Решение № 7653 от 11.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационната жалба от "Михайлови Трейд" ООД, подадена чрез пълномощник адвокат К. Георгиева, срещу Решение 3897/10.06.2022 г., постановено по адм. дело 11219/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение Ц1040-21-320 от 21.10.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София град и потвърденото с него Разпореждане РЖ-5-21-00804669/28.08.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО относно определено задължение осигурителят да внесе сумата по ревизионен акт за начет РА-5-21-00793457/06.08.2020 г., в размер общо на 2024,24 лева, от които 1911,04 лева - главница и 113,20 лева - лихва. Наведените в жалбата доводи относно неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния акт са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Развити са съображения относно неправилно и необосновано формиран от първоинстанционния съд извод, че преди настъпване на неработоспособността на Р. Байлева - 23.10.2019 г., същата няма отработени дни в периода 07.10.2019 г. 22.10.2019 г., тъй като е била в самоотлъчка, поради което осигуряването й е било прекъснато към датата на настъпване на осигурения социален риск към 23.10.2019 г. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издаденото решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, чрез пълномощник Д. Велкова, в писмена защита оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение Ц1040-21-320 от 21.10.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ София град и потвърденото с него Разпореждане РЖ-5-21-00804669/28.08.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което осигурителят "Михайлови Трейд" ООД е задължен да внесе сумата по ревизионен акт за начет РА-5-21-00793457/06.08.2020 г. в размер общо на 2024, 24 лева, от които 1911,04 лева - главница и 113,20 лева - лихва. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че при осъществен през 2020 г. последващ контрол и във връзка с писмо на началник на отдел Парични обезщетения за временна неработоспособност, въз основа на Заповед ЗР-5-21-00777281/02.07.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е извършена проверка по разходите на ДОО на "Михайлови Трейд" ООД. В хода на проверката със Задължителни предписания ЗД-1-21-00777326/02.07.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ София-град са изискани от осигурителя представянето на следните документи:1.Разплащателни ведомости / фишове на изплатено трудово възнаграждение от м.10.2019 г. до м.06.2020 г., 2.Присъствена форма и работен график на лицето, 3. Заповеди за отпуск - платен и/или неплатен, протокол самоотлъчка м.10.2019 г., 4. Извадка от дневника на представените болнични листове и съпровождащите ги документи на Р. Байлева. Съгласно представените от осигурителя трудово досие на лицето, таблици за отчитане/неявяване на работа, регистър на представените документи по реда на Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) и разплащателни ведомости за лицето контролният орган е установил, че Р. Байлева е в трудово правоотношение с "Михайлови Трейд" ООД от 04.09.2017 г. Съгласно представена таблица-отчетна форма за явяването/неявяването за месец октомври 2019 г. Р. Байлева е работила или ползвала отпуск поради временна неработоспособност и е била в самоотлъчка, както следва: 4 работни дни от 01.10.2019 г. до 04.10.2019 г. вкл.; 12 работни дни самоотлъчка от 07.10.2019 г. до 22.10.2019 г. и 7 дни в болнични от 23.10.2019 г. до 31.10.2019 г. От осигурителя е съставен на 31.10.2019 г. констативен протокол за самоотлъчка на Р. Байлева, поради неявяването й на работа от 07.10.2019 г. до 22.10.2019 г., вкл. и непредставяне на оправдателни документи от лицето за посочения период, в присъствието на двама свидетели. Съгласно ведомост за заплати в осигурителя "Михайлови Трейд" ООД за м. 10.2019 г. на Р. Байлева са отразени общо 11 дни, както следва: 4 работни дни с възнаграждение в размер на 124.08 лв. и 7 дни болнични, от които 3 дни от работодател по реда на чл.40, ал.5 от КСО с 65,14 лв. и отсъствие 4 дни от ДОО за изплащане по реда на чл.40, ал.1 от КСО. Няма отразени дни в неплатен отпуск. Разплащателната ведомост е подписана и от Р. Байлева - за получил сумата. Осигурителят е представил в ТП на НОИ София - град удостоверения приложение 9 към чл. 8, ал.1 и чл.11, ал.1 към НПОПДОО относно правото за изплащане на парично обезщетение по болничните листове с попълнени данни от осигурителя в т.1, че към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск и в т. 9 работни дни с право на парично обезщетение, а не е отразено в т.1, че към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето не е осигурено за съответния риск и в т.8, че осигуряването е прекъснато от 07.10.2019 г. На основание представените от осигурителя удостоверения приложения 9 от НПОПДОО по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване на Р. Байлева към болничните листове Е 20198720320 / 23.10.2019 г.; Е 20199153215 / 04.12.2019г.; Е 20199145571 / 20.12.2019г.; Е 20199153520 / 10.01.2020 г. и Е 20200328914 / 29.01.2020 г., в които е посочено, че лицето е осигурено към деня на настъпване на временната неработоспособност и са посочени дни с право на обезщетение, в нормативно определения срок в чл. 39 от НПОПДОО по лична разплащателна сметка на лицето са изплатени паричните обезщетения. При осъществения при ревизията последващ контрол, е установено, че поради прекъсване на осигуряването на Р. Байлева от 07.10.2019 г. до 22.10.2019 г. вкл., поради самоотлъчка, период който не се зачита за осигурителен стаж, тя не е била осигурено лице за риска общо заболяване към 23.10.2019 г. и не е имала право на парично обезщетение за временна неработоспособност. В контекста на изложеното е прието, че подадените данни от осигурителя са довели до изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по първичния болничен лист (от 23.10.2019 г.), а впоследствие с подаването на приложение 9 към болничните листове, издадени като продължения, и подаването на данни в регистъра на осигурените лица (РОД) с декларация обр.1 с дни във временна неработоспособност, неоснователно е изплатено парично обезщетение на лицето за продължителен, непрекъснат период от време - до 08.02.2020 г. вкл. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема за установено, че дружеството носи отговорност за неправилно извършените плащания от бюджета на ДОО и следва да възстанови неоснователно получените суми, което е основание да му бъде ангажирана отговорност за щета, нанесена на бюджета за ДОО по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. По подробно развити съображения, първоинстанционният съд намира оспорените актове (решение и разпореждане) за правилни и законосъобразни, издадени в съответствие с материалния закон и релевантните за спорното право юридически факти, поради което жалбата срещу тях е отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София - град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Спорен от правна страна е въпроса дали Р. Байлева. е била осигурено лице към датата на настъпване на осигурителния риск временна неработоспособност - 23.10.2019 г., и съответно правилни и законосъобразни ли са подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО от осигурителя и в приложенията 9 по НПОНДОО за изплащане на паричните обезщетения. Приложима при преценка на правото на обезщетение за временна неработоспособност се явява разпоредбата на чл.40, ал. 1 КСО, която определя законовите предпоставки за отпускане на обезщетението, които следва да са изпълнени кумулативно: към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето да е осигурено за риска общо заболяване и майчинство и да има минимум 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. Неоснователни са възраженията на касатора, че лицето отговаря на визираните предпоставки, поради което има право на обезщетението по чл.40, ал. 1 КСО, тъй като допуснатата от осигурителя техническа грешка не се отразява и не може да подмени действителното фактическо положение, а именно че лицето Р. Байлева е подала молба за ползване на неплатен отпуск, който е разрешен от работодателя, т.е. лицето за периода от 07.10.2019 г. - 22.10.2019 г. е в законоустановен неплатен отпуск, разрешен по съответния ред, поради което се явява осигурено лице, по смисъла на КСО. В хода на проверката със задължителни предписания от 02.07.2020 г., получени от осигурителя Михайлови трейд ООД на 16.07.2020 г. са изискани всички документи от трудовото досие на Р. Байлева, в т.ч. заповеди за отпуск платен и/или неплатен, протокол за самоотлъчка м.10.2019 г. и всички др. описани. В изпълнение на тези задължителни предписания осигурителят е представил таблица - отчетна форма за явяването/неявяването за месец октомври 2019 г., съставеният от него на 31.10.2019 г. констативен протокол за самоотлъчка на Р. Байлева, поради неявяването и на работа от 07.10.2019 г. до 22.10.2019 г. и ведомост за заплати на осигурителя Михайлови трейд ООД за м.10.2019 г., видно от която за Р. Байлева няма отразени дни в неплатен отпуск, като последната е подписана от лицето. Молбата за отпуск е представена едва с възраженията от 13.08.2020г., които са депозирани след издаване на Ревизионния акт за начет от 06.08.2020г. Молба за отпуск не е заведена деловодно, не е прошнурована, не е прономерована и липсват каквито и да е реквизити по нея, от които да е видно, че по някакъв начин е била приобщена към документооборота на дружеството. Резолюцията поставена в горния ляв ъгъл на молбата за отпуск, представлява подпис, неясно чий, за който касаторът претендира, че е съгласие с желанието на молителката. Дори да се приеме тази теза, то това е изявление изхождащо от самата страна претендираща да се ползва от него, като същото няма дори дата. Наведените в касационната жалба доводи, че в НАП София е подадена молба вх. 2553-03-667 от 12.08.2020г., са неоснователни. Видно от датата на молбата същата е подадена след датата на Ревизионния акт за начет 06.08.2020г. Твърдение за допусната техническа грешка при подаване на данните по чл.5, ал.4 КСО и представяне на препис от молба на Р. Байлева от 03.10.2019 г. за разрешаване на неплатен отпуск, считано от 07.10.2019 г. до 22.10.2019 г. вкл. жалбоподателя е направил едва с писмените възражения (вх.МЦ1012-21-577/13.08.2020 г.) по ревизионния акт за начет. Следва да се отбележи, че визирания в молбата период, предхожда с точност настъпване на временната й неработоспособност. Именно с оглед на съвкупния анализ на доказателствата по делото от ответника са наведени възражения, че молбата за неплатен отпуск е съставена за целите на производството по оборване на ревизионен акт за начет. Горния извод е обоснован с доводи, съобразно които при наличие на същата към 16.07.2020 г., то е следвало да бъде представена наред с останалите доказателства в изпълнение на дадените задължителни предписания. Видно от констативния протокол от 31.10.2019г., същият е съставен в три еднообразни екземпляра за работодателя, работника и за счетоводителя. Работодателят е резолирал молба за отпуск и е приел и отчел едновременно и протокол за самоотлъчка. Ако на 03.10.2019г. (датата на молбата за отпуск) или не по-късно от 07.10.2019г. (началната дата на отпуска) работодателя е резолирал последната, то необосновано е приел и отчел протокола за самоотлъчка с последваща дата 31.10.2019г., а не е отчел молбата за отпуск с дата 03.10.2019г. Съгласно чл.1, ал.2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър Трудови договори, регистър Пенсии", регистър Трудови злополуки, регистър Професионални болести, регистър Парични помощи за профилактика и рехабилитация и от регистър Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11 , ал.1 и 2. Имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е гражданскоправна, обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й е да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между причинената щета на ДОО и издаденият удостоверителен документ с невярно съдържание. Отговорността се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. В конкретния случай, в резултат на некоректно подадените данни от осигурителя, в нарушение на чл.40, ал.1 КСО, на лицето е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност по първичния болничен лист, а впоследствие с подаването на приложение 9 към болничните листове, издадени като продължения, и подаването на данни в регистъра на осигурените лица (РОД) с декларация обр.1, в хипотеза в която лицето не е било осигурено за риска общо заболяване към деня на настъпването му. Предвид горното, дружеството носи отговорност за неправилно извършените плащания от бюджета на ДОО и следва да възстанови неоснователно получените суми, което е основание да му бъде ангажирана отговорност за щета, нанесена на бюджета за ДОО по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател "Михайлови Трейд" ООД следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - София-град разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,