Решение № 198 от 7.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 186/2009 г.

Решение № 198 от 7.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 186/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. П. М. срещу решение на Великотърновски апелативен съд от 11.02.2009 г., постановено по ВНОХД № 15/2009 г. по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 761/18.12.2008 г. на Окръжен съд - Плевен. В касационната жалба на подсъдимото лице се релевират оплаквания от размера на присъденото обезщетение за причинени с престъплението по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 НК, имуществени вреди. Предлага се изменение на постановения съдебен акт в гражданско-осъдителната част, с аргументи за тежко финансово състояние - липса на работа и трудови доходи. В съдебното заседание на 16.04.2009 г. М. М. се явява лично и представя писмени бележки от своя защитник, обосноваващи позиция в насока поддържане на жалбата по изложените в нея съображения. В хода на съдебното производство пред ВКС не участвува гражданският ищец и частен обвинител П. Н., уведомена по надлежния ред. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК и упражнявайки правомощията, с които е оторизиран, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 761 от 18.12.2008 г., постановена по НОХД № 573/2008 г., Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия М. П. М. за виновен в това, че на 17/18.12.2006 г. запалил сграда /жилище/, находяща се на ул. "И. В." № 3, собственост на П. Н. и С. В., като пожарът представлявал опасност за живота на С. В. и от него са последвали значителни вреди - унищожено и увредено имущество на стойност 12 721,18 лева, поради което и на основание чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК го осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим. Със същия съдебен акт Окръжен съд - Плевен е ангажирал гражданската отговорност на подсъдимото лице и съобразно действуващата нормативна уредба в ЗЗД, репарирал изцяло очертаните имуществени вреди, уважавайки предявения граждански иск за сумата от 12 721,18 лева. По жалба на подсъдимия М е образувано въззивно производство пред Великотърновски АС, финализирало с решение от 11.02.2009 г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда по НОХД № 573/2008 г. Атакуваният съдебен акт e законосъобразен. Въззивният съд е проверил правилността на присъдата в гражданско-осъдителната й част и при съблюдаване характера и особеностите на проведената диференцирана процедура - съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК формирал своето убеждение и обективирал убедителни изводи по фактите, релевантни за основанието и пределите на гражданската отговорност на М. М. Направеното самопризнание от подсъдимия М в съдебно заседание на 18.12.2008 г. е създало процесуални предпоставки за правоприлагане на особените правила на чл. 373, ал. 2, вр.чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 НПК и мотивирало органа по процесуално ръководство да вземе решение - израз на правомощието му по свой избор и при съответна преценка да определи реда за провеждане на съдебното производство, разглеждайки делото при установения регламент, предвиден в глава ХХVII НПК. Изявлението на М. М., в обсега на което се инкорпорира и признание на фактическите обстоятелства по обвинителния акт досежно унищоженото и повредено при палежа имущество и неговите стойностни измерения, е подкрепено от събраните и проверени в хода на досъдебното разследване доказателства и от приобщените оценителни експертизи, удовлетворяващи принципното изискване на чл. 31, ал. 2 от Конституцията, възпроизведено в чл. 116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на самопризнание. Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на подсъдимото лице и обоснованото от нея, определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е проведено при стриктно съблюдаване специалните разпоредби, касаещи правно регулираната в чл. 371, т. 2 НПК алтернатива, и същото е финализирало със съдебен акт, с който в съответствие с нормативните изисквания, компетентният орган се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност, и произтичащите от инкриминираното неправомерно поведение наказателно-правни и гражданско-правни последици. В пределите на реализираната компетентност обосновано е заключението на въззивния съд, че преценката за основателност и доказаност на предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск се базира на лимитиран обективен признак от състава на инкриминираното престъпление по чл. 330, ал. 3 НК - последвали значителни вреди при палежа и същата е предопределена от приетото за установено относно тяхното стойностно отражение. Подсъдимият по своя воля е признал съдържимите се в обвинителния акт фактически положения досежно унищожените и увредени предмети и вещи - описани, индивидуализирани и оценени от съдебната експертиза, поради което и той е лишен от процесуалната възможност да визира обстоятелства, индициращи на оспорване на обвинението в частта относно стойността на инкриминираното по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 НК, имущество. Последното предпоставя безусловно и категорично размера на присъденото от съдебните инстанции обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди и сочи на ирелевантност на депозираните възражения за тежко финансово състояние на подсъдимия М при определяне на стойностните параметри на уважената гражданско-правна претенция. По изложените съображения, касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимото лице, следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е потвърдена първоинстанционната присъда по НОХД № 573/2008 г. в гражданско-осъдителната част. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение