Решение № 15684 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4631/2012 г.

Решение № 15684 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4631/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Менгов и син" ООД, с ЕИК 175340968, гр. София, ул. "Никола Хрелков" № 65, подадена чрез адв. К. Иванчов против решение № 925/21.02.2012 г. на Административен съд София-град, I-во отделение, 5 състав, постановено по адм. д. № 2627 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на "Менгов и син" ООД срещу РА № 2001002568/07.09.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 280/15.02.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 834 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Касаторът основно твърди, че съдът не е обсъдил представените като доказателства по делото ревизионни актове, издадени на преките доставчици, отнасящи се към процесните периоди и доставки. Игнорираните РА са със следните номера: № 200100301/04.05.2010 г., издаден на ЕТ "Низа - Румен Пеков"; РА № 2001004207/13.07.2010 г., издаден на "Йопет уърлд строй" ЕООД; РА № 20020022568/07.09.2010 г., издаден на "Билд трейд СБ" ЕООД. Пълномощникът на касатора релевира доводи, че цитираните ревизионни актове са влезли в сила, при тяхното издаване е преценено, че доставките са реални, а данъкът е изискуем, което е в противоречие с констатациите от процесния РА за нереалност на доставките. Касаторът моли за пререшаване на делото и присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП е оспорил жалбата чрез доводи, поддържани от ю. к. Бакърджиева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Съдът е приел за установено следното: С оспореният РА на "Менгов и син" ООД е отказано правото на данъчен кредит, както следва: В общ размер на 4185,06 лв. по доставки, документирани с фактури, издадени от ЕТ "Низа - Р. Пеков". Предмет на доставките са строителни материали по опис; В общ размер на 1342 лв. по фактури, издадени от "Експорт интернешънъл 07" ЕООД с предмет доставката на ламарина и СМР по договор и акт обр. 19; В общ размер на 1550.08 лв. по фактури, издадени от "Арт 3000" ЕООД с предмет доставката на ламарина; В размер на 2006,20 лв. по фактура, издадена от "Йопет уърлд строй" ЕООД с предмет доставката на ламарина, кабели и осветителни тела; В общ размер на 3 580 лв. по фактура, издадена от "Херти" ЕООД с предмет доставката на ламарина; В размер на 2000 лв. по фактура, издадена от "Билд трейд СБ" ЕООД с предмет на доставката "ремонт". По време на ревизията са снети писмени обяснения, събрани са счетоводни документи, изслушано е заключение по ССчЕ. Вещото лице е констатирало отразяване на процесните фактури в СД и в дневника за продажбите, но според съда това е недостатъчно за да се формулира извод за наличието на облагаеми доставки по чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Административният съд е посочил в решението, че не са представени доказателства за съхранението, транспортирането на стоките. Вписванията в счетоводните книги са преценени съгласно предвиденото в чл. 51 ДОПК и чл. 182 ГПК. Увеличен е ФР на дружеството с 12 002,20 лв. - стойността на фактурите, издадени от "Билд трейд СБ" ЕООД и от ЕТ "Низа - Р. Петков", на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. В резултат на преобразуването е определен данък за довнасяне в размер на 1200,02 лв. и съответните лихви за забава. Посочено е, че за отклонение от данъчно облагане се смята и заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Решението на АССГ е правилно в частта, отхвърляща жалбата на "Менгов и син" ООД срещу РА, в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по доставките за които са издадени фактури от "Експорт интернешънъл 07" ЕООД, "Арт 3000" ЕООД, "Херти" ЕООД. Предмет на тези доставки е ламарина и СМР, което предполага тяхното съхранение и транспортиране до получателя. Такива доказателства не са събрани, например документи относно заскладяването на стоката, пътни листи, товарителници. Още повече, че собствеността върху родовоопределените вещи се счита прехвърлена от момента на тяхното отделяне/предаване. Фактурираните СМР не са били актувани с протокол обр. 19, липсват други документи във връзка с извършването на услугите. Издаването на фактури и включването в счетоводните регистри не налага извод за противното. В тази част съдебното решение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. В останалата част първоинстанционното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. С писмо вх. № 23-22-1390/21.09.2011 г. ТД на НАП е представила по делото РА от 13.07.2010 г., издаден на "Йопет уърлд строй" ЕООД, с писмо от 15.07.2011 г. е представила РА от 07.09.2010 г., издаден на "Билд трейд СБ" ЕООД, с писмо от 02.08.2011 г. е изпратен РА от 04.05.2010 г., издаден на ЕТ "Низа - Румен Пеков". Ревизионните актове са прегледани от вещото лице Малев по ССчЕ. В съдебното решение обаче липсват каквито и да е мотиви за основателността или не на довода на жалбоподателя, аргументиран с наличието на стабилни ревизионни актове, издадени на преките доставчици. В нарушение разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК съдът не е обсъдил тези доводи на страната, което налага решението в тази част да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото в отменената част съдът трябва да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност приложените по делото ревизионни актове, издадени на преките доставчици, ведно с останалите писмени доказателства и заключението по ССчЕ. С оглед на резултата по делото и съразмерно на уважената част на жалбата, по която производството е приключено, дружеството има право на разноски за първата инстанция в размер на 708 лв., които следва да му се присъдят Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение