Решение № 15383 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13556/2016 г.

Решение № 15383 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13556/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. И. П., подадена срещу решение № 530 от 18.10.2016 г., постановено по адм. дело № 513/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № К-15/25.05.2016 г. на началника на Затвора гр. П. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно и необосновано. Ответникът се явява лично и оспорва жалбата. Моли да се потвърди решението на първата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Установено е, че за времето от 00:00 до 04:00 часа на 15.04.2016 г., надзирател Петков е бил разпределен за постови на пост № 2Б, който се намира на втория етаж на затвора. Същият обаче при извършената проверка около 03:25 часа е намерен на пост № 1 при св. Радованов на първия етаж в корпуса на затвора, като престоят на Петков на това друго място извън поверения му пост е продължил три часа. Това се потвърждава и от св. Цончев от пост 2А, който също се е намирал при Радованов за този период от време. Неоснователни са доводите в жалбата, че пост № 2Б като спомагателен няма конкретно обособени граници и е подвижен пост с определени няколко пункта за охрана чрез придвижване. В инструкцията е записано, че този пост е постоянен на 24 часов режим на работа подвижен, невъоръжен, като е посочено задължението на постовия надзирател непрекъснато да наблюдава движението и поведението на лишените от свобода, намиращи се в района на поста - втори етаж. Освен това в инструкцията напускането на поста и отклонението от него става само с разрешение на началника, дежурния главен надзирател или командира на отделение в затвора. В случая такова разрешение нито е искано, нито е давано. С това си поведение служителят Петков е осъществил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения или на заповеди), като е нарушил установения ред и е напуснал района на поверения му пост без отдадено му разпореждане от дежурния главен надзирател и дежурния комисар на отделение. За това нарушение се налага наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. Преценено е обаче, че дисциплинарната отговорност на Петков може да бъде ангажирана по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед), поради което му е наложено по-лекото по вид наказание "писмено предупреждение". Конкретно наложеното наказание очевидно е било съобразено с изричната норма на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, която изисква при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е установил правно релевантните факти, като е събрал относимите и допустими доказателства, необходими за разкриването на обективната истина по делото, като въз основа на тях е извел логични и обосновани изводи. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,