието, за което по-късно служителят е наказан, като са изложени съображения за причините, довели до него. Ето защо правото на защита на служителя не е нарушено, а доводите в касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в заповедта нарушение и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.) за санкционирането му са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В конкретния случай е установено, че на 28.12.2012 г. като старши на наряд, извършил проверка на място по сигнал за настъпило пътно - транспортно произшествие с причинени материални щети, жалбоподателят Димов не снема обяснения от присъствалия на място свидетел, не установява вида и характера на щетите и не изготвя фотоалбум или план - схема за документирането им. При тези данни правилно е прието, че допуснатите от служителя пропуски са в нарушение на задълженията, регламентирани в чл. 150, т. 1, т. 2 и т. 3 от Инструкция № Iз-2295/2006 г. за патрулно- постовата дейност на МВР, според които когато при пътно- транспортно произшествие са настъпили само материални щети, служителят, назначен за старши на наряда, разследва причините за настъпване на инцидента като установи самоличността и разпита участниците и свидетелите на произшествието, извършва оглед на местопроизшествието, на причинените щети на транспортните средства и превозваните товари, на пътя и неговите принадлежности и при необходимост изготвя подробна план- схема на местопроизшествието и фотоалбум. При тези пропуски поведението на служителя е квалифицирано като небрежност в служебната дейност, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" (чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР отм.), в какъвто смисъл е издадената заповед. Доводът в касационната жалба, че Димов не е имал никакви задължения при проверката на местопроизшествието се опровергават от текста на инструкцията, която предвижда именно служителят, който е старши на наряда да извърши дейностите, предвидени в чл. 150 от акта, както и от писмените доказателства, според които на посочената в заповедта дата именно Димов е старши на наряда, посетил мястото на пътния инцидент. Всъщност това обстоятелство не се оспорва и от служителя, който в депозираната на 01.02.2013 г. докладна записка подробно изяснява причините, поради които не е изпълнил служебните си задължения при проверката на пътното произшествие. Възражението, че наказанието е наложено, без да е установено дисциплинарното нарушение, също е неоснователно. Констатациите на служителя за отсъствие на данни за настъпило пътно - транспортно произшествие се опровергават от сведенията на Кормов и Михайлов. Действително същите не са свидетели на пътния инцидент, но обясненията им са в съответствие с изложеното от водача на пострадалия автомобил. Обстоятелствата, описани в сигнала за настъпилото пътно - транспортно произшествие, се подкрепят от представената справката за метеорологичните условия по време на инцидента и от обясненията на полицейските служители Костов и Желязков. Всъщност всички събрани при проверката доказателства подкрепят изложеното от водача на автомобила относно настъпването на пътното произшествие и настъпилите вреди по моторното превозно средство и обратно - опровергават изложеното в обяснения на жалбоподателя Димов и на другия полицейски служител в състава на наряда, посетил местопроизшествието. Обстоятелството дали служителят е разполагал със служебен фотоапарат всъщност е без значение, тъй като изготвянето на фотоалбум не е задължително. Съществено е изпълнението на останалите задължения, предвидени в инструкцията, тъй като с тях се установява механизма на настъпване на произшествието и вида и характера на щетите, а в случая нито едно от тези задължения не е изпълнено от Димов като старши на наряда. Ето защо доводът, че служителят не е разполагал с необходимото оборудване, за да изпълни задълженията си, е неоснователен. Наказанието е определено съобразно направената от органа квалификация и разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР (отм.). Същото е сред най-леките, предвидени в закона и е наложено с минимална продължителност, поради което доводът за несъразмерност на наказанието и незаконосъобразност на заповедта в тази част също правилно е прието от първоинстанционния съд за неоснователен. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,