Решение № 98 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 521/2015 г.

Решение № 98 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 521/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 4395/08.12.2014 г., подадена от Д. М. М., чрез пълномощника му адвокат С. Ц., против решение № 268/30.10.2014 г. на Габровски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 308/2014 г. по описа на същия съд, с което се отменя решение № 66/29.05.2014 г., постановено по гр. д. № 502/2013 г. по описа на Дряновски районен съд и вместо него е постановено: отхвърля предявения иск да се признае за установено по отношение на [община], че Д. М. М. е собственик на навес за МПС с ограда, бивш инвентарен № 12 по описа на [фирма], гр. Д. с покривна площ от 296 кв. м и навес за МПС, бивш инвентарен № 18 по описа на [фирма], гр. Д., с покривна площ от 294 кв. м, находящ се в поземлен имот, описан в решението, и да се осъди [община] да предаде на Д. М. М. владението върху гореописаните вещи. В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необснованост, като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба [община], чрез пълномощника си адвокат Г. Н., в писменото си становище, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал за безспорно установено, че ищецът Д. М. е станал собственик на поземлен имот с площ от 3 466 кв. м, заедно със 7 броя сгради, попадащи в имота, по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.03.2013 г. на ЧСИ-влязло в сила на 27.03.2013 г., като към момента на публичната продан на имотите, собственост на [фирма] Д., в недвижимия имот са били изградени и двата процесни навеса. Съдът е посочил, че процесните вещи не са били включени в Постановлението за възлагане, не е извършвана оценка на същите при публичната продан, като се е позовал на данните по заключението на съдебно-техническата експертиза, от които се установява че същите са трайно прикрепени към имота и са построени през 1987 г. и 1991 г., към който момент земята, върху която са построени същите, е била държавна собственост, поради което последните са били държавна собственост, по силата на чл. 92 ЗС. Съдът е стигнал до извода, след анализ на промените в законодателството, свързани с правната уредба на държавната и общинска собственост, проследена във времето след 1991 г., като е отчел и данните по образуването и промените в [фирма], гр. Д., че това право, съществуващо по смисъла на горепосочената разпоредба на чл. 92 ЗС, не е изгубено или погасено, а само е преминало в активите на горепосоченото дружество. Съдът е приел, че след като при извършената публична продан процесните навеси не са били предмет на продажбата, [фирма] е запазило собствеността върху последните, поради което е налице хипотезата на чл. 92 ЗС-т. е. следва да намери приложение принципа на приращението, тъй като навесите са строени на държавна земя, впоследствие включени в активите на дружеството и това изключва ищеца като настоящ собственик на земята. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: С определение № 144 от 31.03.2015 г., постановено по делото, касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос-за приложението на чл. 92 ЗС, при прехвърляне правото на собственост върху земята, заедно с постройките и подобренията, находящи се в имота. Съгласно възприетото със задължителната практика на ВКС /Решение по гр. д. № 1129/2009 г. по описа на ВКС, I го и Решение по гр. д. № 88/2012 г. по описа на ВКС, IIго, постановени по реда на чл. 290 ГПК/, при прехвърлянето на правото на собственост върху земята, приобретателят му става собственик на всички постройки и насаждения/ по аргумент на чл. 92 ЗС/, освен ако не е уговорено друго при сключване на договора. т. е. ако изрично постройките са изключени от предмета на разпореждането. Следователно, щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи/подобрения/, които се намират в мястото, /както в настоящия случай е налице по отношение на процесните навеси, изградени в имота/, то в този случай купувачът придобива всичко, което се намира в мястото, поради което запазването на собствеността върху сградата отделно от мястото, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията на чл. 92 ЗС. По основателността на касационната жалба: С оглед даденото разрешение на правния въпрос въззивното решение е неправилно. Според отразеното в решаващите мотиви на въззивното решение, във връзка с възприетата по делото фактическа обстановка, безспорно е установено, че ищецът Д. М. М. е станал собственик на поземелен имот с площ от 3466 кв. м, заедно със седем броя сгради, попадащи в имота, по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.03.2013 г. на ЧСИ И. И., с рег . № 735 на К. на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд Габрово/лист 5 от делото/, влязло в законна сила на 27.03.2013 г., както и че към момента на публичната продан на имота, в същия са били изградени и процесните два навеса, които обаче не на били включени в Постановлението и за тях не е извършвана оценка при осъществяването на публичната продан. С даденото заключение по изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж. Е. Ш. Ж./лист 106 от делото/, която е приета като обективна компетентно изготвена, се установява, че двата процесни навеса- навес за МПС с инвентарен № 12 и навес за МПС № 18,за които липсват строителни книжа, са изградени съответно през 1987 г. и през 1991 г. и същите представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което не са преместваеми съоръжения и техния демонтаж, без да се наруши целостта им, е невъзможен. Съгласно приложеното с писмо № 11/08.04.2013 г./лист 57 от делото/, извлечение от счетоводен амортизационен план на дълготрайни материални активи на [фирма], Д. от декември 2012 г., двата процесни навеса за МПС, са заведени с инвентарни № 12 и № 18, в група 203,съответно с година на въвеждане 1991 г. и 1987 г., с посочена балансова стойност. Следователно, към момента на придобиването на правото на собственост върху имота от ищеца М., по силата на горепосоченото постановление за възлагане на недвижимия имот, в резултат на извършената публична продан, тези два навеса за МПС, представляващи строежи по смисъла на закона, са изградени в този имот и съставляват част от дълготрайните материални активи на горепосоченото дружество. Видно от съдържанието на постановлението на възлагане на ЧСИ, в същото е описана собствеността на длъжника [фирма], предмет на публичната продан, състояща се поземлен имот с посочения индентификатор, с площ 3 466 кв. и сградите, индивидуализирани в седем пункта от постановлението, с посочените за тях индетификатори. В последното обаче, за процесните навеси, които безспорно са изградени и имат статут на сгради в имота, съгласно предвиденото в законовите разпоредби, не е отразено изрично, че същите не са предмет и са изключени от предмета на извършената публична продан. Ето защо, неправилен е извода на въззивния съд, че правото на собственост върху процесните навеси се е запазило, не е било погасено или изгубено, а само е преминало в активите на дружеството от държавата и като не е било предмет на публичната продан, последното е запазило правото си на собственост върху процесните навеси. След като при придобиването на правото на собственост от ищеца М. върху имота, предмет на постановлението за възлагане, в който са построени тези процесни строежи, представляващи навеси за МПС, последните не са били изрично изключени, то ищецът Д. М. е придобил всичко, което се намира в описания в постановлението поземлен имот, включително и процесните навеси. Както вече бе посочено, щом изрично не е уговорено запазването правото на собственост върху процесните навеси отделно от мястото, презумпцията по чл. 92 ЗС не е оборена и ищецът се легитимира като техен собственик. С последващата разпоредителна сделка, която има за предмет процесните навеси, сключена на 07.05.2013 г., по силата на договор за продажба на движими вещи № 63/07.05.2013 г., между [фирма] и [община]/лист 55 от делото/, правото на собственост върху процесните два навеса за МПС не е транслирано, тъй като не е налице вещнопрехвърлителния ефект поради това, че към този момент те са извън патримониума на дружеството-прехвърлител. С оглед гореизложеното по реда на чл. 293, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът да бъде решен по същество, като следва да се признае за установено по отношение на [община], че Д. М. М. е собственик на навес за МПС с ограда, бивш инвентарен № 12 по описа на [фирма], гр. Д. с покривна площ от 296 кв. м и навес за МПС, бивш инвентарен № 18 по описа на [фирма], гр. Д., с покривна площ от 294 кв. м, находящ се в поземлен имот находящ се в [населено място], [улица], и да се осъди [община] да предаде на Д. М. владението върху гореописаните вещи. При този изход на спора на Д. М. следва да се присъдят направените по делото разноски за въззивната инстанция и за настоящата касационна инстанция в размер на 2 108,51 лева. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд