Решение № 12964 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6326/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник- кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас чрез неговия пълномощник срещу решение 3251/24.04.2024 г. по адм. дело 1931/2023 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и да се присъдят в полза на Община Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Г. Й. Л., чрез процесуалния си представител в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неправилност на постановения съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. Й. Л. срещу заповед 3177/27.09.2023 г. на заместник- кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наредено на оспорващия да премахне незаконни строежи Сграда 2 (по работна схема) и Постройка 3 (по работна схема) допълващо застрояване, според мотивната част на акта находящи се в поземлен имот с идентификатор 47202.503.18 по КККР, м. Черниците, землище на с. Маринка, като изградени без необходимите строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Административния акт е издаден от компетентен орган, но при съществени нарушения в предвидената от закона форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК и на административнопроизводствените правила по чл. 35 АПК, водещо до невъзможност на изследване на съответствието на заповедта с материалния закон и целите на закона. Съдът приема, че в административното производство характеристиките на наредените за премахване строежи не са описани и определени в съответствие с действително съществуващото на място. Заключението на вещото лице е за значително разминаване на местоположението на обектите по окомерните скици от констативните актове с измереното при неговата проверка за изготвяне на съдебно-техническа експертиза. Отделно излага заключение, че заварената Сграда 2 не отговаря на характеристиките на строеж, а Постройка 3 попада в предмета на представен по делото акт за узаконяване 58 от 17.02.1994 г. От съда се излагат мотиви, че нареденото за премахване със заповедта реално не съществува в описания в административното производство вид. Неточното описание на предмета на заповедта възпрепятства извършването на преценка дали същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, както и за определяне приложението на разпоредбите за търпимост. Съдът приема, че освен нарушенията на формата на акта и административнопроцесуалните правила, заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон. Излага съображения, че извършените дейности по Сграда 2 не съставляват строеж, а Постройка 3 съответства на Г-образна конфигурация на обекта на акт за узаконяване, поради което не е незаконна. Така постановеното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателствата. При извършена проверка на 20.09.2022 г. за незаконно строителство в имот с идентификатор 47202.503.18 по КККР, м. Черниците - Училищното, землище на с. Маринка са съставени констативен акт 3 27 и констативен акт 3 28, съответно по отношение на обекти: 1. Сграда 2 (по работна схема) и 2. Постройка от допълващо застрояване 3 (по работна схема). Първият установен обект е описан като строеж от V категория, започнало строителство на едноетажна масивна сграда, излети основи и стоманобетонна плоча, частично изградени фасадни и преградни стени, с външни размери 4,50 м. на 7,70 м., обща площ 34,65 кв. м. и отразен в окомерна скица. Вторият обект е определен като строеж от VI категория, представляващ дървен навес с едноскатен покрив, покрит с ламарирени листове, с размери 3,70 м на 1,90 м и площ от 7 кв. м., отразен в окомерна скица. Съгласно приетото без въпроси и възражения заключение по съдебно-техническата експертиза по делото е установено, че изготвените от служителите на общината окомерни скици не отговарят на фактическата действителност. Наредените за премахване обекти според скиците на експерта по никакъв начин не съвпадат с разположението по схемите от констативните актове, като Сграда 2 като позиция е на мястото в окомерната скица на Сграда 1 и на Постройка 3 в поземлен имот с идентификатор 47202.503.18. В окомерната скица от констативен акт 3 27 Сграда 2 е отразена с квадратна форма, което не отговаря на сочените от самите служители на общината параметри от 4,50 м. на 7,70 м. Съответно Постройка 3 всъщност е разположена в различен поземлен имот, съседен на процесния и с идентификатор 07079.11..547, при това с разменени дължина и ширина при начертаването, довело и до отразяването му погрешно в скицата при завъртане от 90 градуса. От изложеното следва извод, че решаващият съд законосъобразно е приел, че описаните в заповедта строежи не са индивидуализирани в достатъчна степен, което възпрепятства възможността за надлежен съдебен контрол на заповедта и за проверка на съответствието й с приложимите законови разпоредби. Освен изложеното, в разпоредителната част на процесната заповед е наредено премахването на двата незаконни строежи Сграда 2 (по работна схема) и Постройка 3 (по работна схема) допълващо застрояване без да е посочено местонахождението им. Посочено по този начин, волеизявлението реално остава неясно по отношение на въпроса какво точно е наредено за премахване, доколкото и в мотивната част на заповедта намиращите се в имота постройки са неправилно отразени. Следователно, не става ясно какво точно следва да бъде премахнато като незаконно строителство. Поради това, от издадената заповед от една страна не става ясен предметът на административния акт, а от друга констатираното в съдебното производство не отговаря на установеното в административното. Издадената заповед не съдържа точно и ясно индивидуализиране на наредените за премахване обекти, което обосновава извод за нейната незаконосъобразност. Тази неяснота на предмета на административния акт представлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Като не изяснява всички относими за случая обстоятелства и разпорежда премахване на Сграда 2 (по работна схема) и Постройка 3 (по работна схема) допълващо застрояване без да събере необходимите доказателства и да извърши преценка какво точно е изградено в имота (съответно дали описаното е изградено в този имот или в съседен) и явява ли се то незаконно, административният орган постановява акта си и при съществено нарушение на правилата по чл. 35 и чл. 36 АПК. Правилни са изводите на решаващата инстанция, че касаторът не е изпълнил задължението си по чл. 225а ЗУТ да установи по вид, местоположение и точно да индивидуализира проверяваните обекти в заповедта, което е от съществено значение за последващото изпълнение след влизането й в сила. Допуснатото в протеклото административно производство съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 35 АПК е довело до порок във формата на административния акт липса на индивидуализация на предмета на заповедта, което прави невъзможно изследването на материалната законосъобразност на нареденото. Изясняването на фактическата обстановка едва в съдебното производство по оспорването на заповедта не санира пропуска на административния орган да установи относимите към казуса факти и да мотивира издадения от него акт. Съгласно нормата на чл. 170, ал.1 АПК, в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материалните предпоставки на разпореденото с него. В случая твърденията в административния акт не се подкрепят от доказателствата по делото. Крайният извод на административния съд, че заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени, е правилен. Настоящата инстанция с цел пълнота на мотивите следва да добави, че изложените от съда съображения относно несъответствието на административния акт с материалния закон, тъй като първият от обектите не представлява строеж, а вторият попада в предмета на представен по делото акт за узаконяване, са в противоречие с вече формирания от него правен извод за неизяснена фактическа обстановка поради липса на индивидуализация на строежите, което обстоятелство по дефиниция съставлява обективна пречка за извършване на преценка на съответствието на заповедта с материалния закон. Изложеното обаче не се отразява на крайния резултат на делото, доколкото и от решаващата инстанция се излагат допълнителни съображения за отмяна на заповедта, дори при отсъствието на допуснатите недостатъци в процедурата. При вече установена процесуална незаконосъобразност на акта, това обстоятелство не влияе на разрешаването на правния спор. С оглед на изложеното обжалваното решение е постановено при отсъствие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. Лимберов сума в размер на 1250 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно представителство по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА), определено съобразно чл. 38, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,