Решение № 830 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9836/2009 г.

Решение № 830 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9836/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 318 от 18.06.2009 год., постановено по адм. д. № 801/08 год. Великотърновският административен съд, VI-ти състав, е отменил потвърдената с решение № 395/1.10.2008 год. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново и оспорена пред съда част на ревизионен акт № 800127/12.06.2008 год. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 08/07 год. в размер на 14 160 лв. по фактура № 27/30.08.2008 год. на доставчика "ИМЦ" - ООД и е осъдил Д "ОУИ" - гр. Велико Търново да заплати на "Сан Марко 2007" - ЕООД - гр. Криводол разноски по делото в размер на 1 051, 20 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Милена Дочева Найденова в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са развити подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата против РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Великотърновският административен съд е отменил ревизионен акт № 800127/12.06.2008 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с решение № 395/01.10.2008 год. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, в частта му, в която на "Сан Марко 2007" - ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 08/07 год. в размер на 14 160 лв. по фактура № 27/30.08.2008 год. на доставчика "ИМЦ" - ООД. Административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на материално-правните и процесуално-правните изисквания. Първоинстанционният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка (стр. 4 - 5 от решението - л. 160 - 161 от делото), както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е описал подробно и събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, както и кои доказателства са били оспорени от приходната администрация, респективно в кои случаи оспорването е било успешно и в кои - не. На стр. 6 и сл. от съдебния акт са изложени мотиви защо съдът намира жалбата за основателна, като е отбелязал, че спорът се концентрира върху обстоятелството настъпило ли е данъчно събитие, коя е точната му дата и дали това обуславя настъпването на изискуемостта на данъка, респективно правото на данъчен кредит. След направено тълкуване на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съответно чл. 25, ал. 2 във вр. с ал. 5 от същия закон и предвид фактите по делото, съдът е изградил изводи, че приходната администрация е направила необосновани фактически констатации за характера на доставката, настъпването на данъчното събитие и реализирането на доставката, което е дало опора за незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Доводите и аргументите му в тази насока могат да бъдат систематизирани накратко в следното: - между доставчика и получателя е налице един правно валиден договор съобразно разпоредбите на действалия за периода чл. 28, ал. 1 от ЗСТЗ, с който е уговорено прехвърлянето на 120 тона слънчоглед реколта 2007 год. с франкировка склад на трето лице - влогоприемател в гр. Бяла Слатина, като към договора е приложен протокол за приемане на стоката, с който последната е индивидуализирана в достатъчна степен с оглед на характеристиките си; - възражението на приходната администрация относно извършени поправки в документите и че те са частни такива и нямат обвързваща доказателствена сила, както и че двете страни са свързани лица, е неоснователно. В тази насока са изложени много подробни мотиви защо съдът приема, че административният орган не е опровергал достоверността на документите, удостоверяващи доставката. Прието е, че поправката на писмен документ (договора и протокола относно местоизпълнението) не го изключва от кръга на доказателствата по делото априори и не освобождава съда от задължение да го цени като съдържание като част от задълженията му за преценка на доказателствата съгласно чл. 178, ал. 2 от ГПК. Посочено е, че извършените осчетоводявания кореспондират с данни в договора и протокола по отношение на датата на договора, датата на доставките, изписаното количество, суми за разплащане, включително и начисления ДДС. Изложен е и мотив, че всъщност единствения аргумент за непризнаване на право на данъчен кредит е обстоятелството, че фактура № 24/28.08.2008 год. на кооперация "Надежда" не е включена в дневника за продажба и в справката декларация за периода, което само по себе си не може да доведе до извод за липса на доставка. Като допълнителни аргументи е изложено това, че на поддоставчика е начислен ДДС от приходната администрация, което е служебно известно на съда във връзка с висящността на друго дело - № 802/08 г. по повод на оспорване на РА № 800142/16.05.2008 г. - отделни мотиви са изложени и относно извода на приходната администрация за липса на реална доставка въз основа на съдържанието на представените от кооперацията-производител 11 бр. кантарни бележки, съпоставени с удостоверението на влогоприемателя "Папас мел" - АД въз основа на сключения между него и доставчика договор за влог на зърно. Посочено е, че органът по приходите не е направил успешно оспорване на въпросните доказателства, като писмените документи са потвърдени и от събраните в хода на делото свидетелски показания. На база на изложеното административният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като данъкът е начислен правомерно от доставчика и РА се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Прието е, че при този изход на процеса ответната страна дължи на жалбоподателя разноски по делото в размер на 601, 20 лв. съобразно представените документи за отделните разходи - държавна такса, депозит за вещо лице и заплатена сума за процесуално представителство. Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят всичко оплаквания за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения се изразяват в твърдения за липса на ясни и последователни мотиви, което граничи с липса на такива; неоткриване на производство по отношение на оспорени доказателства или откриване на такова по отношение на автентичността им, но не и по отношение на достоверността им; игнориране на определени доказателства и неправилна преценка на доказателствената стойност на други, в това число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, в резултат на което са формулирани погрешни правни изводи по същество. Правят се и оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Направените оплаквания са неоснователни. От данните по делото се установява, и това е отразено в мотивите на първоинстанционното решение, че по-голямата част от констатациите на ревизионния акт са изградени в резултат на доказателства, които са събрани при извършена ревизия на доставчика "ИМЦ" - ООД и са приобщени към материалите на ревизията по предвидения в ДОПК ред. Поради това следва да бъде отбелязано, че като доказателства по делото пред настоящата инстанция са представени заверено копие от решение № 300 от 9.06.2009 год. на Великотърновския административен съд, IV-ти състав, по адм. д. № 802/08 год., както и копие (незаверено, но служебно известно на настоящата инстанция) от решение № 15293 от 14.12.2009 год. на Върховния административен съд, първо отделение, по адм. д. № 9681/09 год., с което първото решение е оставено в сила. От същите е видно, че влязло в сила решение на Великотърновския административен съд е отменен ревизионен акт № 800126/13.06.2008 год. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с решение № 396 от 2.10.2008 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Велико Търново, с който на "ИМЦ" - ООД - гр. Враца за данъчни периоди м. 03, 07 и 08 на 2007 год. е отказано право на данъчен кредит в размер на 96 431 лв. и са начислени лихви в размер на 11 715, 98 лв., в това число и относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 14 240 лв. по фактура № 24/28.08.2007 г., издадена от ЗК "Надежда" с предмет 122 760 кг. слънчогледово семе. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, а според чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В конкретния случая с влязло в законна сила съдебно решение е признато за установено, че доставката по фактура № 24/28.08.2007 год. издадена от ЗК "Надежда" на "ИМЦ" - ООД с предмет 122 760 кг слънчогледово семе е реално извършена и за доставчикът "ИМЦ" - ООД е налице право на данъчен кредит. Влязлото в сила съдебно решение се разпростира и по отношение на факта, че от страна на "ИМЦ" - ООД е извършена последваща доставка към "Сан Марко 2007" - ЕООД, доколкото чл. 69, ал. 1 от ЗДДС поставя като елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит стоките и услугите да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. На база на изложеното следва да бъде прието, че с влязло в сила съдебно решение е прието, че с фактура № 27/30.08.2008 год. на доставчика "ИМЦ" - ООД е документирана реална доставка. Поради това е без предметно (а и забранено от закона) обсъждането на всички оплаквания, свързани с изводите на съда за реалност на същата. Дори и да не е налице влязлото в сила решение относно реалността на доставката, то с оглед на фактите и обстоятелствата по делото настоящата инстанция намира решението на Великотърновския административен съд за правилно и обосновано. Решението не е лишено от мотиви, каквито доводи се развиват в жалбата, а това, че те са в противоречие с тезата на приходната администрация не го прави само по себе си немотивирано и неправилно. Административният съд е положил твърде много усилия (все пак спорът е само относно една единствена фактура между "свързани лица") и доколкото констатациите на ревизионния акт определят предмета на спора, то е нормално да бъде обсъдена писмената защита на представителя на Д "ОУИ", а противното би съставлявало съществено процесуално нарушение. В този смисъл не може да бъде споделено оплакването, че мотивите на решението са неясни и противоречиви, е че представляват една полемика с писмената защита с представителя на приходната администрация. Настоящият състав споделя и аргументите на първоинстанционния съд относно оспорените доказателства в хода на делото. Дори и да няма нарочни определения за откриване на производства по оспорването, в това число и уточняване какво точно се оспорва - автентичност (авторство) на документа или неговата доказателствена сила, в изпълнение на своите задължения да реши спора по същество административният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и по отделно, като е посочил кои документи приема за достоверни и пораждащи обвързваща съда доказателствена сила, кои за оборени и не притежаващи такава. При изграждане на изводите си съдът е спазил правилата на формалната логика и законовите разпоредби и оплакванията в обратния смисъл се явяват неоснователни. В касационната жалба се правят и оплаквания относно решението на първоинстанционния съд в частта му за разноските. В тази насока се твърди, че изводите на съда са изградени въз основа на документи и обяснения, които не са били представени в ревизионното производство, поради което при условията на чл. 161, ал. 3 от ДОПК разноските следва да бъдат в тежест на "Сан Марко 2007" - ЕООД. Направеното оплакване е неоснователно. От данните по делото може да бъде направен прието, че изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РА не се градят единствено и само върху представени в хода на съдебното производство доказателства, а основно на анализ на събраните в хода на ревизията такива, поради което позоваването на чл. 161, ал. 3 от ДОПК се явява несъстоятелно и решението се явява правилно и законосъобразно и в тази си част. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Великотърновския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изхода на процеса Д "ОУИ" - В. Търново следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски за настоящата инстанция в размер на 650 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение,