Решение № 82 от 13.08.2018 г. на ВКС по н. д. № 258/2018 г.

Решение № 82 от 13.08.2018 г. на ВКС по н. д. № 258/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. В. С., чрез защитника, против решение № 34 от 28.12.2017 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 309/2017 г. С жалбата са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че въззивното решение е постановено в нарушение на принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК, както и на процесуалните изисквания по чл. 107, ал. 5 НПК. Оспорва се авторството на деянието със съображения, че по делото липсват доказателства за извършено престъпление от подсъдимия; че съдът не анализирал доказателствените материали, незаконосъобразно стигнал до извод за еднопосочност на свидетелски показания, доверил се на показанията на св. И., които били противоречиви, бланкетни и хаотични, не обсъдил задълбочено и не отговорил на наведените доводи и възражения от страна на защитника; че допуснатите съществени процесуални нарушения довели до неправилното приложение на материалния закон и осъждане за деяние, несъставомерно в обективно и субективно отношение; че наложеното наказание е явно несправедливо и не отговаря на обществената опасност на деянието и на дееца, както и на целите по чл. 36 НК. Направени са алтернативни искания - за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия С. или връщане на делото за ново разглеждане; за изменение на решението и намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. П.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения и акцентира върху искането за оправдаване на подсъдимия. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 18 от 30.05.2017 г. на Специализираният наказателен съд по н. о. х. д. № 3123/2016 г. подсъдимият П. В. С. е признат за виновен в това, на 06.08.2014 г. в c. Г., община T., в съучастие като извършител с подсъдимия А. Р. Х., помагач, да е направил опит да преведе през границата на страната група от хора, които не са български граждани (единадесет сирийски граждани) без разрешение на надлежните органи на властта, като е използвано моторно превозно средство и превеждането е извършено с участието на длъжностно лице (на подсъдимия А. Р. Х.), което се е възползвало от служебното си положение, поради което и на основание чл. 280, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК (ред. ДВ, бр. 62/97 г.) и чл. 54 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, глоба от 2000 (две хиляди) лева и конфискация на лек автомобил. Подсъдимият А. Р. Х. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК (ред. ДВ, бр. 62/97 г.), за което му е наложено наказание от три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и глоба в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева и за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл. 23 НК на подсъдимия Х. е наложено общо наказание по съвкупност, най-тежкото от определените наказания – три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от пет години, към което е присъединено наказанието глоба. Всеки от двамата подсъдими е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 НК. В тежест на подсъдимите са възложени разноски по делото. С решение № 34 от 28.12.2017 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 309/2017 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. В по-голямата си част изложените в нея доводи, макар и развити на плоскостта на съществени процесуални нарушения, по същината си представляват оплаквания за необоснованост, която не е предвидена като основание в разпоредбата на чл. 348, ал. 1 НПК и не може да доведе до отмяна на решението. При установяване на фактическите обстоятелства Апелативният специализиран наказателен съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които регулират събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи от доказателствената дейност, предназначени да обезпечат достоверността на изградените изводи. От мотивите ясно личи, че всички доказателствени материали са били подложени на внимателно и задълбочено обсъждане. Свидетелските показания, на които жалбоподателят се позовава, също не са били пренебрегнати, а подробно обсъдени поотделно, съотнесени помежду си и в логическата им зависимост с останалите доказателствени източници. Възраженията, че авторството не било доказано, тъй като по делото няма годни дактилоскопни следи, иззети от микробуса, които да се съпоставят с пръстовите отпечатъци на чужденците, не били иззети мирисови следи от тях, които да се съпоставят с мирисовите следи, иззети при огледа на превозното средство, подсъдимият С. не бил разпознат от сирийските граждани и не бил иззет мобилният му телефон за изследване кога и с какви номера на инкриминираната дата той е водил разговори, не предопределят отговора на въпросите от предмета на доказване по делото. Поначало НПК не предписва с какви доказателства трябва да бъдат установени едни или други обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително определена сила. Всички основни доводи и съображения срещу обосноваността на присъдата, които защитникът е привел пред въззивния съд, са били ефективно разгледани и в мотивите са получили изчерпателен и законосъобразен отговор. При отсъствие на заявените с касационната жалба нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, извършеното деяние е получило законосъобразната си правна квалификация. Материалният закон е приложен правилно към установените по делото факти. Не се оправдава и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При решаване на въпроса за наказанието съдът е отчитал само установените по делото обстоятелства със значение за неговата индивидуализация. Твърдение за игнорирани обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия С., в касационната жалба няма. Наложеното наказание не разкрива белези на явна несправедливост, която да обуславя намеса на Върховния касационен съд и корекция в посока на поисканото намаляване. Съвкупната санкция отговаря на тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимия и необходимостта от ефективно постигне на целите по чл. 36 НК. При отсъствието на касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК решението на Апелативния специализиран наказателен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК