Решение № 7418 от 4.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 481/2010 г.

Решение № 7418 от 4.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 481/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Йордан Борисов Георгиев от гр. София, против решението от 24.07.2009 г., постановено по адм. дело № 2676/2005 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 1/15.02.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. София, ДП Подуяне. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът не е обсъдил оплакванията и доводите на жалбоподателя относно допуснати при ревизията процесуални нарушения, както и доводите и възраженията му по обосноваността на ДРА. При преценката на получените доходи и направените разходи, съдът не е взел предвид представените доказателства за продажната цена на автомобила. както и обстоятелството, че жалбоподателят е бил в граждански брак през ревизирания период. Неправилен е извода, че сделката за продажба на автомобила е нищожна, след като не е обявена за такава по съдебен ред. По съображения в посочения смисъл, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ДРА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е потвърдил ДРА, с който са определени задължения по реда на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 ДПК (отм.). Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд е отхвърлена жалбата на Йордан Борисов Георгиев против ДРА № 1/15.02.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. София, ДП Подуяне, потвърден мълчаливо от директора на РДД гр. София. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че за процесната 2003 г. данъчните задължения по ЗОДФЛ (отм.) на Йордан Георгиев правилно са определени по реда на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 ДПК (отм.), поради това че е установено превишение на разходите над получените приходи за тази година. При ревизията е доначислен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 2081,52 лв. Наред с това е установено, че направените от лицето разходи надвишават приходите му с 28706,16 лв., които представляват недеклариран облагаем доход, подлежащ на облагане съгласно чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ (отм.). Начислен е данък на основание чл. 40, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 5741,20 лв. Съдът е приел, че при обжалването жалбоподателят не е опровергал фактическите констатации и изводите по ДРА, с изключение на действителността на сделката по продажбата и стойността на лекия автомобил м. "Мерцедес С 200 К". В тази връзка е посочил, че от събраните доказателства - за балансова стойност на автомобила при купувача в размер на 2300 лв., за застрахователна стойност при купувача 47000 лв. за 2002 г., за продажна цена 1000 лв. по договор за покупко-продажба от 11.06.2003 г., не може да се приеме за безспорно установено дали жалбоподателят е получил доход от тази покупко-продажба и в какъв размер. Съдът е приел, че не е опровергано, че подписът под договора за покупко-продажба е на жалбоподателя. Същевременно е установено, че към момента на продажбата, същият е бил в граждански брак, а съпругата му не е участвала при продажбата. Затова, според съда тази сделка е нищожна и като приход на жалбоподателя за 2003 г. не следва да се включва сумата 1000 лв. по договора за покупко-продажба на автомобила, нито декларираната от него продажна цена в размер на 20500 лв. По тези съображения, съдът е направил извода, че данъчните задължения са правилно определени. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, въпреки че са допуснати нарушения при обсъждането на възраженията и доводите на жалбоподателя и че са направени неправилни изводи по някои въпроси без съществено значение по спора. Неоснователно е оплакването на касатора, че ревизията неправилно е извършена по реда на чл. 109, ал. 2, вр. ал. 1 ДПК (отм.). За процесния данъчен период - 2003 г., е установено превишаване на разходите над декларираните и получени приходи, поради което е налице основание по чл. 109, ал. 1, т. 2 ДПК (отм.), представляващо основание за определяне на данъчната основа по реда на ал. 2, като се вземат предвид относимите обстоятелства по т. 1 - т. 16 от същата алинея. Възраженията в касационната жалба относно допуснати процесуални нарушения по време на ревизията и при връчването на ДРА, по естеството си представляват твърдения за необсъждане от страна на съда на всички оплаквания и доводите на жалбоподателя. Действително, в мотивите на съдебното решение, съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя за допуснати при ревизията процесуални нарушения. Това представлява процесуално нарушение от страна на съда, но то би могло да представлява основание за отмяна на съдебното решение, само ако се установи, че без допускането на това нарушение, съдът би достигнал до други изводи. В конкретния случай, необсъждането на възраженията и доводите на жалбоподателя относно процесуални нарушения при ревизията не е довело до неправилност на съдебното решение. На първо място, неправилно касаторът поддържа, че наличието на основание за приложение на реда по чл. 109, ал. 1 и ал. 2 ДПК (отм.) не е обосновано. В ДРА последователно и подробно са изложени констатациите относно получените от лицето приходи и доходи, включително относно наличните такива преди началото на ревизирания период, както и относно разходите, обсъдени са всички събрани доказателства, включително представените от ревизираното лице, направени са съответни изводи и изчисления, които са намерили цифрово отражение. В тази връзка следва да се посочи, че когато ДРА е съставен при ревизия по реда на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 ДПК (отм.), в производството по обжалване на акта фактическите констатации в ДРА се считат за верни до доказване на противното, съгласно презумпцията по чл. 109, ал. 7 ДПК (отм.). Поради това, жалбоподателят носи доказателствената тежест за опровергаване на констатациите в ДРА и следва да стори това при условията на пълно насрещно доказване. В съответствие с посоченото разпределение на доказателствената тежест, жалбоподателят е следвало да докаже твърденията си във връзка с размера на действителните разходи за пътуванията в чужбина. Същият не е представил никакви доказателства в тази връзка, нито е конкретизирал възраженията си по приетите в ДРА суми. Същевременно в констатациите към ДРА е посочено на какво основание са определени разходите за пътуванията в чужбина. На следващо място, неправилно касаторът твърди, че не е представена цялата данъчна преписка - ДРА с всички приложения към него. От съдържанието на делото е видно, че данъчната преписка е представена повторно в заверени за вярност копия и с приложения, които съответстват на номерацията на приложенията по ДРА и препратките към тях в констатациите на ДРА; самият ДРА е представян в няколко идентични екземпляра. Неправилно се поддържа, че липсва документ от НСИ, тъй като справки за доходите, разходите и потреблението на домакинствата за ревизираните периоди, включително за процесния се намират по делото; макар първите две страници да са бледи копия, текстът им е четлив. Останалите оплаквания в касационната жалба са свързани с неправилна преценка на събраните доказателства при определяне на данъчната основа. Съдът е достигнал до неправилни изводи във връзка с прихода от продажба на лек автомобил. Според констатациите в ДРА, при определяне на приходите за 2003 г. е включена сумата 1000 лв., получена от ревизираното лице от продажбата на лек автомобил м. "Мерцедес С 200 К" по договор от 11.06.2003 г. Защитната теза на жалбоподателя е била, че продажната цена на автомобила е 20500 лв. и тази сума е декларирана от него в представената при ревизията декларация по чл. 109, ал. 8 ДПК (отм.), както и в нарочна писмена декларация от 21.12.2004 г., приложена към преписката. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните по тази част от правния спор, настоящият състав приема, че не е налице основание за коригиране на приетия при ревизията приход от продажбата на автомобила в размер на 1000 лв. Тази сума е посочена като продажна цена на автомобила в договора от 01.06.2003 г., с нотариална заверка на подписите, сключен между ревизираното лице като продавач и "БКС - Христо Нанев" ООД, като купувач. По делото е открито производство по оспорване на подписа на Йордан Георгиев под този договор, но оспорването не е проведено успешно. Поради това, че в оспорения документ като един от неговите съставители е посочено лицето, което го оспорва, то същото носи доказателствената тежест по оспорването. Наред с това документът има нотариална заверка на подписите, поради което се налага единствено възможния извод, че договорът е подписан от Йордан Георгиев като продавач. По делото липсват други достоверни доказателства относно платената цена от купувача по договора. Декларацията на жалбоподателя представлява само твърдение относно изгоден за него факт, поради което сама по себе си не представлява доказателство, а подлежи на доказване. Не са представени доказателства, че купувачът по договора е платил на ревизираното лице сума в размер на 20500 лв. за продажбата. Липсват и доказателства за завеждане на актива с такава или близка до нея стойност в дружеството - купувач, тъкмо обратното - активът е заведен със стойност 2300 лв. Дори и да беше заведен с твърдяната от жалбоподателя стойност, обаче, това не би било доказателство, че такава цена е платена при продажбата. Застрахователна стойност на автомобила през 2002 г. е без значение за продажната му цена през 2003 г. Следва да се подчертае, че в случая има значение цената, която е получена от ревизираното лице, а не цената която хипотетично би могло да бъде получена, като за последното в случая също липсват доказателства. Предвид изложеното, правилно в ДРА е прието, че от продажбата на автомобила е получен приход в размер на 1000 лв. Основателно е възражението за това, че средствата от продажбата представляват съпружеска имуществена общност, тъй като жалбоподателят има сключен граждански брак от 1986 г., а продаденият автомобил е бил придобит през 2002 г. Предвид това, при определяне на размера на приходите на Йордан Георгиев данъчните органи е следвало да вземат предвид половината от тази сума, или 500 лв. Това по същество означава, че размера на установените приходи е по-малък от приетия по ДРА, а размера на превишението би следвало да се увеличи, което не е в интерес на жалбоподателя, тъй като в този случай би се увеличил размерът на данъчното задължение. Затова, макар и да е основателно възражението, то не следва да бъде взето предвид при определяне на задължението, предвид забраната за изменение на ДРА във вреда на обжалващия, регламентирана в чл. 120, ал. 6 ДПК (отм.). Изводът на първоинстанционния съд за нищожност на сделката за продажба на лекия автомобил, поради това че е сключена без участието на съпругата, е неправилен. В тази връзка, настоящият състав споделя становището в касационната жалба /пред първата инстанция жалбоподателят е поддържал тезата, която е възприета от съда/. Нищожността на сделката следва да бъде прогласена по съдебен ред, наред с това продажбата на съсобствена вещ от единия от съпрузите - съсобственици не е нищожна по принцип, а относително недействителна, съгласно чл. 22, ал. 4 СК (отм.). Неправилността на този извод на първоинстанционния съд обаче не е довела до неправилност на решението, тъй като съдът е приел, че по същество не е налице основание за промяна на резултатите по ДРА. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,