Решение № 70 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 7330/2014 г.

Решение № 70 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 7330/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на С. К. С. за отмяна на влязло в сила решение № 1568/01.08.2014 г. постановено по гр. д. № 1102/2014 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 709/20.02.2014 г. по гр. д. № 5927/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което са отхвърлени предявените от С. К. С. против Етажна собственост [населено място], [улица] обективно съединени искове по чл. 48, ал. 7 във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД. Поддържа, че съдебното решение е в противоречие с влезли в сила съдебни решения,при пълно обективно и субективно тъждество на гражданско-правните спорове и постановен противоречив правен резултат. Ответникът ЕС,чрез управителя си оспорва молбата за отмяна и моли тя да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл. 305, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, са отхвърлени обективно съединените искове на молителя срещу ЕС-П., [улица] по чл. 48, ал. 7 във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД за сумата 91,26 лева, представляваща направените от нея разходи по свикването и провеждането на ОС на ЕС-копирни услуги,принтиране и канцеларски материали, ведно със законната лихва в размер на 28,43 лв., както и сумата 793,50 лв.- разходи по изпълнителни и граждански дела срещу длъжници на ЕС, представляваща такси и правна защита, ведно със законната лихва в размер на 247,38 лв. за периода 1.04.2010 г.до 7.04.2013 г. С решение по гражданско дело № 3026/2010 г. по описа на Пловдивски районен съд, влязло в сила, в производство по чл. 40 от ЗУЕС е отхвърлена молбата на С. К. С. за отмяна на решения на общото събрание на етажните собственици в жилищна сграда в [населено място], [улица], приети на 15.02.2010 г., както и още две решения- отказ да се възстанови на С. С. сумата от 1000 лв. за разликата над 850 лв., както и решение, с което С. С. е задължена да внесе в касата на ЕС 725 лв., тъй като за горницата до 958, 35 лв. решението на ОС е отменено. С решение по гражданско дело № 11485/2012 г. на Пловдивски районен съд, влязло в сила, в производство по чл. 422 ГПК във вр. чл. 124 ГПК и чл. 48 ЗУЕС е признато за установено по отношение на етажните собственици в сградата ЕС – [населено място], [улица], че дължат на С. С. суми, представляващи разноски за ЕС, извършени от нея с лични средства, в качеството й на управител. Отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е допустима, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения с едно и също действие. За да има противоречие е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата. В случая липсата на идентичност между исканията /разходи, претърпени през различни периоди от време) и на основанията /на твърденията за разходи, претърпени през различни периоди от време/, води до липса на пълен обективен идентитет на правните спорове,поради което съставът на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не е осъществен. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.